Световната търговия може да отбележи рязко забавяне на ръста си през 2026 г. заради дългосрочните последици от търговската война, предвижда анализ на кредитния застраховател „Алианц Трейд“ (Allianz Trade).

Ръстът на глобалната търговия със стоки и услуги вероятно ще се забави от 2 на сто през 2025 г. до едва 0,6 на сто през 2026 г., сочи проучването. Увеличение от 1,8 на сто се очаква през 2027 година.

„За съжаление отложеното не е отменено. 2025 г. се характеризираше с ранни доставки и складиране на стоки в САЩ. Търговската война обаче вероятно ще ни удари през 2026 г., което ще доведе до значителен спад в растежа на световната търговия“, коментира пред Ройтерс Мило Богертс, ръководител на „Алианц Трейд“ за Германия, Австрия и Швейцария.

Според прогнозата глобалният брутен вътрешен продукт ще нарасне с 2,7 на сто през 2025 г. и с 2,5 на сто през 2026 година. Икономиката на САЩ се очаква да се забави, като отбележи ръст от 1,6 на сто през 2026 г., докато в еврозоната растежът може да се понижи от 1,2 на сто през 2025 г. до 0,9 на сто година през идната година.

„Засега политическата несигурност и увеличаването на митата не са оказали пълно въздействие върху икономиката на САЩ“, посочва главният икономист на „Алианц Трейд“ Ана Боата. По думите ѝ силните инвестиции в изкуствен интелект и устойчивото потребление са действали като буфер.

В Германия, чиято икономика е силно ориентирана към износ, след прогнозирания минимален растеж от 0,1 на сто през 2025 г. се очаква умерено възстановяване от 1,0 на сто през 2026 г. „Икономическият модел на Германия остава под натиск и е уязвим от глобалната фрагментация и конкуренцията от Китай“, подчертава Богертс. Той посочва още структурни проблеми като демография, бюрокрация и неефективен трудов пазар.

Експертите определят ескалация на търговския спор със САЩ при управлението на президента Доналд Тръмп като най-големия риск за световната икономика. „Поредна спирала от мита може в най-лошия случай да потопи световната търговия в рецесия“, предупреждава Боата, като оценява вероятността това да се случи на 45 на сто. Към рисковете тя добавя възможна криза на държавния дълг, отклоняване на паричната политика от долара и нарастващо геополитическо напрежение.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА

Активността в сектора на услугите в Швеция е нараснала през септември с най-бързи темпове от над три години, показват данни от проучване на „Суедбанк“ (Swedbank) и логистичната асоциация „Силф“ (Silf), цитирани от ДПА.

Индексът на мениджърите по доставките (PMI), отразяващ нагласите в шведския сектор на услугите, е нараснал до 57,7 пункта през септември от 53,8 пункта през август. Стойност над 50 пункта сочи разширяване на активността, а под тази граница – свиване.

Според авторите на изследването най-съществен принос за растежа на бизнес активността имат увеличените обеми на работа и наетите в сектора, както и по-дългите срокове за доставка. В същото време е отчетен спад при новите поръчки.

„По-ниските лихвени проценти на централната банка „Риксбанк“ (Riksbank) и експанзивната фискална политика могат да дадат тласък на сектора на услугите в дългосрочен план, което може да се отрази в силните резултати за септември“, заяви анализаторът на „Суедбанк“ Йорген Кеннемар.

Централната банка на Швеция понижи на последното си заседание в края на септември основната лихва с четвърт процентен пункт до 1,75 на сто.

Производствените цени са се понижили през септември, като индексът за промяната на цените на суровините и междинните стоки е спаднал от 55,8 пункта през август до 53,5 пункта.

Индексът, проследяващ развитието на произведените услуги, също е отчел ръст – до 57,1 пункта през септември спрямо 54,2 пункта месец по-рано, което според анализаторите показва ускоряване на растежа в шведския частен сектор.

Източник: БТА