Русия се опита да повлияе на избори в Румъния и Република Молдова и се провали, защото гражданите на тези страни предпочитат други ценности и перспективи, заяви днес говорителят на Министерството на външните работи на Румъния Андрей Църня, цитиран от Аджерпрес.

„Русия се намеси в изборни процеси и се опита да повлияе на избори в Румъния така, както се опита наскоро и в Република Молдова. Прави го систематично. Провали се, защото гражданите на тези страни предпочитат други ценности и перспективи. Казвали сме много ясно по-рано, че няма да приемаме уроци за демокрацията, изборите или свободата на пресата от Москва. Една страна – агресор на суверенна съседна държава, която се опитва да анексира териториите ѝ в брутална завоевателска война, която извършва военни престъпления, която изпраща гражданите си на смърт със стотици хиляди, където опозицията бива убивана на две крачки от Кремъл и където не съществува независима преса или свобода на изразяване, не е в състояние да дава уроци на никого“, подчерта Църня в отговор на изявления от вчера на руския президент.

Президентът на Руската федерация Владимир Путин заяви вчера на пленарно заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“ в Сочи, че властите на някои страни се опитват „да забранят политическите опоненти, които се радват на по-голямо доверие от страна на гражданите, но това нещо не работи“, отбелязва Аджерпрес, позовавайки се на ТАСС.

„Някои страни се опитват да забранят политическите си противници, които вече постигат по-голяма легитимност, по-голямо доверие от страна на гражданите. Ние знаем, минали сме през това. Но не работи. Забраните не работят“, е посочил Путин в речта си.

По думите на руския президент данните от социологически проучвания в европейските страни показват все по-голямо отхвърляне на прекомерните амбиции на политическите елити в тези страни.

„Статуквото не иска да отстъпи властта, заблуждава открито собствените си граждани, създава напрежение на външните граници и прибягва до всякакви трикове в собствените си страни – все по-често на ръба на закона и дори отвъд него. Но не е възможно да превръщаш до безкрайност демократичния изборен процес във фарс и да манипулираш волята на народа, какъвто беше случаят в Румъния например“, е посочил още Путин, като е добавил, че подобни процеси се наблюдават и в други страни.

На 6 декември 2024 г. Конституционният съд на Румъния анулира резултатите от първия тур на президентските избори, спечелени от крайнодесния популист Калин Джорджеску, заради съмнения за външна намеса от страна на Русия. През май 2025 г. се състояха повторни президентски избори, които бяха спечелени от проевропейския кандидат Никушор Дан.

В Молдова на 28 септември бяха проведени парламентарни избори, които бяха спечелени от проевропейската Партия на действието и солидарността, основана от президентката Мая Санду. 

Източник: БТА

Инвестиционният климат в Сърбия през 2025 г. леко се е подобрил през последните години, но проблемите с бюрокрацията, корупцията, неефективните държавни предприятия, големия сив сектор и неефективната съдебна система остават, заяви Държавният департамент на САЩ в свой доклад, предават сръбските медии

Освен изброените фактори, които пречат на чуждестранните инвестиции, политическото влияние също е причина за безпокойство, се казва в текста.

В доклада финансовата стабилност, фискалната дисциплина и реформите, подкрепени от ЕС, са посочени като положителни. От Държавния департамент добавят в документа, че приоритет на Сърбия е привличането на чуждестранни инвестиции.
 
Посочва се, че съвместната работа на Сърбия с Международния валутен фонд, наред с разумната фискална политика, е допринесла за като цяло добрите макроикономически условия.
 
В документа се припомня, че съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) е на относително здравословно ниво под 50 процента от БВП и че през октомври 2024 г. агенцията „Стандарт енд Пуърс глоубъл рейтингс“ (S&P Global Ratings) повиши кредитния рейтинг на Сърбия „BB+“ на „BBB-„. 
 
Американските инвеститори като цяло имат положително мнение за Сърбия поради нейното местоположение, добре образована работна сила, конкурентни, но нарастващи разходи за труд, щедри инвестиционни стимули и споразумения за свободна търговия с ЕС и други пазари, казват от Държавния департамент на САЩ.
 
Държавният департамент изрази загриженост в доклада относно въздействието на политиката, посочвайки като пример това, че в отговор на протестите през 2022 г. правителството спря предложения проект за добив на литий.
 
В текста се казва, че реформите, подкрепяни от ЕС, продължават, но че прилагането им не винаги е бързо или цялостно. От Държавния департамент посочиха още, че бизнес възможностите ще продължат да се подобряват, ако правителството осъществи реформи, свързани с присъединяването към ЕС.

Също така се смята, че дигитализацията на някои държавни услуги, например разрешителните за строеж и данъчната администрация, все още не е довела до значителното им подобрение и при тях липсва последователно прилагане.

Според доклада на Държавния департамент правителството на Сърбия постига постепенен напредък по отношение на решаването на проблема с неефективните държавни предприятия. В доклада се допълва, че правителството планира също така да приватизира още 43 компании и леко да намали работната сила в публичния сектор и държавните предприятия.
 
В текста се говори и за падането на козирката на жп гарата в Нови Сад, което причини смъртта на 16 души. В документа се казва, че трагедията, която се разглежда като резултат от корупция, е предизвикала големи протести, водени от студенти.

Официален Белград твърди, че продължаващите протести се отразяват негативно на икономиката на Сърбия, докато критици казват, че правителството използва остра реторика и други средства за сплашване, включително арести, негативно представяне на протестиращите в медиите и депортиране на някои, които нямат сръбско гражданство, пише в доклада на Държавния департамент на САЩ, цитиран от регионалната телевизия РТС.

Посочва се също, че фактът, че Сърбия ще бъде домакин на изложението ЕКСПО 2027 (EXPO 2027), е възможност за американски компании, които доставят оборудване и предоставят услуги.
  
В документа се посочва още, че руската агресия срещу Украйна първоначално е имала ограничен ефект върху икономиката на Сърбия, но инфлацията е скочила до 16 процента през март 2023 г. и след това е спаднала до 4,5 процента през февруари 2025 г.
 
Припомня се също, че през април Службата за контрол на чуждестранните активи към министерството на финансите на САЩ постави 30 компании и 20 лица от Сърбия в списъка със санкции, а санкциите срещу петролната компания НИС бяха многократно отлагани, като последният път бяха отложени с няколко дни, до 8 октомври.

Източник: БТА

/МИД/

Източник: БТА