В своята статия Аткинс отправя предупреждение срещу „движеното от политически прищевки или изкривени цели“ за разкриване на информация, посочвайки наскоро приетите директиви Corporate Sustainability Reporting Directive и Corporate Sustainability Due Diligence Directive.

Те изискват „оповестяване на информация, която може да е социално значима, но обикновено не е финансово значима“, пише Аткинс. „Тези изисквания рискуват да наложат разходи, които да засегнат американските инвеститори и клиенти, като същевременно не правят почти нищо за подобряване на информацията, която направлява капиталовите решения“. Ако „Европа иска да насърчи своите капиталови пазари, като привлече повече листвания и инвестиции, тя трябва да се съсредоточи върху намаляването на ненужните тежести, свързани с отчитането, добави той. От наша страна се ангажирам да гарантирам, че в САЩ SEC ще даде приоритет на благосъстоянието на инвеститорите пред желанията на идеолозите.“

По-малко регулации

Тази година Комисията по ценни книжа и фондови борси гласува да прекрати защитата на правило, изискващо от компаниите да оповестяват информация за климатичните рискове. „Правилата, написани за акционери, които се стремят към социална промяна или имат мотиви, несвързани с максимализиране на финансовата възвръщаемост на техните инвестиции… подвеждат инвеститорите“, написа Аткинс.

През последните години SEC „се e отдалечила от прецедента и предвидимостта, които поддържат [доверието в капиталовите пазари], както и от ясния мандат, който Конгресът даде на агенцията преди повече от 90 години“, заяви той.

Аткинс се вслушва в призивите на Тръмп SEC да се откаже от действащите от десетилетия правила, които изискват от повечето публични американски компании да оповестяват финансовите си отчети веднъж на три месеца. „Време е SEC да спре да влияе и да позволи на пазара да диктува оптималната честота на отчитане въз основа на фактори като отрасъла, размера и очакванията на инвеститорите на компанията“, пише той.

Източник: Капитал

Износът на текстилни изделия от Китай към ЕС рязко се е увеличил, след като производителите, засегнати от високите американски мита, са пренасочили продукцията си към Европа, съобщава Европейската текстилна индустриална асоциация (Euratex).

Според данни на Euratex, предоставени на Financial Times, вносът на китайско облекло и текстил в ЕС се е увеличил с 20% по стойност и обем през първата половина на 2025 г. спрямо същия период на миналата година. В голяма част скокът в стойността се дължи на близо 2 милиарда внесени стоки от ниско качество.

„Говорим за тази търговска война с митата и виждаме, че Китай изнася по-малко за САЩ“, казва пред британското издание Марио Жорже Машаду, президент на Euratex. „Забелязваме значителна част от този износ да се пренасочва към Европа, като това е съпроводено и със спад в цените на стоките, които внасяме.“ Тъй като китайските компании не могат да продават в САЩ, се държат изключително агресивно, за да реализират продажби в Европа, обясни той.

Източник: Капитал

Ако желаят да привлекат чуждестранни кадри, китайските компании трябва също да предлагат по-подходящ работен график според Фелър. „Не мога да си представя много чуждестранни висшисти, заинтересувани от системата „9-9-6″, с която много китайски фирми са познати“, коментира той пред Al Jazeera. Немалко компании в страната прилагат този тип 72-часова 6-дневна работна седмица, подкрепяна включително и от основателя на AliBaba Джак Ма.

Конкуренция за кандидати

Дори и ако кадрите, които търсят H1-B визи, се откажат от пребиваване в САЩ, е възможно те да потърсят възможности в други страни освен Китай. Малко над 70% от кандидатите за американската виза са индийски граждани, а политическото противопоставяне между Индия и Китай със сигурност би повлияло на избора им.

В същото време министър-председателят на Канада Марк Карни загатна, че страната вижда възможността да привлече хора, афектирани от ограниченията в САЩ. „Ще го имаме предвид и ще имаме ясно предложение за това“, сподели Карни.

През последните години Индия е водещ източник на имигранти в Канада, като индийски граждани получават най-голям дял от разрешенията за пребиваване в страната. Великобритания и Южна Корея също са сред страните, за които се предполага, че планират ходове за привличане на чуждестранни квалифицирани кадри, което допълнително би могло да затрудни Китай.

Източник: Капитал