Повечето индекси на Българската фондова борса (БФБ) днес се покачват, показват данните на борсовата платформа.

Основният индекс SOFIX  се нараства с 0,70 пункта до 1071,32 пункта. Пазарът „Бийм“ е нагоре с 0,07 на сто до 110,82 пункта. Широкият измерител BGBX40 се повиши с 0,38 на сто до 194,42 пункта. Индексът BG TR30 се повишава с 0,17 на сто до 946,72 пункта.

На основния пазар на борсата днес бяха сключени сделки за малко над 1,976 милиона лева. На пазара MTF BSE International, на който се търгуват акции на световни компании, оборотът е за над 173 000 лева. На пазара „Бийм“ са продадени книжа за близо 39 000 лева.

Книжата на „Софарма“ АД падат с 1,48 на сто до 2,66 лева едната. Акциите на „Сирма Груп холдинг“ АД се продават без промяна по 1,38 лева за брой. Акциите на „Първа Инвестиционна Банка“ АД са надолу с 0,38 на сто и се търгуват по 5,18 лева за брой. Цената на книжата на „Българска фондова борса“ АД поскъпват с 0,51 на сто до 9,80 лева едната. Акциите на „Агрия груп холдинг“ АД поевтиняват  с 1,20 на сто до 16,50 лева за брой. Книжата  на  технологичната компания „Уайзър технолоджи“ АД поскъпват с 0,92 на сто до 5,50 лева.

На пазар „Бийм“ акциите на „Дронамикс кепитъл“ АД поевтиняват с 2,88 на сто до 2,70 лева за брой. Цената на акциите на „ИмПулс растеж“ АД се вдига с 2,05 на сто до 1,49 лева за брой. Книжата на „Ай Ти Еф груп АД“ АД поскъпват с 4,62 на сто и се купуват по 6,80 лева едната.

Книжата на „Шелли Груп“ поскъпнаха на борсата днес с 6,87 на сто до 56 евро, всяка. Компанията разпространи днес през Фондовата борса информация, че по предварителни данни към края на 9-месечието на 2025 г. отчита увеличение на консолидираните приходи от продажби на „Шелли“ устройства и свързаните с тях услуги спрямо същия период на предходната година с около 34,5 на сто до приблизително 87,4 млн. евро (около 170,9 млн. лева). Така ръстът на приходите от продажби надхвърли очакванията, пише в съобщението. Дружеството ще оповести официално неодитирани консолидирани финансови данни за 9-месечието на 2025 година на 12 ноември след затваряне на търговията.

Източник: БТА

Световната икономика показва по-голяма устойчивост от очакваното през 2025 г., но рисковете за бъдещето остават високи, заяви днес управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в реч в института „Милкен“ във Вашингтон. 

Глобалният растеж ще се забави незначително тази и идната година, като всичко свидетелства, че световната икономка се е справила с редица предизвикателства, но рисковете остават заради възможни колебания на финансовите пазари и геополитическото напрежение, отбеляза управляващият директор на МВФ. Според нея тази устойчивост се дължи на по-добрите политически основи, приспособимостта на частния сектор, по-слабите от очакваното последствия от митата и благоприятните финансови условия.

Кристалина Георгиева обаче подчерта в речта си, че сред многото промени- от геополитика и технологии до демографски и климатични предизвикателства, резултатът е изключително висока степен на несигурност в световен план. „Това е новото нормално и е тук, за да остане“, подчерта тя.

МВФ предупреждава, че световната икономика все още не е преминала най-тежките тестове. „Историята ни учи, че благоприятните финансови условия могат внезапно да се обърнат и да забавят растежа, като най-силно засегнатите ще бъдат развиващите се страни“, предупреди Кристалина Георгиева.

Тя изтъкна и трите ключови средносрочни цели, които според МВФ трябва да следват страните „Първо, устойчив растеж, който да създава работни места и да подобрява финансовата стабилност. Второ, възстановяване на възможностите на правителствата да реагират при кризи. И трето, намаляване на икономическите дисбаланси, които биха могли да доведат до финансови рискове.“

„Световният държавен дълг ще надхвърли 100 процента от световния брутен вътрешен продукт (БВП) до 2029 г., което ограничава способността на правителствата да посрещат кризи“, отбеляза Георгиева. Тя призова за внимателно планирана и комуникирана финансова консолидация, която да минимизира социалните напрежения. По-рано тази година МВФ очакваше това да се случи още през 2027 г.

Кристалина Георгиева заяви, че най-належащите въпроси, които ще се обсъждат идната седмица, когато финансовите министри и управителите на централните банки по света се съберат във Вашингтон за Годишните срещи на МВФ и Световната банка ще бъдат за глобалното икономическо въздействие на тези сили на трансформация и политическата турбуленция, която наблюдаваме.

Кристалина Георгиева обърна особено внимание в речта си на ключови региони, като отправи конкретни препоръки. В САЩ, където, дефицитът по текущата сметка е на нива, невиждани от началото на новия век, са необходими действия в две широки направления: стъпки за справяне с дефицита на федералното правителство, тъй като съотношението федерален дълг /БВП е на път да надвиши рекордното си ниво след Втората световна война и устойчиви действия, които надхвърлят дискреционните разходи.

Китай се нуждае от фискални стимули, за да насърчи  частното потребление и да премине към нов модел на растеж. В Азия трябва да се укрепи вътрешната търговия и регионалната интеграция, а в Африка да се проведат стимулиращи бизнеса реформи, които могат да увеличат реалния БВП на глава от населението с над 10 на сто.

За Европа МВФ препоръчва по-решителни действия за повишаване на конкурентоспособността и завършване на интеграционните проекти. Кристалина Георгиева обърна специално внимание и на Германия, която е водещата икономика на Стария континент, препоръчвайки на Берлин да поддържа по-експанзивна фискална политика, за да стимулира частните инвестиции чрез подобряване на инфраструктурата.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА