Петролната компания на Сърбия НИС (NIS – Naftna industrija Srbije), чийто най-голям акционер е руската „Газпром нефт“, предаде снощи на администрацията на САЩ нова допълнена молба за поредно отлагане на американските санкции, съобщи сръбската държавна телевизия РТС.

НИС иска нов лиценз, за да може компанията да продължи да работи и след 8 октомври, когато изтича поредното отлагане на прилагането на санкциите, които САЩ въведоха заради руския мажоритарен дял в НИС.

Компанията НИС подаде на 3 октомври нова молба до Министерството на финансите на САЩ за специален лиценз, който да даде възможност за безпрепятствено изпълнение на оперативните дейности на компанията и след 8 октомври, когато изтича срокът, предвиден с предходния лиценз, съобщи компанията.

НИС също така подаде отново молба за сваляне от списъка със санкционирани компании.

Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на руския петролен сектор на 10 януари и даде тогава 45 дни на „Газпром нефт“, дъщерно дружество на „Газпром“, да излезе от собствеността си в НИС.

НИС беше поставена в списъка със санкции заради връзката си с „Газпром нефт“. 

Досега санкциите срещу сръбската компания бяха отлагани няколко пъти, последно трябваше да влязат в сила на 1 октомври, след което отсрочката беше продължена до 8 октомври.

Санкциите на САЩ са насочени, наред с всичко останало, и срещу финансирането на войната в Украйна с пари от руски енергийни компании.

След обявяването на санкциите структурата на собствеността на НИС беше променяна неколкократно, но мажоритарният дял остана в руски ръце. През септември „Газпром“ излезе от собствеността на НИС, като един от акционерите стана компания, управлявана от „Газпром“ – „Интелиджънс“ (Intelligence) от Санкт Петербург. Акционерното дружество „Интелиджънс“ стана собственик на 11,3 процента от НИС. 

Най-големият дял в НИС все още се държи от „Газпром нефт“ – 44,9 процента, а сръбската държава има 29,9 процента. Останалите акции се държат от дребни акционери.

НИС е оператор на единствената петролна рафинерия на Сърбия, която се намира в Панчево край Белград. Съоръжението е с годишен капацитет от 4,8 милиона тона и покрива по-голямата част от нуждите на страната. 

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА

Длъжниците с малките по размер неплатени сметки да бъдат изпращани първо към съдебните изпълнители и само ако не платят, да отиват на съд, предложиха от българската Камара на частните съдебни изпълнители по време на международна работна среща по актуални въпроси на съдебното изпълнение в България и Сърбия, която се проведе днес в сръбската столица Белград.

От Камарата уточняват, че предложението се отнася до сметките за ток, вода, парно и телефони и други дребни задължения.

„Това е проблем, който засяга стотици хиляди граждани и на практика едно задължение от 50 лв. нараства с държавните такси на съда, адвокатските възнаграждения в полза на кредитора, после като дойде при съдебния изпълнител има ново адвокатско възнаграждение, и това задължение от 50 лв. вече е станало 500-700-1000 лв. „, каза за БТА председателят на Българската камара на частните съдебни изпълнители Георги Дичев по време на работната среща. 

Към момента в България доставчикът на определената услуга дава директно на съд длъжникът и той научава за задължението си, след като му е присъден запор върху заплатата и сметките в банката, уточни Дичев.

Според него дотук се стига, защото е честа практика гражданите в България да не живеят на постоянния си адрес, но се счита, че са уведомени за задължението, ако два пъти не са намерени от призовкаря и на адреса се залепи призовката.

„И тук проблемът е, че не винаги гражданинът е недобросъвестен. Да кажем не е уведомен, че дължи или е забравил, че дължи сметка от 30 лв. по някаква причина, а той би платил тази дребна сума, ако знае, че ще бъде директно съдебно процесуиран. Затова не е редно държавата да стоварва върху него цялата си репресивната съдебна машина“, каза още Дичев.

България е единствената държава в Европа, в която спрямо длъжниците се използват единствено принудителните мерки на съдебното изпълнение, добави председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев.

Според него трайната тенденция и вече установена практика в Европа е задълженията да се събират чрез доброволни мерки от страна на съдебните изпълнители преди намесата на съда.

Дичев допълни, че тази практика в Европа е в изпълнение на чл. 34 от Инструкцията на Европейска комисия (EК) за ефикасност на правосъдието в Европа от 17.12.2009 г. за по-добро приложение на съществуващата препоръка на Съвета на Европа за съдебното изпълнение.

„Съдебните изпълнители може също да бъдат упълномощени да изпълняват второстепенни дейности, съвместими с ролята им, целящи да гарантират и обезпечат зачитането на правата на страните и да ускорят съдебния процес или да облекчат работата на съдилищата. Наред с други дейности, може да бъдат включени: извънсъдебно връщане на дълг (доброволно изпълнение), доброволна продажба на движимо или недвижимо имущество на публичен търг, извънсъдебно събиране на доказателства (документиране на фактически обстоятелства, включително в интернет пространството), процедури по несъстоятелност“, се казва в Инструкцията на ЕК, припомнят от Камарата на частните съдебни изпълнители.

Според Георги Дичев стотици хиляди български граждани ежедневно без основание обвиняват частните съдебни изпълнители за нарастването на неизплатени задължения и задават основателния въпрос защо за такива дребни суми са им наложени запори на сметките, заплатите и пенсиите.

По време на работната среща в Белград българските и сръбските съдебни изпълнители споделиха примери от практиката на съдебното изпълнение в двете страни.

Практиката на съдебното изпълнение в България по отношение на малките по размер задължения засяга и младите български граждани, смятат от Камарата на частните съдебни изпълнители.

Заради тенденцията на този вид задлъжнялост Камарата инициира национална кампания „Управление на лични финанси и кредити – основни правила и информирани решения“ и предостави базови, полезни знания по управление на личните финанси за младежи на възраст между 17 и 19 години.

В кампанията през учебната 2024/2025г.участваха над 7 500 ученици от 103 училища, а обученията са проведени безвъзмездно в 21 области в България от 27 частни съдебни изпълнители на доброволен принцип, добавиха от професионалната организация.

Източник: БТА