Средиземноморският циклон „Барбара“, който преминава през югоизточната част на Румъния с поройни дъждове и бури, предизвика щети в окръзите Констанца, Гюргево и Яломица, както и в столицата Букурещ, съобщава телевизия Диджи 24.

Лошото време е предизвикало намесата на пожарникари в 64 населени места в 20 окръга на страната и в Букурещ, съобщиха властите. 

Два автомобила са били отнесени от придошлите води в окръг Констанца, множество дворове и къщи са били наводнени в окръзите Гюргево и Яломица, а в столицата и окръг Илфов има множество десетки дървета и повредени от тях автомобили. 

Едно село в окръг Констанца е останало напълно изолирано, а над 13 000 потребители в окръзите Дъмбовица, Прахова, Васлуй и Вранча са останали без електричество.

Националната метеорологична служба (НМС) обяви за днес червен код за опасно време, свързано с поройни дъждове и силен вятър, в пет окръга в Югоизточна Румъния и столицата Букурещ. Това доведе до решение за затваряне на всички училища и детските градини в окръзите Констанца, Яломица, Кълъраш, Гюргево и Илфов и в Букурещ, както и отменяне на присъствените занятия в три университета в столицата.

Директорът на НМС Елена Матееску заяви за Диджи 24, че са паднали съществени количества валежи в Букурещ през последните шест дни – 113,6 литра на квадратен метър, което е близо до нов рекорд.

„Не изключваме такава възможност, като се има предвид, че абсолютният рекорд за месец октомври в Букурещ е 143,3 литра на квадратен метър, регистриран през октомври 1972 г.“, посочи тя.

Министърът на околната среда Диана Бузояну заяви за телевизията, че властите следят постоянно ситуацията в окръзите, намиращи се под червен код, както и в Букурещ. Тя посочи, че макар да се наблюдават тежки метеорологични условия, до момента няма данни за жертви или пострадали хора. 

„Има реки в югоизточната част, които превишават рисковите нива, но за момента нямаме наводнения в резултат на прииждане“, добави още министърът. 

Източник: БТА

Силен вятър раздухва парчета пластмаса от сметище в река Вьоса в Албания. Няколкостотин метра нагоре по течението голям отводнителен канал изсипва отпадни води в бързотечащата вода. На друго място хора копаят чакъл от речното легло за направата на бетон, което според експерти изменя пътя на реката и дестабилизира бреговете ѝ.

Миналия месец Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) обяви долината на река Вьоса в Албания за един от 26-те си нови биосферни резервата, като част от инициатива за това, което нарече в свое изявление, „защита на няколкото най-богати и най-крехки екосистеми на планетата“.

На много места долината, която следва течението на реката от Северна Гърция към албанското Адриатическо крайбрежие, покрива критериите за природно богата зона. Тя е дом на видри, застрашени Египетски лешояди и редки растителни видове.

Реката, един от последните непрекъснати водни пътища в Европа, криволичи из клисури на три нива и гола речна долина. През 2023 г. правителството я обяви за национален парк.

Включването в списъка на ЮНЕСКО е благодат за Албания – балканска страна с 2,4-милионно население, която достигна пикове в туризма по крайбрежието и планинските си райони в последните години и цели да се присъедини към Европейския съюз до края на десетилетието.

Но отвъд разкошния пейзаж природозащитници изразяват притеснения за бъдещето.

„Списъци за международно признание като (този на) ЮНЕСКО не решават проблеми“, заяви Бесяна Гури от неправителствената природозащитна организация „Люми“ (Lumi, „река“ на албански – бел. ред.) при едно от посещенията си в долината миналата седмица.

ЮНЕСКО не отговори на исканията на Ройтерс за коментар. В по-ранни доклади Организацията заяви, че ще следва строги критерии, преди да даде на Вьоса статут на биосферен резерват.

Министърът на околната среда на Албания Софян Яупай, който има рамкирано копие от включването на Вьоса в ЮНЕСКО в офиса си, призна за проблемите по време на интервю с Ройтерс. Той заяви, че ръководеното от него министерство планира разходи от над 150 милиона евро за справяне с проблема с отпадните води и премахването на всички сметища.

За много хора вредата вече е сторена. Покрай реката са разположени нефтени кладенци и находища на битум, което според тях рискува по-нататъшното замърсяване на реката. 

Петдесет и пет годишният Агрон Зиа излиза заедно с овцете и козите си миналата седмица, за да погледа речния бряг. Той се насочва към сметището, където вятърът подритва пластмаса, а близките дървета я улавят.

„Когато бях млад, плувахме тук по цяло лято. Боли, когато децата ти не могат да направят (същото) заради отпадните води и боклука“, заяви той.

Превод от английски: Магдалена Димитрова.

Източник: БТА

/С-АМ/

Източник: БТА