/АМ/

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА

Наркотиците, оръжията, социалната изолация и бедността са сред основните проблеми, пред които са изправени жителите на ромските селища, заявиха участници в кръгла маса в хърватския парламент за условията на живот на ромите. Инвестициите в образование, заетост и сътрудничество с институциите бяха подчертани като ключови решения, предаде агенция ХИНА.

„При липса на официална финансова подкрепа хората се обръщат към алтернативи. Лихварството се превръща в паралелна система, запълваща празнината, оставена от държавата. Това е порочен кръг на бедност, поради което трябва да осигурим достъп до законни микрокредити, социални заеми и финансово образование“, каза Велко Кайтази, депутат, представляващ ромското малцинство.

Кръглата маса, озаглавена „Общности на устойчивост: Борба с насилието, наркотиците и оръжията в ромските селища“, проведена в хърватския парламент днес, обсъди и предизвикателствата, пред които са изправени ромите, опитващи се да започнат нов живот извън тези общности.

„Много роми се завръщат в селищата си след неуспешни опити да се интегрират другаде. Тези обратни миграции не са желание за изолация, а резултат от изключване“, каза Кайтази.

Той добави, че възстановяването на задължителната военна служба може да има положителен ефект върху младите роми. „Ако се прилага внимателно, тя може да осигури дисциплина, чувство за отговорност и възможност за среща с неромски връстници. Правилно управлявано, тя може да изгради мостове, а не стени между общностите.“

Сузана Кръчмар, президент на ромската асоциация „Кали Сара“, предупреди за нарастваща употреба на наркотици дори сред деца на 10 или 11 години. „Когато питаме децата си от какво се страхуват най-много, те казват отхвърляне, безработица, наркотици, оръжия, алкохолизъм на родителите им и най-вече от това да не са равни с другите.“

Чедо Тодорович, заместник-председател на Съвета на ромското малцинство в окръг Брод-Посавина, отбеляза, че макар полицията да провежда кампании срещу наркотиците в училищата, тя също така носи част от отговорността за разпространението на наркотици. „Някои хора с криминално досие станаха информатори и им беше позволено да се измъкнат безнаказано за определени неща. Протестирахме много пъти, казвайки, че това не може да продължава.“

За да се засили доверието между полицията и ромската общност, Владимир Фабер, заместник-началник на полицията в окръг Меджумурие, призова за повече полицаи роми. „В момента имаме двама мъже и една жена ромски полицаи. С работа с общността догодина очакваме седем, което със сигурност ще подобри комуникацията.“

През първите девет месеца на тази година престъпленията в ромската общност са намалели с 25%, а криминалните деяния с 24% на годишна база, добави Фабер. „Не всичко е негативно, но социалните медии и онлайн порталите често разпространяват дезинформация, създавайки по-лошо впечатление.“

Ален Тахири, ръководител на правителствената служба за правата на човека и малцинствата, заяви, че образованието и младежката заетост са ключови за излизане от бедността.

Според проучване от 2018 г. само едно на всеки три ромски деца посещава детска градина, а една трета се записват в средно училище. „Няма никакъв смисъл толкова много роми да са безработни, а да наемаме чуждестранни работници, които също са добре дошли в Хърватия“, каза Тахири.

Фадила Бахович, държавен секретар в Министерството на правосъдието и администрацията, посочи проекта „Ромски ментор“ като успешен модел за интеграция, който не може да продължи поради липса на финансиране. „Шест обучени ромски ментори работиха с 12 населени места в окръг Меджумурие, свързвайки общностите с институции като полицията, бюрата по труда и службите за социално подпомагане.“

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА