Наркотиците, оръжията, социалната изолация и бедността са сред основните проблеми, пред които са изправени жителите на ромските селища, заявиха участници в кръгла маса в хърватския парламент за условията на живот на ромите. Инвестициите в образование, заетост и сътрудничество с институциите бяха подчертани като ключови решения, предаде агенция ХИНА.

„При липса на официална финансова подкрепа хората се обръщат към алтернативи. Лихварството се превръща в паралелна система, запълваща празнината, оставена от държавата. Това е порочен кръг на бедност, поради което трябва да осигурим достъп до законни микрокредити, социални заеми и финансово образование“, каза Велко Кайтази, депутат, представляващ ромското малцинство.

Кръглата маса, озаглавена „Общности на устойчивост: Борба с насилието, наркотиците и оръжията в ромските селища“, проведена в хърватския парламент днес, обсъди и предизвикателствата, пред които са изправени ромите, опитващи се да започнат нов живот извън тези общности.

„Много роми се завръщат в селищата си след неуспешни опити да се интегрират другаде. Тези обратни миграции не са желание за изолация, а резултат от изключване“, каза Кайтази.

Той добави, че възстановяването на задължителната военна служба може да има положителен ефект върху младите роми. „Ако се прилага внимателно, тя може да осигури дисциплина, чувство за отговорност и възможност за среща с неромски връстници. Правилно управлявано, тя може да изгради мостове, а не стени между общностите.“

Сузана Кръчмар, президент на ромската асоциация „Кали Сара“, предупреди за нарастваща употреба на наркотици дори сред деца на 10 или 11 години. „Когато питаме децата си от какво се страхуват най-много, те казват отхвърляне, безработица, наркотици, оръжия, алкохолизъм на родителите им и най-вече от това да не са равни с другите.“

Чедо Тодорович, заместник-председател на Съвета на ромското малцинство в окръг Брод-Посавина, отбеляза, че макар полицията да провежда кампании срещу наркотиците в училищата, тя също така носи част от отговорността за разпространението на наркотици. „Някои хора с криминално досие станаха информатори и им беше позволено да се измъкнат безнаказано за определени неща. Протестирахме много пъти, казвайки, че това не може да продължава.“

За да се засили доверието между полицията и ромската общност, Владимир Фабер, заместник-началник на полицията в окръг Меджумурие, призова за повече полицаи роми. „В момента имаме двама мъже и една жена ромски полицаи. С работа с общността догодина очакваме седем, което със сигурност ще подобри комуникацията.“

През първите девет месеца на тази година престъпленията в ромската общност са намалели с 25%, а криминалните деяния с 24% на годишна база, добави Фабер. „Не всичко е негативно, но социалните медии и онлайн порталите често разпространяват дезинформация, създавайки по-лошо впечатление.“

Ален Тахири, ръководител на правителствената служба за правата на човека и малцинствата, заяви, че образованието и младежката заетост са ключови за излизане от бедността.

Според проучване от 2018 г. само едно на всеки три ромски деца посещава детска градина, а една трета се записват в средно училище. „Няма никакъв смисъл толкова много роми да са безработни, а да наемаме чуждестранни работници, които също са добре дошли в Хърватия“, каза Тахири.

Фадила Бахович, държавен секретар в Министерството на правосъдието и администрацията, посочи проекта „Ромски ментор“ като успешен модел за интеграция, който не може да продължи поради липса на финансиране. „Шест обучени ромски ментори работиха с 12 населени места в окръг Меджумурие, свързвайки общностите с институции като полицията, бюрата по труда и службите за социално подпомагане.“

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Наративите, които представят ЕС в негативна светлина, ще се засилят с приближаването на Черна гора към ЕС, а тези, които са против членството, ще направят всичко, за да спрат процеса, се казва в прессъобщение на Атлатническия алианс, цитирано от черногорската агенция МИНА.

Това е заключението на панелната дискусия „Конкурентни наративи: идентичност, влияние и евроатлантическото пътуване на Западните Балкани“, проведена по време на форума 2BS в Будва.

Германският посланик в Черна гора Петер Фелтен заяви, че някои наративи имат потенциал да повлияят на общественото мнение в региона, докато други имат ограничен ефект.

Фелтен подчерта, че наративът, че ЕС е в криза, е особено разпространен, което, както той заяви, е опит за отслабване на ЕС както отвътре, така и отвън.

Той добави, че подобни послания не са изненада и в Черна гора, но че имиджът на ЕС в страната и региона остава предимно положителен.

Фелтен обаче предупреди за наратива, че ЕС не иска да приеме Западните Балкани. „Тези послания трябва да се приемат сериозно, защото те наистина могат да повлияят на общественото мнение в региона“, каза той.

Емануеле Джауфре, заместник-генерален директор и директор за Западна Европа в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), посочи, че наративите, поставящи под въпрос европейския път на страните от Западните Балкани, са предназначени да всеят съмнение и да отслабят подкрепата за процеса на присъединяване към ЕС.

Говорейки за външен натиск, Джауфре заяви, че Русия иска да попречи на гражданите на Балканите да се присъединят към ЕС, защото регионът, както отбеляза той, принадлежи към европейското пространство.

Джауфре предупреди, че с приближаването на региона към членство може да се очаква засилване на кампаниите, насочени към забавяне или спиране на процеса.

Андрина Марчела, италианският посланик в Черна гора, заяви, че дипломацията може да направи много, за да разчупи тези наративи.

Въпреки това ЕС става все по-добър в справянето с тези наративи, отбелязва Марчела, подчертавайки, че като италианка винаги се е чувствала добре дошла в Черна гора.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

След срещата на върха на процеса Бърдо-Бриони президентът на Косово Вьоса Османи заяви, че нейният сръбски колега Александър Вучич се е обърнал към срещата, в която участваха президенти от целия регион, с обиди и арогантност, опитвайки се да провали събитието. Тя обаче добави, че в крайна сметка участниците са успели единодушно да приемат съвместна декларация, предаде за БТА агенция КосоваПрес.

Османи каза, че за всяка пропаганда, която Вучич се е опитал да представи на участниците, тя е имала силни контрааргументи, подкрепени от международното право.

Османи отбеляза, че сръбският президент се е оплакал и от отбранителния съюз, подписан по-рано тази година между Косово, Албания и Хърватия. Въпреки това, отново беше потвърдено, че това сътрудничество е насочено единствено към отбраната на трите страни.

Освен това Османи подчерта, че Косово подкрепя регионалното сътрудничество, но същевременно се стреми да защити своите национални интереси, суверенитет и териториална цялост.

„Вучич от Сърбия се обърна към срещата на върха с обиди и арогантност, опитвайки се да провали срещата. В крайна сметка успяхме да приемем единодушно съвместната декларация. Естествено, за всяка пропаганда, която Вучич се опита да представи на участниците, ние, като Република Косово, имахме своите силни аргументи – аргументи на страната на справедливостта и подкрепени от международното право“, каза Османи.

„Като Косово, ние сме за регионално сътрудничество, но същевременно ще защитаваме националните си интереси, суверенитета и териториалната си цялост. Въпреки че Вучич се оплака относно споразумението ни за съвместна отбрана между Косово, Албания и Хърватия, той получи нашето колективно потвърждение, че това представлява сътрудничество, насочено единствено към нашата отбрана“, отбеляза президентът на Косово.

„Моят отговор беше, че през цялата ни история като нация никога не сме нападали или окупирали никого; винаги сме се защитавали и ще продължим да го правим. Нашите съюзи са отбранителни, предназначени да ни предпазват от заплахи, отправени от други. В нашия случай тази заплаха идва от Сърбия“, подчерта Османи.

От друга страна, тя отправи критики към Европейския съюз относно продължаващото налагане на наказателни мерки и неспособността на ЕС да обработи кандидатурата на Косово за членство.

Османи каза, че страните членки на ЕС не основават процеса на разширяване на заслуги, а по-скоро на политическия дневен ред.

„Косово остава под санкциите на Европейския съюз, за ​​които никоя от страните членки не желае да даде обяснение защо те все още са в сила, въпреки че всички условия, определени в Братиславското споразумение, са изпълнени“, каза президентът на Косово.

„В същото време, въпреки че нашата кандидатура за членство в ЕС беше подадена още през 2022 г., поради противопоставянето на някои страни членки, Европейската комисия все още не е получила мандат да разгледа кандидатурата на Косово“, допълни Османи.

„Това ни води до заключението, че процесът не се основава на заслуги, а се ръководи от политически развития и индивидуални съображения на страните членки при вземането на решение дали да подкрепят дадена държава, или не“.

„Ако (процедурата) се основаваше на заслуги, Косово като реформатор номер едно не само в региона, но и, според Института „Галъп“, номер едно в Европа и номер три в света по върховенство на закона, щеше да е напреднало много повече и сега щеше да е близо до членство. За съжаление, политическите развития в някои страни членки блокират този напредък“, каза тя.

Освен президентът Вьоса Османи в срещата на върха на процеса Бърно-Бриони участваха албанският президент Байрам Бегай, словенският президент Наташа Пирц Мусар, хърватският президент Зоран Миланович, президентът на Черна гора Яков Милатович, президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова и президентът на Сърбия Александър Вучич.

Процесът Бърдо-Бриони е ежегодно събитие на страните от Западните Балкани, чието начало беше дадено от Словения и Хърватия през 2010 г..

Участващите в процеса страни са Словения и Хърватия, членове на ЕС, както и страните кандидатки и потенциални кандидатки за ЕС от Западните Балкани: Албания, Косово, Черна гора, Сърбия, Република Северна Македония и Босна и Херцеговина.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА