Указът на американския президент Доналд Тръмп, налагащ такса от 100 000 долара за виза, търсена в богатия технологичен сектор, беше оспорен вчера в съда от група от болници, училища и синдикати, предаде Франс прес.

Ищците по делото, заведено във Федерален съд в Сан Франциско, се противопоставят на указа, наричайки го „противоконституционен и незаконен“, пише в изявление на съда.

На 19 септември Тръмп подписа указ за налагане на такса от 100 000 долара за издаване на виза „Ейч-1Би“ (Н-1В), с която технологичните гиганти наемат служители от чужбина.

Съгласно жалбата условията за издаване на визите трябва да бъдат преразгледани от Конгреса, а не с издаване на президентски указ, който „засяга националната общност“, като излага на риск наемането на персонал в болници и училища, както и в някои неправителствени организации или благотворителни изследователски центрове с ниски приходи.

Визата „Ейч-1Би“ е създадена, за да позволи на работодатели да спонсорират високоспециализирани чуждестранни служители – учени, лекари, инженери, учители – чиято квалификация не е масово разпространена в САЩ. Първоначално валидна за три години, тя може да бъде удължена до шест години.

САЩ издават 85 000 визи от този тип годишно на лотариен принцип, като индийците обикновено печелят три четвърти от общия брой.

Ръководителите на „Гугъл“ Сундар Пичай и на „Майкрософт“ Сатя Надела, както и Илон Мъск са пристигнали в САЩ благодарение на визата „Ейч-1Би“, припомня АФП.

Около „60% от водещите стартъпи за изкуствен интелект в Съединените щати са основани от имигранти“, „което не би било възможно без програмата „Ейч-1Би““, каза Джереми Нюфелд, експерт по миграционни политики в изследователския център на Института за прогрес.

Източник: БТА

Грузинците днес ще гласуват на местни избори, които опозицията възнамерява да използва, за да мобилизира населението да излезе по улиците, с риск да се изправи пред нова вълна от насилие и арести, предаде Франс прес.

Премиерът Иракли Кобахидзе обеща суров отговор от полицията в случай на безредици в страната и осуетяване на „революционните“ цели на призоваващите за демонстрации.  

Местните избори са бойкотирани от няколко опозиционни партии, включително „Единство – Национално движение“ (ЕНД) на бившия президент Михаил Саакашвили, който сам призова поддръжниците си да излязат по улиците.

Но за управляващата партия „Грузинска мечта“, контролирана от милиардера Бидзина Иванишвили, вотът е първият изборен тест след политическата криза, започнала с парламентарните избори през октомври 2024 г., които формацията спечели.

Тези избори, чиито резултати бяха сметнати за фалшифицирани, бяха последвани от месеци протести, които бяха жестоко потушени.

Около 60 души – опозиционни лидери, журналисти и обикновени активисти – бяха арестувани през последната година, съобщиха неправителствени организации.

Според тези организации и голяма част от опозицията днешните избори означават много повече от това да бъдат избрани нови местни власти.

Някои, подобно на Михаил Саакшавиши, гледат на тях като на „последен шанс“ за спасяване на демокрацията в кавказката страна, разположена между Русия и Турция, чието правителство се сближава с Москва с редица репресивни закони, отбелязва АФП.

„Нека излезем по улиците на 4 октомври и да останем твърди до края. Свобода сега или никога“, написа Саакашвили във „Фейсбук“ публикация в четвъртък.

Без демонстрация на сила срещу правителството, „ще настъпи пълно отчаяние и Западът в крайна сметка ще ни изостави“, добави 57-годишният бивш президент.

Оперният певец Пата Бурчуладзе, който е символ на мобилизираното гражданско общество, призова за гражданско „народно събиране“ пред парламента в Тбилиси в 12 ч. на обед.

„Разбира се, революцията обявена от Пата Бурчуладзе ще се провали“, заяви в отговор грузинският премиер и заплаши участниците, че „ще се озоват зад решетките“.

Източник: БТА

/ВД/

Източник: БТА