Балкани
Русия се опита да повлияе върху избори в Румъния и Молдова, но се провали, заяви говорител на румънското МВнР

Русия се опита да повлияе на избори в Румъния и Република Молдова и се провали, защото гражданите на тези страни предпочитат други ценности и перспективи, заяви днес говорителят на Министерството на външните работи на Румъния Андрей Църня, цитиран от Аджерпрес.
„Русия се намеси в изборни процеси и се опита да повлияе на избори в Румъния така, както се опита наскоро и в Република Молдова. Прави го систематично. Провали се, защото гражданите на тези страни предпочитат други ценности и перспективи. Казвали сме много ясно по-рано, че няма да приемаме уроци за демокрацията, изборите или свободата на пресата от Москва. Една страна – агресор на суверенна съседна държава, която се опитва да анексира териториите ѝ в брутална завоевателска война, която извършва военни престъпления, която изпраща гражданите си на смърт със стотици хиляди, където опозицията бива убивана на две крачки от Кремъл и където не съществува независима преса или свобода на изразяване, не е в състояние да дава уроци на никого“, подчерта Църня в отговор на изявления от вчера на руския президент.
Президентът на Руската федерация Владимир Путин заяви вчера на пленарно заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“ в Сочи, че властите на някои страни се опитват „да забранят политическите опоненти, които се радват на по-голямо доверие от страна на гражданите, но това нещо не работи“, отбелязва Аджерпрес, позовавайки се на ТАСС.
„Някои страни се опитват да забранят политическите си противници, които вече постигат по-голяма легитимност, по-голямо доверие от страна на гражданите. Ние знаем, минали сме през това. Но не работи. Забраните не работят“, е посочил Путин в речта си.
По думите на руския президент данните от социологически проучвания в европейските страни показват все по-голямо отхвърляне на прекомерните амбиции на политическите елити в тези страни.
„Статуквото не иска да отстъпи властта, заблуждава открито собствените си граждани, създава напрежение на външните граници и прибягва до всякакви трикове в собствените си страни – все по-често на ръба на закона и дори отвъд него. Но не е възможно да превръщаш до безкрайност демократичния изборен процес във фарс и да манипулираш волята на народа, какъвто беше случаят в Румъния например“, е посочил още Путин, като е добавил, че подобни процеси се наблюдават и в други страни.
На 6 декември 2024 г. Конституционният съд на Румъния анулира резултатите от първия тур на президентските избори, спечелени от крайнодесния популист Калин Джорджеску, заради съмнения за външна намеса от страна на Русия. През май 2025 г. се състояха повторни президентски избори, които бяха спечелени от проевропейския кандидат Никушор Дан.
В Молдова на 28 септември бяха проведени парламентарни избори, които бяха спечелени от проевропейската Партия на действието и солидарността, основана от президентката Мая Санду.
Източник: БТА
Балкани
Какви са опциите пред петролната компания на Сърбия НИС преди все по-вероятното прилагане на американските санкции

Неколкократно отлаганите американските санкции срещу петролната компания на Сърбия НИС (NIS – Naftna industrija Srbije), чийто най-голям акционер е руската „Газпром нефт“, изглеждат все по-неизбежни, а с наближаването на датата на въвеждането им все по-интензивно се търси решение на въпроса как страната да се снабдява с петрол.
Санкциите срещу НИС най-вероятно биха довели до спиране на платежните транзакции, което би попречило на НИС да купува петрол на световния пазар и да внася суровината по хърватския Адриатическия петролопровод (JANAF), отбелязва сръбският вестник „Данас“.
Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на руския петролен сектор на 10 януари и даде тогава 45 дни на „Газпром нефт“, дъщерно дружество на „Газпром“, да излезе от собствеността си в НИС.
НИС беше поставена в списъка със санкции заради връзката си с „Газпром нефт“.
Досега санкциите срещу сръбската компания бяха отлагани шест пъти, последно трябваше да влязат в сила на 1 октомври, след което отсрочката беше продължена до 8 октомври.
Санкциите на САЩ са насочени, наред с всичко останало, и срещу предотвратяване на финансирането на войната в Украйна с пари от руски енергийни компании, отбелязва Радио Свободна Европа.
След обявяването на санкциите структурата на собствеността на НИС беше променяна неколкократно, но мажоритарният дял остана в руски ръце. През септември „Газпром“ излезе от собствеността на НИС, като един от акционерите стана компания, управлявана от „Газпром“ – „Интелиджънс“ (Intelligence) от Санкт Петербург. Акционерното дружество „Интелиджънс“ стана собственик на 11,3 процента от НИС.
Най-големият дял в НИС все още се държи от „Газпром нефт“ – 44,9 процента, а сръбската държава има 29,9 процента. Останалите акции се държат от дребни акционери.
НИС е оператор на единствената петролна рафинерия на Сърбия, която се намира в Панчево край Белград. Съоръжението е с годишен капацитет от 4,8 милиона тона и покрива по-голямата част от нуждите на страната. Санкциите биха могли да застрашат доставките на суров петрол през Адриатическия петролопровод.
Компанията ЯНАФ, хърватският оператор на Адриатическия петролопровод, съобщи, че има лиценз за транспортиране на суров петрол за НИС до 8 октомври. Компанията посочи още, че ще се обърне към американската Служба за контрол на чуждестранните активи за удължаване на лиценза.
Възможността за удължаването на лиценза след 8 октомври ще зависи до голяма степен от по-нататъшните действия, които предприеме НИС в съответствие с компетентните американски инструкции, посочи в изявление тази седмица ЯНАФ.
В търсене на решение на ситуацията с НИС Русия е предложила на САЩ дял в сръбската компания, както и това НИС да купува определено количество американски петрол, пишат сръбските медии.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от руски медии, съобщи, че руската страна, заедно със сръбската, води преговори със САЩ във връзка със санкциите срещу сръбската компания.
Същевременно сръбският президент Александър Вучич потвърди информациите в медиите, че Русия е предложила на САЩ един процент от акциите на НИС, но според него това няма да реши проблема.
След срещата на Европейската политическа общност снощи в Копенхаген Вучич каза, че не е сигурен, че САЩ ще приемат предложението на Москва, което включва и това НИС да купува определено количество американски петрол, доставян по Адриатическия петролопровод от терминала на хърватския остров Крък.
„Бих искал руснаците да са намерили вълшебната формула за решаване на този проблем, но не вярвам“, каза Вучич.
Хърватия също следи с повишено внимание случващото се с НИС.
ЯНАФ има сключен договор със сръбската компания за транспорт на суров петрол за периода 1 януари 2024 г. – 31 декември 2026 година. За този период през Адриатическия петролопровод до НИС би трябвало да стигнат 10 милиона тона петрол, пише хърватското бизнес издание „Пословни дневник“.
Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович каза, че ключът към решението за продължаване на работата на НИС ще бъде промяната на структурата на собствеността на компанията.
Адриатическият петролопровод е единственият маршрут за внос на петрол в Сърбия, който след това се преработва в рафинерията в Панчево. Преди обявяването на американските санкции, по този маршрут е доставян до 70 процента от дизела и 85 процента от бензина за сръбския пазар, отбелязва сръбският вестник „Данас“.
Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто представи конкретна опция за снабдяването на рафинерията в Панчево. Той каза, че унгарската енергийна компания МОЛ (MOL) се подготвя за увеличаване на износа на петрол и петролни деривати за Сърбия. Сиярто обаче призна, че повишеният износ от МОЛ не може да реши проблема.
Други възможности за внос, които се споменават, са от румънското пристанище Констанца, както и от други черноморски пристанища и терминали в Русия, което е трудно да се осъществи поради европейските санкции върху руския петрол и деривати по море, и Казахстан, пише в. „Данас“.
Коментирайки за в. „Данас“ думите на Сиярто, редакторката на портала „Балканска енергия“ Йелица Путникович каза, че не е ясно дали Европа и САЩ ще позволят на Унгария да доставя петрол на Сърбия по Адриатическия петролопровод. По думите ѝ не е ясно и дали Румъния и България, които са членки на ЕС, биха се съгласили да транспортират петрол за НИС, ако санкциите влязат в сила, а ако Румъния се съгласи, доставките ще бъдат трудноосъществими, тъй като Сърбия няма достатъчно баржи.
Путникович посочи още, че при доставките на петрол Сърбия има и сериозни ограничения в логистичен план, като отбелязва, че страната не разполага с достатъчно цистерни, вагони-цистерни или капацитет за претоварване.
Според Путникович най-добрата опция за Сърбия е Русия и САЩ да се разберат, за да не бъде Сърбия косвена жертва.
Източник: БТА
Балкани
ХИНА: Хърватия уверено подкрепя разширяването на ЕС към Югоизточна Европа

Хърватия уверено подкрепя разширяването на Европейския съюз към страни от Югоизточна Европа, по-специално Босна и Херцеговина, където хърватите са държавотворен народ, заяви хърватският премиер Андрей Пленкович на среща с европейския комисар по разширяването Марта Кос в Загреб днес, предаде ХИНА.
На срещата беше приветствано и приемането от Министерския съвет на Босна и Херцеговина на програма за реформи, която е важно условие за достъп до средства от ЕС по Плана за растеж за Западните Балкани, се казва в изявление на правителството.
Пленкович заяви, че всички страни в региона трябва да отговарят на критериите и да приведат политиките си във възможно най-голямо съответствие с тези на ЕС. Той подчерта, че Хърватия е готова да помогне на страните кандидатки при прилагането на необходимите реформи.
Хърватският премиер и европейският комисар също така силно и недвусмислено изразиха подкрепа за Украйна, се казва още в изявлението, като Пленкович подчерта важността на продължаващата всеобхватна помощ за страната. Той каза още, че Хърватия подкрепя по-нататъшния напредък на Украйна и Молдова в процесите им на присъединяване към ЕС.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
/МИД/
Източник: БТА
Балкани
В селата в Северна Македония има сериозен недостиг на семейни лекари, съобщи директорът на Фонда за здравно осигуряване Клековски

В селските райони на Република Северна Македония има недостиг на семейни лекари – от планираните 96 амбулатории със семейни лекари в селата, функционират само 44, съобщава директорът на Фонда за здравно осигуряване в страната Сашо Клековски.
По думите му от Фонда работят за промяна на регулацията при попълването на броя на семейните лекари в селата, за да се даде възможност повече млади лекари да започнат работа там. Той допълни, че една от посочените причини за малкия брой доктори в селските райони е финансова – заради малкия брой здравноосигурени пациенти в селата.
Според директора на Фонда за здравно осигуряване голям недостиг на лични лекари има и в малките градове.
„В (град) Ресен са останали само трима семейни лекари. Демографската и възрастова структура на семейните лекари е изключително лоша и след 10 до 15 години ще имаме сериозна криза“, цитират думите на Клековски медиите в страната.
/МИД/
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“