Българската стопанска камара (БСК) организира днес работна дискусия за процеса по въвеждане на Изкуствения интелект (ИИ) в България „Изкуственият интелект: тенденции, регулации и сценарии за развитие“. 

На срещата, която беше определена от участниците като първия по рода си подобен дебат по темата, организиран от национално представителна работодателска организация в страната, участваха представители на Министерството на иновациите и растежа (МИР), Министерството на икономиката и индустрията (МИИ), Министерството на образованието и науката (МОН), Министерството на електронното управление (МЕУ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), депутати, представители на Икономическия и социален съвет, на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, членове на БСК, представители от неправителствения сектор и академичните среди. 

„Можем ли, ако си стиснем ръцете, България да стане един реален лидер, поне в региона си при внедряването и в развитието на Изкуствения интелект. Да направим българската икономика, българската индустрия много по-креативна, много по-жизнеспособна, по-напредничава и най-вече конкурентоспособна“, попита председателят на БСК Добри Митрев при откриването на дискусията. 

„Голяма част от европейските страни работят целенасочено как ИИ влиза в икономиката и как се превръща в едно от големите икономически предимства не само за конкретната държава, но и за цяла Европа като конкурентоспособност“, изтъкна Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет (ИСС). Тя добави, че дигитализацията е сред основните приоритети на ИСС. Въпреки това обаче тя изтъкна и съществуващите различия между работодатели и синдикати по темата за ИИ. 

Георги Косев от Министерството на иновациите и растежа (МИР) заяви, че сме в ситуация, в която можем да превърнем България в лидер в Югоизточна Европа в сферата на ИИ. Той обясни и следвания подход на Министерството за постигане на тази цел като комбинация между регулиране и предоставяне на достатъчно свобода на бизнеса и институциите в практическото развитие на ИИ. Георги Косев посочи още, че през 2026 година предстои да се пусне и първият регулаторен пясъчник за ИИ, разработван в сътрудничество с Министерството на електронното управление (МЕУ). 

Представителят на МЕУ Мария Цонева добави, че представляваното от нея ведомство кандидатства по инструмента на ЕК за предоставяне на техническа подкрепа за обучения на не по-малко от 200 служители от държавната администрация, които да работят в регулаторния пясъчник за изпитване на моделите за ИИ, преди те да се въведат в експлоатация и употреба. Като водещо министерство по прилагане на Акта за ИИ на ЕС, Цонева изтъкна и предприетите досега действия за практическото въвеждане на европейския акт в България. 

Призовавайки да не се чака крайният срок за привеждане на българското законодателство в съответствие с европейския Акт за ИИ, депутатът Божидар Божанов, заместник-председател на Парламентарната група на ПП-ДБ съобщи, че от групата подготвят проектозакон за използването и развитието на ИИ. Божидар Божанов съобщи, че разчитат на подкрепа от институциите. „Това не би трябвало да бъде поляризираща политическа тема“, призова той, имайки предвид, че вносител на проектозакона е опозицията.   

Желяз Енев от Министерството на икономиката и индустрията съобщи, че от Министерството разработват в момента индустриална стратегия на България, където дигитализацията е един от основните акценти и темата за ИИ ще е засегната в документа. Това, според него, означава, че ще се следва стратегически подход по отношение на индустрията. Енев обяви, че предвид изоставащата дигитализация на българските фирми, навлизането на ИИ едва ли ще върви с ускорени темпове.  

Бавният процес на внедряване на системи и технологии с ИИ в България обаче не е задължително лоша новина, според Петранка Джиброва от МОН, защото това ще даде повече време пред подготовката на всички нива в страната. Петранка Джиброва очерта някои от проблемните области, пред които е изправено българското общество. На първо място тя изтъкна подкрепата към хората като цяло да развият по-добри цифрови умения. На второ място посочи професиите, които ще бъдат изместени от ИИ и осигуряване на подкрепа към заетите в тези сфери хора. И на трето място тя се спря на необходимостта от подготовката на кадри за технологичните дисциплини. 

Христина Каспарян и Миряна Недева от БСК представиха пред участниците в дискусията разработения анализ на Камарата „ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ: тенденции, регулации и сценарии за развитие“. Христина Каспарян изтъкна, че предвид високата динамика в сферата на ИИ, изследването е актуално към април, добавяйки, че то може да послужи като добра отправна точка.

Анализа на БСК може да намерите тук. 

Източник: БТА