Неколкократно отлаганите американските санкции срещу петролната компания на Сърбия НИС (NIS – Naftna industrija Srbije), чийто най-голям акционер е руската „Газпром нефт“, изглеждат все по-неизбежни, а с наближаването на датата на въвеждането им все по-интензивно се търси решение на въпроса как страната да се снабдява с петрол.

Санкциите срещу НИС най-вероятно биха довели до спиране на платежните транзакции, което би попречило на НИС да купува петрол на световния пазар и да внася суровината по хърватския Адриатическия петролопровод (JANAF), отбелязва сръбският вестник „Данас“.

Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на руския петролен сектор на 10 януари и даде тогава 45 дни на „Газпром нефт“, дъщерно дружество на „Газпром“, да излезе от собствеността си в НИС.

НИС беше поставена в списъка със санкции заради връзката си с „Газпром нефт“. 

Досега санкциите срещу сръбската компания бяха отлагани шест пъти, последно трябваше да влязат в сила на 1 октомври, след което отсрочката беше продължена до 8 октомври.

Санкциите на САЩ са насочени, наред с всичко останало, и срещу предотвратяване на финансирането на войната в Украйна с пари от руски енергийни компании, отбелязва Радио Свободна Европа.

След обявяването на санкциите структурата на собствеността на НИС беше променяна неколкократно, но мажоритарният дял остана в руски ръце. През септември „Газпром“ излезе от собствеността на НИС, като един от акционерите стана компания, управлявана от „Газпром“ – „Интелиджънс“ (Intelligence) от Санкт Петербург. Акционерното дружество „Интелиджънс“ стана собственик на 11,3 процента от НИС. 

Най-големият дял в НИС все още се държи от „Газпром нефт“ – 44,9 процента, а сръбската държава има 29,9 процента. Останалите акции се държат от дребни акционери.

НИС е оператор на единствената петролна рафинерия на Сърбия, която се намира в Панчево край Белград. Съоръжението е с годишен капацитет от 4,8 милиона тона и покрива по-голямата част от нуждите на страната. Санкциите биха могли да застрашат доставките на суров петрол през Адриатическия петролопровод.

Компанията ЯНАФ, хърватският оператор на Адриатическия петролопровод, съобщи, че има лиценз за транспортиране на суров петрол за НИС до 8 октомври. Компанията посочи още, че ще се обърне към американската Служба за контрол на чуждестранните активи за удължаване на лиценза.

Възможността за удължаването на лиценза след 8 октомври ще зависи до голяма степен от по-нататъшните действия, които предприеме НИС в съответствие с компетентните американски инструкции, посочи в изявление тази седмица ЯНАФ.

В търсене на решение на ситуацията с НИС Русия е предложила на САЩ дял в сръбската компания, както и това НИС да купува определено количество американски петрол, пишат сръбските медии.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от руски медии, съобщи, че руската страна, заедно със сръбската, води преговори със САЩ във връзка със санкциите срещу сръбската компания.

Същевременно сръбският президент Александър Вучич потвърди информациите в медиите, че Русия е предложила на САЩ един процент от акциите на НИС, но според него това няма да реши проблема.

След срещата на Европейската политическа общност снощи в Копенхаген Вучич каза, че не е сигурен, че САЩ ще приемат предложението на Москва, което включва и това НИС да купува определено количество американски петрол, доставян по Адриатическия петролопровод от терминала на хърватския остров Крък.

„Бих искал руснаците да са намерили вълшебната формула за решаване на този проблем, но не вярвам“, каза Вучич.

Хърватия също следи с повишено внимание случващото се с НИС. 

ЯНАФ има сключен договор със сръбската компания за транспорт на суров петрол за периода 1 януари 2024 г. – 31 декември 2026 година. За този период през Адриатическия петролопровод до НИС би трябвало да стигнат 10 милиона тона петрол, пише хърватското бизнес издание „Пословни дневник“.

Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович каза, че ключът към решението за продължаване на работата на НИС ще бъде промяната на структурата на собствеността на компанията.

Адриатическият петролопровод е единственият маршрут за внос на петрол в Сърбия, който след това се преработва в рафинерията в Панчево. Преди обявяването на американските санкции, по този маршрут е доставян до 70 процента от дизела и 85 процента от бензина за сръбския пазар, отбелязва сръбският вестник „Данас“.

Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто представи конкретна опция за снабдяването на рафинерията в Панчево. Той каза, че унгарската енергийна компания МОЛ (MOL) се подготвя за увеличаване на износа на петрол и петролни деривати за Сърбия. Сиярто обаче призна, че повишеният износ от МОЛ не може да реши проблема.

Други възможности за внос, които се споменават, са от румънското пристанище Констанца, както и от други черноморски пристанища и терминали в Русия, което е трудно да се осъществи поради европейските санкции върху руския петрол и деривати по море, и Казахстан, пише в. „Данас“.

Коментирайки за в. „Данас“ думите на Сиярто, редакторката на портала „Балканска енергия“ Йелица Путникович каза, че не е ясно дали Европа и САЩ ще позволят на Унгария да доставя петрол на Сърбия по Адриатическия петролопровод. По думите ѝ не е ясно и дали Румъния и България, които са членки на ЕС, биха се съгласили да транспортират петрол за НИС, ако санкциите влязат в сила, а ако Румъния се съгласи, доставките ще бъдат трудноосъществими, тъй като Сърбия няма достатъчно баржи.

Путникович посочи още, че при доставките на петрол Сърбия има и сериозни ограничения в логистичен план, като отбелязва, че страната не разполага с достатъчно цистерни, вагони-цистерни или капацитет за претоварване.

Според Путникович най-добрата опция за Сърбия е Русия и САЩ да се разберат, за да не бъде Сърбия косвена жертва.

Източник: БТА

/МИД/

Източник: БТА

/МИД/

Източник: БТА