Въпросът дали лидерството е вродено качество или може да се усвои остава важен аспект от различни социологически теории на миналия век. Той е още по-ключов днес, когато сякаш страдаме от постоянна криза на лидери. Как да разпознаем истинския лидер в една организация и какво го различава от добрия мениджър? Има ли нужда от преосмисляне на лидерските качества и ценности с оглед глобалните промени в света? Как технологиите променят пейзажа? Тези въпроси стоят в основата на най-новия епизод на образователната поредица „Уменията на 21-век”, продуцирана от Лидл България. Участниците – Александра Мечкова, изпълнителен директор на Telerik Academy, и Николай Иванов, член на УС на Българската федерация по волейбол, представят различни гледни точки върху лидерството в бизнеса и спорта.

Лидерските качества на 21-век: непрекъснато развитие

Успешният лидер на 21-век трябва да е гъвкав и адаптивен, категорични са гостите. Той трябва да владее не само ключови мениджърски умения, но и да е емоционално интелигентен. От него се очаква не просто да води, но и да вдъхновява екипите си. Според Николай Иванов, всеки лидер трябва да е отличен комуникатор. От опита си като изпълнителен директор на Телерик Академия Александра Мечкова споделя, че лидерът трябва да може да загърби егото си и „да остави собствения си интерес в името на общия”, да балансира между това да следва процеси и това да предоставя възможности на хората си, между способността да преследва амбициозни цели и да остане скромен. Според нея 70% от лидерските умения се учат в ежедневието, но основата трябва да е налице. Без осъзнатост, желание и самочувствие, лидерското развитие е невъзможно. Едно е сигурно: лидерът трябва непрекъснато да се развива и да учи нови неща. Успешното лидерство в днешния свят изисква не просто вродени качества, но и непрестанно развитие на знания и умения. Още за ученето през целия живот вижте във видеокаста „Уменията на 21-век” в YouTube, който представя различни гости и теми, свързани с личностно развитие.

Лидер или мениджър?

За да вървят напред, организациите имат нужда и от двете. По какво си приличат тези две роли и каква е разликата? Николай Иванов описва мениджмънта като функция, която много повече се основава върху правила, процеси и процедури. Лидерът според него е донякъде творческа личност, широкоспектърен талант, който носи харизма, вдъхновение и способност за работа в комплексна среда. Александра Мечкова открива разликата между мениджър и лидер в корена на думите. „Единият управлява, другият води. Мениджърът управлява ресурси, екипи, конкретен отдел или дисциплина, управлява времето на хората. Усещането за контрол там е доста голямо. Лидерът, от друга страна, работи през хората в една много по-комплексна среда. Там усещането за контрол трябва да бъде оставено настрани”. Според нея лидерът знае, че има редица фактори извън неговия контрол – пазар, външна среда и т.н.

Неслучайно редица теории подчертават влиянието на различни фактори (личностни качества, ситуационни условия и екипна динамика) върху ефективността на управлението. В контекста на видеото, те подкрепят тезата, че лидерството е комбинация от вродени качества, придобити умения и фактори извън нашия контрол.

Но това, което лидерът трябва да може да контролира, е усещането за общност. „Трябва да можеш да работиш с всички екипи и да направиш така, че те, вместо да гледат едностранно на собствените си роли и дисциплина, да работят заедно към една цел”, категорична е Мечкова. В контекста на модерния бизнес лидерът трябва да е не само силен мениджър, но и визионер, способен да гледа отвъд непосредствените цели и задачи.

Как се става визионер?

И може ли човек да се научи да е харизматичен? Способността на лидерите да вдъхновяват екипите си и да създават общности е може би най-трудният (и затова най-търсен) аспект на лидерството. Според гостите в епизода харизмата е нещо, с което се раждаш, но и което надграждаш. Една от най-влиятелните теории за лидерството е тази на Джеймс Бърнс, която подчертава способността на лидера да мотивира и вдъхновява екипите си, а с това – да трансформира своята организация и да я насочва към постигане на обща визия. Според Бърнс съществуват два типа ръководене: най-разпространеното е това, което се фокусира върху постигане на конкретни цели – служителите изпълняват задачите си, в замяна на което лидерът предоставя награди или налага наказания. Взаимодействието е основано на „сделката” и работи на принципа на моркова и тоягата. Бърнс нарича това транзакционно лидерство: ти правиш нещо, в замяна на което аз ти давам друго.

Вторият тип се фокусира върху трансформирането на екипа. Лидерът вдъхновява, мотивира и стимулира хората да надхвърлят собствените си очаквания и да постигнат повече, отколкото са смятали за възможно. Той не просто управлява, а променя: както екипа, така и организацията. Това той нарича трансформационно лидерство, което се постига чрез идеали, ценности и обща визия, които мотивират хората и придават смисъл на работата им. Важно е да се отбележи, че Бърнс не вижда тези два типа лидерство като взаимоизключващи се. Той смята, че успешните лидери използват и двата подхода, но трансформацията е ключът за постигане на по-дълбоко и по-трайно влияние.

Спортът и лидерството: динамика и усещане за спешност

В контекста на професионалния спорт управлението може да се свърже с понятието за спринт – бърза реакция, висока мотивация, възможност за бързо изграждане на екип, но и по-ограничен времеви хоризонт в сравнение с бизнеса, където процесът е по-скоро маратон. „В професионалния спорт времето ти е лимитирано”, споделя Николай Иванов. „Човек има 2-3 години, в които изгражда име. След това, в зависимост от здравословното си състояние, от начина си на живот и дисциплината, има 10-15, може дори 20 години професионална спортна кариера”. Това създава усещане, че всяка година е от значение и прави нуждата от силно лидерство още по-осезаема.

Той подчертава, че в спорта е много важно лидерът да умее да взима бързи решения, да мотивира екипа си и да е способен да се адаптира към непредвидени ситуации. Затова подготовката, планът и комуникацията са от ключово значение. Успехът на спортния лидер зависи не само от организационните качества, но и от личния характер, от примера му, харизмата и екипната работа.

Лидерите също грешат

Истинското лидерство се гради върху самоосъзнатостта и приемането на собствените ограничения, казва Мечкова. Успешните лидери са тези, които не се страхуват да признават своите слабости и да се учат от грешките си. „Като лидер ти знаеш, че имаш лимитации, но знаеш също, че можеш да ги развиеш”.

С други думи, всеки лидер трябва да знае какво точно не знае. Според Мечкова, той трябва да има самочувствие за това, което може и е постигнал, но същевременно да остава скромен и отворен за това, което все още не е усвоил. Само така може постоянно да усъвършенства уменията си и да мотивира екипа да постига успехи. Ако и вие искате да надграждате знанията и уменията си, вижте целия епизод тук и гледайте и останалите от поредицата на Лидл България „Уменията на 21-век” в YouTube.

За видеокаста „Уменията на 21-ви век“:
Образователният видеокаст „Уменията на 21-ви век“ е продължение на успешната вътрешна програма за обучения в лични, социални и граждански умения, която се провежда сред служителите на Lidl. Той осигурява платформа за разговор по важни за личностното развитие и израстване теми. Водещи на видеокаста са двама експерти от HR екипа на Lidl – Александрина Николова и Александър Стоичков. В разговори със специалисти в различни области те обсъждат актуални теми като медийна грамотност, изграждане на личен бранд в социалните мрежи, асертивна комуникация, поставяне и постигане на лични цели, баланс между работа и личен живот и много други.

За гостите в еп. 12:
Александра Мечкова е изпълнителен директор на „Телерик Академия”. Има над 15 години опит в технологичния сектор. През последните 6 години, начело на „Телерик Академия”, успешно трансформира организацията в печеливша и бързо растяща компания с глобални амбиции и много отличия.
Николай Иванов е бивш капитан и разпределител на националния отбор по волейбол на България. Играл е за ЦСКА София, както и в различни отбори в Италия, Турция, Русия и Полша. В момента е член на УС на Българската федерация по волейбол и отговорник и координатор за всички национални отбори.

Източник: Offnews.bg