Българските учители са доволни от професията си – така смятат 96% при средно 89 процента за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съобщават от МОН.

Организацията отчита висока удовлетвореност и мотивация сред българските учители, нарастващ престиж на професията, подобрени условия на труд и силна подкрепа за младите кадри, отчита ОИСР в изследването TALIS 2024 – най-мащабното проучване в света за прогимназиални педагози и училищни директори. В сондажа участват учители от 55 държави, като от България са се включили 3629 педагози в прогимназиален етап от 210 училища.

Любопитен факт е, че учителите в селата са толкова удовлетворени от работата си, колкото и тези в градските училища. От 2018 г. до сега с 35 пункта се е увеличил делът на удовлетворените от заплащането и достига 65%. Повишава се и удовлетвореността от условията на труд, които не включват финансовите възнаграждения – 81% от учителите у нас споделят, че са доволни от тях при средно 68% за ОИСР.

Престижът на професията също бележи съществен напредък. 42 на сто от преподавателите смятат, че професията им е ценена от обществото – почти двойно повече от средното за ОИСР (22%) и с 25 процентни пункта повече спрямо 2018 г.

Данните показват силна подкрепа в училищната среда. 95% от учителите споделят, че директорите имат добри професионални отношения с персонала и предоставят полезна обратна връзка, а 90% казват, че могат да разчитат на своите колеги. Това създава условия за положителен училищен климат и сътрудничество.

Особено важно е, че младите учители у нас получават подкрепа. Почти всички – 97%, работят в училища, в които се предлагат менторски програми, докато средното за ОИСР е 81%. Делът на начинаещите учители с назначен наставник също се е увеличил със 7 процентни пункта от 2018 г. до сега. Освен това 85% от наскоро завършилите учители оценяват качеството на първоначалното си педагогическо обучение като високо (при средно 75% за ОИСР).

17 процента от учителите в България посочват, че изпитват повече стрес в работата си, при средно 19% за ОИСР. Този дял е намалял с 5 процентни пункта спрямо 2018 г.

Изследването показва също, че пред системата стоят и предизвикателства, свързани със застаряването на учителския състав и необходимостта от по-широко въвеждане на иновации и дигитални технологии в образованието и дисциплината в класната стая. В България учителите са на средна възраст 48 г. при средно за ОИСР 45 г.

Делът на българските учители, които използват изкуствен интелект в работата си, е 22%, като най-често той се използва за подготовка на план за провеждане на часа, обобщаване на теми и създаване на упражнения за учениците.

Дисциплината в класната стая остава предизвикателство. Учителите у нас отделят средно 12% от времето в час за поддържане на реда, като стойността за справяне с дисциплината остава под средното ниво за ОИСР (15%). Около 9% от българските учители съобщават, че губят значително време заради прекъсвания на урока от ученици – почти два пъти по-малко от средното за изследването (18%).

В нашата страна изследването се координира от Института по образованието към МОН и се осъществява с финансовата подкрепа на ЕК.

Източник: Offnews.bg

Българските учители са доволни от професията си – така смятат 96% при средно 89 процента за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съобщават от МОН.

Организацията отчита висока удовлетвореност и мотивация сред българските учители, нарастващ престиж на професията, подобрени условия на труд и силна подкрепа за младите кадри, отчита ОИСР в изследването TALIS 2024 – най-мащабното проучване в света за прогимназиални педагози и училищни директори. В сондажа участват учители от 55 държави, като от България са се включили 3629 педагози в прогимназиален етап от 210 училища.

Любопитен факт е, че учителите в селата са толкова удовлетворени от работата си, колкото и тези в градските училища. От 2018 г. до сега с 35 пункта се е увеличил делът на удовлетворените от заплащането и достига 65%. Повишава се и удовлетвореността от условията на труд, които не включват финансовите възнаграждения – 81% от учителите у нас споделят, че са доволни от тях при средно 68% за ОИСР.

Престижът на професията също бележи съществен напредък. 42 на сто от преподавателите смятат, че професията им е ценена от обществото – почти двойно повече от средното за ОИСР (22%) и с 25 процентни пункта повече спрямо 2018 г.

Данните показват силна подкрепа в училищната среда. 95% от учителите споделят, че директорите имат добри професионални отношения с персонала и предоставят полезна обратна връзка, а 90% казват, че могат да разчитат на своите колеги. Това създава условия за положителен училищен климат и сътрудничество.

Особено важно е, че младите учители у нас получават подкрепа. Почти всички – 97%, работят в училища, в които се предлагат менторски програми, докато средното за ОИСР е 81%. Делът на начинаещите учители с назначен наставник също се е увеличил със 7 процентни пункта от 2018 г. до сега. Освен това 85% от наскоро завършилите учители оценяват качеството на първоначалното си педагогическо обучение като високо (при средно 75% за ОИСР).

17 процента от учителите в България посочват, че изпитват повече стрес в работата си, при средно 19% за ОИСР. Този дял е намалял с 5 процентни пункта спрямо 2018 г.

Изследването показва също, че пред системата стоят и предизвикателства, свързани със застаряването на учителския състав и необходимостта от по-широко въвеждане на иновации и дигитални технологии в образованието и дисциплината в класната стая. В България учителите са на средна възраст 48 г. при средно за ОИСР 45 г.

Делът на българските учители, които използват изкуствен интелект в работата си, е 22%, като най-често той се използва за подготовка на план за провеждане на часа, обобщаване на теми и създаване на упражнения за учениците.

Дисциплината в класната стая остава предизвикателство. Учителите у нас отделят средно 12% от времето в час за поддържане на реда, като стойността за справяне с дисциплината остава под средното ниво за ОИСР (15%). Около 9% от българските учители съобщават, че губят значително време заради прекъсвания на урока от ученици – почти два пъти по-малко от средното за изследването (18%).

В нашата страна изследването се координира от Института по образованието към МОН и се осъществява с финансовата подкрепа на ЕК.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg