Наркотиците, оръжията, социалната изолация и бедността са сред основните проблеми, пред които са изправени жителите на ромските селища, заявиха участници в кръгла маса в хърватския парламент за условията на живот на ромите. Инвестициите в образование, заетост и сътрудничество с институциите бяха подчертани като ключови решения, предаде агенция ХИНА.

„При липса на официална финансова подкрепа хората се обръщат към алтернативи. Лихварството се превръща в паралелна система, запълваща празнината, оставена от държавата. Това е порочен кръг на бедност, поради което трябва да осигурим достъп до законни микрокредити, социални заеми и финансово образование“, каза Велко Кайтази, депутат, представляващ ромското малцинство.

Кръглата маса, озаглавена „Общности на устойчивост: Борба с насилието, наркотиците и оръжията в ромските селища“, проведена в хърватския парламент днес, обсъди и предизвикателствата, пред които са изправени ромите, опитващи се да започнат нов живот извън тези общности.

„Много роми се завръщат в селищата си след неуспешни опити да се интегрират другаде. Тези обратни миграции не са желание за изолация, а резултат от изключване“, каза Кайтази.

Той добави, че възстановяването на задължителната военна служба може да има положителен ефект върху младите роми. „Ако се прилага внимателно, тя може да осигури дисциплина, чувство за отговорност и възможност за среща с неромски връстници. Правилно управлявано, тя може да изгради мостове, а не стени между общностите.“

Сузана Кръчмар, президент на ромската асоциация „Кали Сара“, предупреди за нарастваща употреба на наркотици дори сред деца на 10 или 11 години. „Когато питаме децата си от какво се страхуват най-много, те казват отхвърляне, безработица, наркотици, оръжия, алкохолизъм на родителите им и най-вече от това да не са равни с другите.“

Чедо Тодорович, заместник-председател на Съвета на ромското малцинство в окръг Брод-Посавина, отбеляза, че макар полицията да провежда кампании срещу наркотиците в училищата, тя също така носи част от отговорността за разпространението на наркотици. „Някои хора с криминално досие станаха информатори и им беше позволено да се измъкнат безнаказано за определени неща. Протестирахме много пъти, казвайки, че това не може да продължава.“

За да се засили доверието между полицията и ромската общност, Владимир Фабер, заместник-началник на полицията в окръг Меджумурие, призова за повече полицаи роми. „В момента имаме двама мъже и една жена ромски полицаи. С работа с общността догодина очакваме седем, което със сигурност ще подобри комуникацията.“

През първите девет месеца на тази година престъпленията в ромската общност са намалели с 25%, а криминалните деяния с 24% на годишна база, добави Фабер. „Не всичко е негативно, но социалните медии и онлайн порталите често разпространяват дезинформация, създавайки по-лошо впечатление.“

Ален Тахири, ръководител на правителствената служба за правата на човека и малцинствата, заяви, че образованието и младежката заетост са ключови за излизане от бедността.

Според проучване от 2018 г. само едно на всеки три ромски деца посещава детска градина, а една трета се записват в средно училище. „Няма никакъв смисъл толкова много роми да са безработни, а да наемаме чуждестранни работници, които също са добре дошли в Хърватия“, каза Тахири.

Фадила Бахович, държавен секретар в Министерството на правосъдието и администрацията, посочи проекта „Ромски ментор“ като успешен модел за интеграция, който не може да продължи поради липса на финансиране. „Шест обучени ромски ментори работиха с 12 населени места в окръг Меджумурие, свързвайки общностите с институции като полицията, бюрата по труда и службите за социално подпомагане.“

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Албанската писателка Майлинда Брегаси представи днес романа си „Отрязаната плитка“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), предаде репортер на БТА.

На събитието присъстваха преводачката на книгите на Майлинда Брегаси – доц. Екатерина Търпоманова, която е преподавател в СУ, издателите на „Отрязаната плитка“ от издателствата „Изида“ и „Персей“ – Светлана Янчева и Пламен Тотев, представителят на косовското посолство в София Буяр Дескай, както и преподаватели и студенти от Софийския университет, сред които и възпитаници на специалността „Балканистика“, в която се изучават албански език и литература.

По думите на издателите „Отрязаната плитка“ е силен балкански роман за успехите, които са без значение, щом най-важните човешки връзки се разпадат. Но това е роман и за провалите, които лекуват, изпращайки те в тъмното мазе на съзнанието ти, за да проумееш кой си, какъв си, откъде идваш, казват от издателска къща „Персей“.

В книгата си Майлинда Брегаси разглежда актуалния балкански проблем за бягството от родното и скъсването с него, за да успееш на Запад. „Но истинската ти идентичност е там, където са корените. Дори и ако това е свързано с много болка“, посочват от издателството.

Майлинда Брегаси е родена в Албания, но твори и работи между Косово и Италия. Авторката е спечелила най-големите литературни награди в Косово и е номинирана за Европейската награда за литература. Преподавател е по италиански и латински език в Университета в Прищина и е директор на Института за италиански език и култура. 

Майлинда Брегаси е автор на пет романа, от които два – представеният днес „Отрязаната плитка“ и „Бягство“ (2022 г., „Изида“) – са преведени на български език.

Управителят на издателство „Изида“ Светлана Янчева каза по време на представянето днес, че в романа „Отрязаната плитка“ има много любов и много болка, като изрази увереност, че той ще достигне до сърцата на всички свои български читатели.

„Смея да твърдя, че тази млада авторка и млада писателка (Майлинда Брегаси) е сред най-добрите писатели на Косово днес“, допълни Светлана Янчева.

По нейните думи романът „Отрязаната плитка“ е изключително трогателен и завладяващ, тъй като е роман за познат балкански проблем – за успехите на Запад, които обаче идват на печална цена: разбити връзки и взаимоотношения между майка и дъщеря, между човек и родина, но и на осъзнаването, че „човек си тежи на мястото“.

Преводачът на книгите на Майлинда Брегаси – Екатерина Търпоманова, благодари на издателите за това, че българската публика може да се запознае с албанската литература (за албанска литература се смята всичко, писано на албански, включително от албанците от диаспората, съвременна и историческа – бел. ред.).

„Знаем, че малките литератури са трудно осъществими за превод, обикновено те не са комерсиални, третират специфични проблеми, така че наистина (издаването на балкански автори) е важно. Ние всички (тук) работим в една област – в областта на Балканистиката, и е много важно да имаме подкрепата на издателствата, за да осъществяваме този културен обмен“, заяви ЕкатеринаТърпоманова.

Авторката се обърна към публиката на български с думите „Много съм щастлива да съм тук“. 

Тя заяви, че идва в София за първи път и призна, че не е била много подготвена за този град, който, освен че е много красив, е пълен и с история.

Майлинда Брегаси изрази благодарност към издателите и преводача си, като заяви, че е щастлива, че има вече два романа, издадени на български – „Бягство“ и „Отрязаната плитка“. Според авторката от Албания, в България тези два романа биха били възприети, сякаш са писани от българка.

По думите ѝ непознаването на балканските народи помежду им, често продиктувано от политиката, е станало причина за предразсъдъците, които хората на Балканите имаме едни към други. В тази връзка тя допълни, че литературата е начин за оборване на стереотипите и врата към културата на другия.

Майлинда Брегаси е лингвист, писател, дългогодишен журналист и автор на документални филми, информира косовското списание „Коха диторе“. 

Според косовския новинарски сайт „Калдзо“ Майлинда Брегаси живее между Косово и Италия. Тя е родена в Албания, но от 1995 г. насам гради кариерата си в Косово.

Източник: БТА

Наративите, които представят ЕС в негативна светлина, ще се засилят с приближаването на Черна гора към ЕС, а тези, които са против членството, ще направят всичко, за да спрат процеса, се казва в прессъобщение на Атлатническия алианс, цитирано от черногорската агенция МИНА.

Това е заключението на панелната дискусия „Конкурентни наративи: идентичност, влияние и евроатлантическото пътуване на Западните Балкани“, проведена по време на форума 2BS в Будва.

Германският посланик в Черна гора Петер Фелтен заяви, че някои наративи имат потенциал да повлияят на общественото мнение в региона, докато други имат ограничен ефект.

Фелтен подчерта, че наративът, че ЕС е в криза, е особено разпространен, което, както той заяви, е опит за отслабване на ЕС както отвътре, така и отвън.

Той добави, че подобни послания не са изненада и в Черна гора, но че имиджът на ЕС в страната и региона остава предимно положителен.

Фелтен обаче предупреди за наратива, че ЕС не иска да приеме Западните Балкани. „Тези послания трябва да се приемат сериозно, защото те наистина могат да повлияят на общественото мнение в региона“, каза той.

Емануеле Джауфре, заместник-генерален директор и директор за Западна Европа в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), посочи, че наративите, поставящи под въпрос европейския път на страните от Западните Балкани, са предназначени да всеят съмнение и да отслабят подкрепата за процеса на присъединяване към ЕС.

Говорейки за външен натиск, Джауфре заяви, че Русия иска да попречи на гражданите на Балканите да се присъединят към ЕС, защото регионът, както отбеляза той, принадлежи към европейското пространство.

Джауфре предупреди, че с приближаването на региона към членство може да се очаква засилване на кампаниите, насочени към забавяне или спиране на процеса.

Андрина Марчела, италианският посланик в Черна гора, заяви, че дипломацията може да направи много, за да разчупи тези наративи.

Въпреки това ЕС става все по-добър в справянето с тези наративи, отбелязва Марчела, подчертавайки, че като италианка винаги се е чувствала добре дошла в Черна гора.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА