Свят
Двамата обвиняеми за неуспешния атентат срещу аржентинската експрезидентка получиха присъди от 10 и 8 години

Двамата извършители на неуспешен атентат срещу аржентинската експрезидентка Кристина Кирхнер получиха присъди от 10 и 8 години затвор, предаде Франс прес, като отбелязва, че опитът за убийство през 2022 г. шокира цяла Аржентина.
38-годишният Фернандо Сабаг Монтиел, който заявява, че е действал сам и мотивиран от омразата си към експрезидентката, получи присъда от 10 години затвор за особено тежък опит за убийство. Към това ще се добавят четири години затвор по предходна присъда, за притежание и разпространение на детска порнография. Прокуратурата беше поискала наказание от 15 години.
Бившата му приятелка, 26-годишната Бренда Улиарте, също беше обвиняема по делото. Тя получи 8 години затвор за помагачество, вместо поисканите 14.
Третият обвиняем, техният приятел Николас Габриел Каризо, който беше освободен по време на процеса след близо 3 години в ареста, остана на свобода.
Атентатът срещу тогавашната вицепрезидентка шокира Аржентина. На следващия ден бяха организирани шествия в подкрепа на Кирхнер, в които участваха десетки хиляди хора.
На 1 септември 2022 г. вечерта Сабаг Монтиел се смесва с малка група почитатели на Кристина Киршнер, дошли да я поздравят пред блока ѝ, и насочва пистолет калибър 32 на по-малко от метър от главата ѝ. Въпреки че извършителят натиска спусъка на заредения пистолет, по чудо изстрелът не се произвежда. Нападателят беше незабавно обезвреден от свидетели.
В последното си малко объркано изявление преди присъдата обвиняемият потвърди, че е действал „без да бъде финансиран“ от никого. От началото на процеса основният обвиняем мотивира действието си с омразата си към Киршнер, която нарича „корумпирана, която краде и вреди на обществото“. Но той винаги е настоявал, че е действал сам, „за доброто на обществото“, с почти „етична“ цел, без да цели „полза на някой политически сектор“. Самоопределя се като „аполитичен“.
При представянето на доказателствата по делото през август 2024 г. Кристина Киршнер изрази съжаление, че са съдени само „материалните извършители“ на атентата, а „идеолозите и финансистите“ не са изложени на ударите на закона. Тя многократно намекна за частно финансиране, според нея свързано с десницата и близко до нейния приемник Маурисио Макри. Но следствието не откри „обективни елементи“, които да сочат към политическа следа.
Източник: БТА
Свят
Папа Лъв XIV призова да се ценят и поддържат професионалните журналисти и новинарските агенции

Ясно е, че медиите имат жизненоважна роля в оформянето на съзнанието и в това да помагат с изграждането на критично мислене у хората. Това каза папа Лъв Четиринадесети в реч пред около 150 представители на новинарски агенции от цял свят, сред които и Българската телеграфна агенция (БТА). Той ги прие на частна аудиенция в зала „Клементина“ в Апостолическия дворец.
Посещението при папата е организирано от мрежата за медийни иновации МАЙНДС Интернешънъл (MINDS International) като част от 39-ата ѝ полугодишна среща, която започва днес в Рим с акцент върху темата за изкуствения интелект.
„Парадокс е, че в епохата на комуникациите новинарските агенции преминават през период на криза. Подобно на тях тези, които потребяват информацията, също са в криза, като често възприемат погрешното за вярно и автентичното за изкуствено“, каза папата.
По думите му информацията е обществено благо, което всички трябва да опазват. Светият отец даде за пример репортерите, които всеки ден рискуват живота си, за да информират хората какво действително се случва, включително във войни като тези в ивицата Газа и Украйна. Призова да бъдат освободени журналистите, които са несправедливо преследвани и вкарани в затвора само защото си вършат работата. „Да вършиш журналистическа работа никога не бива да бъде смятано за престъпление, това е право, което трябва да бъде защитавано.“
„Свободният достъп до информация е стълб, който крепи зданието на нашите общества и по тази причина сме призовани да го защитаваме и гарантираме“, каза още папата.
По време на аудиенцията и на 29-ата среща на MINDS БТА е представлявана от генералния директор Кирил Вълчев, заместник генералния директор Евгения Друмева, директора на дирекция „Икономика“ Цветомира Маринова, директора на дирекция „Архиви и справочна“ Десислава Севова и заместник-директора на дирекция „Правнa, обществени поръчки и човешки ресурси“ и ръководител отдел „Правно обслужване“ Цветанка Паунова.
MINDS International е създадена през 2004 г. като сдружение на водещи информационни агенции от целия свят за сътрудничество в областта на дигиталните информационни услуги.
В края на април 2022 г. БТА стана 23-тият член на организацията, нареждайки се до Ройтерс, Франс прес, Асошиейтед прес и други водещи новинарски агенции. MINDS вече има 26 членове.
На 12 май 2025 г. главата на римокатолическата църква провежда среща с журналисти, която е първата му подобна, откакто е избран след смъртта на папа Франциск. Папа Лъв Четиринадесети приветства куража на онези, които защитават достойнството, справедливостта и правото на народите да бъдат информирани. Той добавя, че само информираните народи могат да вземат свободно решения. „Вие сте на първа линия, за да разказвате за конфликтите и за надеждите за мир, за ситуациите на несправедливост и на бедност“, подчертава Лъв Четиринадесети и призова медиите по света да изберат съзнателно и смело пътя на мирната комуникация. Той пледира още за една комуникация, която е способна да служи на хората, да търси мненията на слабите, на които не се дава гласност. Папата отправя тези призиви в момент, в който настъпва изкуственият интелект, който изисква проява на отговорност и на проницателност.
Робърт Франсис Превост е избран за папа на 9 май 2025 г. след смъртта на своя предшественик папа Франциск, на 21 април 2025 г., и избира името Лъв Четиринадесети. Той е роден на 14 септември 1955 г. в Чикаго, в щата Илинойс. Във Ватикана Превост е бил префект на Дикастерията за епископите и ръководител на Папската комисия за Латинска Америка, като на тези постове е назначен от папа Франциск.
Източник: БТА
Свят
Урсула фон дер Лайен приветства споразумението за спиране на огъня в Газа

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства споразумението за спиране на огъня в ивицата Газа и освобождаване на заложниците и поздрави САЩ, Катар, Египет и Турция за положените дипломатически усилия, предаде Ройтерс.
„Сега всички страни трябва да изцяло да спазват условията на споразумението. Всички заложници трябва да бъдат освободени безопасно. Трябва да бъде установено постоянно спиране на огъня. Страданието трябва да спре“, написа тя в социалната мрежа „Екс“ и добави, че ЕС ще продължи да подкрепя доставките на хуманитарна помощ в Газа и е в готовност да помогне за възстановяването на анклава.
По-рано тази сутрин върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че постигнатото споразумение между Израел и „Хамас“ е важен пробив и истински шанс за прекратяване на войната и освобождаване на всички заложници. Тя добави, че споразумението е „голямо дипломатическо постижение“.
„ЕС ще направи всичко по силите си, за да окаже подкрепа за прилагането (му)“, каза още Калас.
/ВС/
Източник: БТА
Свят
АФП: Войната в Газа – хронологията след атаката от 7 октомври на „Хамас“ срещу Израел

Израел и палестинската групировка „Хамас“ през нощта в сряда срещу четвъртък се споразумяха за спиране на огъня в ивицата Газа и за размяна на заложници за затворници, като част от плана на американския президент Доналд Тръмп за установяване на „траен“ мир в региона.
Ето ключовите моменти от конфликта в Газа след 7 октомври 2023 г.
Атаката на „Хамас“
В събота, 7 октомври 2023 г., стотици бойци на „Хамас“ навлязоха в Израел, убивайки 1219 души от израелска страна, повечето мирни граждани, съгласно преброяване на АФП, извършено въз основа на израелски данни.
Те отведоха 251 заложници в ивицата Газа. Според израелската армия 47 от тях все още са в плен, от които поне 25 са мъртви.
Сухопътна операция
Израел отговори, като наложи пълна блокада на ивицата Газа и започна интензивни бомбардировки. На 13 октомври 2023 г. жителите на северните част на анклава бяха призовани да се евакуират на юг. Почти всеки от 2,4-милионното население по-късно ще бъде разселен поне веднъж по време на войната.
На 27 октомври 2023 г. израелската армия започна сухопътна офанзива в ивицата Газа.
Първо примирие
На 24 ноември влезе в сила едноседмично примирие: 105 заложници бяха освободени в замяна на пускането на 240 палестински затворници от израелски затвори.
След възобновяването на военните действия, на 4 декември израелски танкове навлязоха в южната част на Газа.
Характеристики на геноцид
На 14 ноември 2024 г. комитет на ООН заяви, че вижда „характеристики на геноцид“ в методите за водене на война, използвани от Израел в Газа.
На 21 ноември 2024 г. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест за военни престъпления и престъпления срещу човечеството на израелския премиер Бенямин Нетаняху, бившия министър на отбраната Йоав Галант и на лидера на въоръженото крило на „Хамас“ Мохамед Дейф.
Второ примирие
Прието под натиск от Доналд Тръмп в навечерието на встъпването му в длъжност в Белия дом, ново споразумение за спиране на огъня в Газа влезе в сила на 19 януари 2025 г., а стотици хиляди палестинци се завърнаха в северните части на анклава.
По време на първата фаза от това примирие, която приключи на 1 март, 33 израелски заложници – включително телата на осем мъртви – бяха разменени близо 1800 палестински затворници. Израел позволи увеличаването на хуманитарните доставки в ивицата Газа, преди да ги блокира на 2 март.
Израел възобнови офанзивата си в анклава на 18 март 2025 г. и следващите фази на предложения от Тръмп план отпаднаха.
Засилване на израелските операции
Пет дни, след като „Хамас“ освободи израелско-американски заложник на 12 май 2025 г., Израел засили военните си операции в анклава.
На 22 август ООН обяви, че гладът е обхванал части от ивицата Газа.
Началото на офанзивата в град Газа
На 16 септември 2025 г. израелската армия започна сухопътна операция в град Газа, след като Вашингтон демонстрира „непоколебима“ подкрепа за унищожаването на „Хамас“.
В същия ден международна анкетна комисия, упълномощена от ООН, обвини Израел в „геноцид“ в Газа след октомври 2023 г., посочвайки премиера и други високопоставени израелски представители.
От 7 октомври във военната кампания на Израел в ивицата Газа са били убити 67 183 души, предимно граждани, показват данните на Министерството на здравеопазването на „Хамас“, които ООН смята за надеждни.
Обвяване на споразумение
На 8 октомври Доналд Тръмп съобщи, че Израел и „Хамас“ са се споразумели за първата фаза от нов план, който той представи на 29 септември 2025 г.
Това споразумение включва освобождаването на заложниците в замяна за близо 2000 палестински затворници, влизането на хуманитарна помощ и изтеглянето на израелските войски до договорена линия в анклава.
(БТА)
(Превод от френски език: Валерия Динкова)
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“