България
Законодателни инициативи, контрол и ангажираност на обществото са ключови за управлението на отпадъците, смятат експерти

Засиленият контрол върху управлението на отпадъците, законодателни инициативи, ангажираност на обществото и борбата с незаконните сметища бяха основните акценти около които се обединиха експерти в рамките на кръглата маса „Управление на градските отпадъци: престъпност, корупция и екологична сигурност“, която се проведе в столицата.
Обсъдени бяха законодателни инициативи, добри практики и ролята на гражданите за ефективно управление на отпадъците. Общият акцент по време на кръглата маса бе, че съчетаването на законодателни промени, дигитална прозрачност и системен контрол е ключово за намаляване на нерегламентираните сметища и екопрестъпленията.
Депутатът Иван Белчев, който е и член на Комисията по околна среда и води, подчерта, че законодателството трябва да запълни празнотите в разделното събиране и контрола на отпадъците. Той предложи намаляване на населените места, обхванати от системата за разделно събиране, от 5000 на 1000 жители, за да се увеличи броят на ползвателите. Народният представител акцентира върху внедряването на технически средства като видеонаблюдение, датчици и фотокапани, които да служат за доказателствена стойност при нарушения.
Белчев посочи и ролята на депозитната система, която ще стимулира гражданите да изхвърлят отпадъците правилно, както и нуждата от дигитална прозрачност, която позволява наблюдение на целия процес на събиране и оползотворяване. Той добави, че ефективният контрол изисква координация между институциите и прилагане на адекватни санкции, за да се намали броят на нерегламентираните сметища.
Кметът на Благоевград Методи Байкушев представи практическите стъпки, които Общината е предприела, за да подобри управлението на отпадъците. Той разказа, че преди години значителна част от отпадъците се депонирали незаконно и бюджетът за управление на отпадъци е бил непропорционално висок. Създаването на отдел „Екология“ с шестима експерти и регионално контролно звено позволило да се следи работата на операторите, да се подпомага рециклирането и да се намали количеството депонирани отпадъци.
Кметът обясни, че за ефективна система са нужни три стълба – инфраструктура, обществено съзнание и контрол. Байкушев подчерта, че освен техническите решения, важно е и активното участие на гражданите и бизнесите, като превенцията и образованието са ключови за дългосрочен ефект.
Зам.-кметът по екология на София Надежда Бобчева обобщи проблемите в столицата, където извънредното събиране на отпадъци засяга около 250 000 души в районите „Люлин“ и „Красно село“. Тя подчерта, че престъпленията, свързани с отпадъците, са доходоносни и трудно откриваеми, като включват неправомерно третиране на болнични и строителни отпадъци. Зам.-кметът отбеляза, че строгият контрол и налагането на санкции дават резултат – броят на актовете и глобите се увеличава, което стимулира спазването на правилата.
Бобчева допълни, че системата за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците трябва да бъде подобрена, за да отговаря на нуждите на гражданите и да предотвратява корупционни практики. Тя посочи, че правилното управление на отпадъците е от значение не само за околната среда, но и за обществената сигурност и финансовата ефективност на общините.
По време на събитието беше обменен и международен опит относно управлението на отпадъците. Сред участниците бяха експерти от Европейския център за борба с тежката и организираната престъпност на Европол, както и представители от Франция, Великобритания и Италия. Те споделиха успешни практики за превенция, разследване и наказателно преследване на престъпления, свързани с отпадъците, както и за ефективно правоприлагане в контекста на градското управление.
Източник: БТА
България
На днешния ден преди 22 години е открит обновеният Национален пресклуб на БТА в София

На 8 октомври 2003 г. в София е открит напълно обновеният Национален пресклуб на БТА на четвъртия етаж в сградата на агенцията. Той е част от мрежата медийни центрове на агенцията в страната и в чужбина, обединени под марката „Национален пресклуб БТА”.
На церемонията по откриването присъстват министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, заедно с гостуващия в България министър по европейските въпроси на Великобритания Денис Макшейн.
След официалното откриване генералният директор на БТА Максим Минчев дава първата пресконференция в обновената зала и представя възможностите на Националния пресклуб. Той е оборудван със съвременна аудио-визуална техника, безжичен Интернет, възможност за предаване на информация от пресконференциите, видеоекрани, нова система за преводи, аудио-визуални връзки, телемостове. Допълнителни екстри са възможностите за аудио и видео записи, снимки, CD, клипинг, кетъринг, специална рекламна стена.
От построяването на сградата на БТА през 1960 г. залата на четвъртия етаж дълги години е била място за събрания, културни събития и традиционното връчване на наградата „Спортист на Балканите“. През 1991 г. се оформя като пресклуб на агенцията, а от 2003 г. започва да работи като напълно обновен „Национален пресклуб на БТА“. Той е първото място в България, където провежданите събития се излъчват онлайн.
Националният пресклуб на БТА в София се утвърждава като предпочитано място за пресконференции за българския бизнес, политически, неправителствени и браншови организации, държавни институции и чужди представителства, изявени личности от света на спорта, културата и науката от България и чужбина. Световноизвестни имена като Умберто Еко, Сидни Шелдън, Алън Паркър, Андрей Кончаловски, Вили Клаас, Евгений Евтушенко, Уйлям Мередит, Любиша Самарджич, Иржи Менцел, Люк Монтание, Ал Бано, Бианка Джагър, Захи Хауас, Амоз Оз, Никита Михалков, Нанси Хюстън, Джон Кехоу, Миша Глени, Ричард Ран, Свами Дев Мурти, Вили Клаас, Ребека Хармс, Хадисе, проф. Радей Шиям Шарма, проф. Ернст Мулдашев, са сред избралите Националния пресклуб за своите срещи с представители на медиите.
Успоредно с развитието и утвърждаването на пресклуба в София като национално медийно средище, БТА изгражда мрежа от национални пресклубове в цялата страна, разширявайки достъпа до трибуната на агенцията. Първият разкрит извън столицата е този в старопрестолния Велико Търново през 2003 г., а генералният директор на БТА Кирил Вълчев продължи разгръщането на мрежата от пресклубове.
Към момента националните пресклубове на БТА са 43. От тях 27 се намират в областните градове София, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. В необластните градове Казанлък, Петрич, Самоков, Свищов и Троян те са пет на брой. Осем са извън страната – в Анкара (Турция), Белград (Сърбия), Босилеград (Сърбия), Букурещ (Румъния), Одеса (Украйна), Скопие (Република Северна Македония) и Тараклия (Молдова) и на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в Антарктида. Два от пресклубовете са непостоянни – на борда на първия български военен научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на Панаира на книгата.
Източник: БТА
България
Важни са всички в здравната система, каза министър Силви Кирилов

Важни са всички в здравната система, аз го казах и вчера – системата се крепи на всички – от академика до санитаря. Това каза пред журналисти министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов. Това беше акцентът на моето изказване, че всички са важни, а не отделни групи. По думите му последното, което е нужно на българското здравеопазване, е противопоставяне.
Уважавам усилията на всички и заставам зад исканията за справедливи възнаграждения, каза още министър Кирилов и подчерта, че възнагражденията не зависят от Министерството на здравеопазването. Проблемът трябва да се реши през законодателството, каза още той.
Министър Кирилов присъства вчера на откриването на реновирана детска клиника в Специализираната болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ и коментира темата за заплащането на медиците.
/МК/
Източник: БТА
България
Шофьорите се движат с повишено внимание по пътя Паскалево – Добрич след дъжда

Шофьорите се движат с повишено внимание по пътя Паскалево – Добрич след дъжда, видя репортер на БТА. Пътен участък от кръговото кръстовище в посока община Крушари бе наводнен. Водата се оттича в ниските части на нивите около пътя. На места има събрала се вода, която създава предпоставка за аквапланинг.
По-рано от Агенция „Пътна инфраструктура“ информираха, че движението по пътя Паскалево – Добрич е ограничено. То се осъществяваше по обходен маршрут: Добрич – Козлодуйци – Росеново – Паскалево. Движението бе изцяло възстановено след 19:15 часа.
За днес бе издадено предупреждение за продължаващи валежи, за областта е в сила оранжев код.
/МК/
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“