Трийсет и пет години след обединението на Германия проучване на социологическия институт „Форза“ (Forsa) показва нарастващо отчуждение между източната и западната част на страната, съобщи „Франкфуртер рундшау“.

Само 35 процента от над 1000 анкетирани казват, че Източна и Западна Германия са се слели до голяма степен в един народ. За 61 процента преобладават по-скоро разделителните фактори – в Източна Германия този процент достига дори седемдесет и пет.

Проучването е поръчано от фондацията за преосмисляне на диктатурата на ГЕСП (Германска единна социалистическа партия, която управляваше в бившата ГДР – бел. ред.) пред годишнината от обединението на 3 октомври 1990 г. 

Социологическият институт „Форза“ прави такива проучвания  от 2003 г. насам.

Развитието показва, че от 2004 г. до 2019 г. броят на тези, които казват, че Източна и Западна Германия са се слели, се е увеличавал от 28 на 51 процента. Оттогава чувството за общност отново започва да спада. През 2020 г. то е било 47 процента, през 2023 г. – само 37 процента, а сега е с още два пункта по-малко. През 2025 г. в Източна Германия едва 23 процента имат чувство за единство, а в Западна Германия – 37 процента.

В поколението на 60-годишните и по-възрастните особено много хора изразяват съмнения по отношение на единството – в цялата страна 25 процента от тази възрастова група казват, че сближаването е било успешно, а 70 процента виждат предимно разделителните фактори, посочва „Франкфуртер рундшау“.

Младите хора имат значително различно мнение – във възрастовата група от 14 до 29 години около 47 процента казват, че изтокът и западът са се обединили до голяма степен в един народ, а 52 процента не са съгласни с това.

Разглеждането на миналото е важно за мнозина

Резултатите от анкетата показват, че е налице единодушие, че е важно или много важно да продължи да се обръща внимание на периода на бившата ГДР и диктатурата на ГЕСП. Това казват 85 процента, а 14 процента смятат, че това е по-малко важно или не е важно.

„Резултатите показват колко крехко е чувството за единство – и в същото време, че общата култура на спомена е най-силната връзка в нашето общество“, каза Анна Камински, директорка на федералната фондация за преосмисляне на миналото. „Когато чувството за сближаване отслабне, общото историческо преосмисляне придобива по-голямо значение“, добави тя.

Анкетираните от института „Форза“ между 8 и 11 септември 1004 души на възраст над 14 години са били попитани дали са съгласни с твърдението: „Хората от Източна и Западна Германия вече до голяма степен са се обединили в една нация“. Те бяха помолени също да оценят твърдението „Фактът, че хората в Германия са загрижени за ерата на бившата ГДР и диктатурата на ГЕСП“ като „много важно“, „важно“, „по-малко важно“ или „без значение“. 

Как се е развила безработицата на Изток и Запад

Безработицата, например, се увеличи рязко през 90-те години на миналия век – и бе по-висока в източната част, отколкото в Западна Германия. Източногерманските провинции се сблъскаха с двоен катаклизъм – преходът от индустриално към основано на услугите общество, и освен това въвеждането на пазарна икономика, посочва Цет Де Еф.

Сътресенията на пазара на труда засегнаха особено силно хората над 40 години, които някои специалисти наричат „частично изгубено поколение“.

Икономическото изоставане в Източна Германия все още не е преодоляно в много области. Служителите на пълен работен ден в Източна Германия все още печелят с 837 евро по-малко от тези в Западна Германия през 2024 г.

Средното богатство на домакинствата също е по-високо на Запад, отколкото на Изток. В резултат на това „озитата“, както наричат източногерманците, наследяват по-малко. През 2024 г. западногерманците са получили четири пъти повече чрез наследство и дарения, отколкото хората на изток.

За анализ радио „Ем Де Ер Берлин“ извади данните за 2022 г. и стигна до заключението, че на Запад се дарява и наследява девет пъти повече, отколкото на Изток.

Частната собственост има по-дълга традиция в западните провинции, отколкото в Източна Германия. Правителството на бившата ГДР преследваше целта да национализира недвижимите имоти и предприятията или да ги превърне в кооперации.

В допълнение към икономическите фактори, други структури също допринасят за неравностойното положение, например по-малко млади хора живеят в Източна Германия, отколкото в Западна. Освен това населението в Западна Германия нараства, докато в Източна Германия намалява.

Според социолози тази комбинация от икономически и социални фактори може да доведе до „спирала на упадък“ в засегнатите региони. Може да възникне самоподсилващо се взаимодействие на негативни фактори, което е съпроводено с високи нива на подкрепа за крайнодясната партия „Aлтернатива за Германия“ (АзГ) . Само преди две седмици проучване на института ИНСА показа, че АзГ изпреварва по подкрепа консервативния блок ХДС/ХСС.

Източна Германия обаче има предимство по отношение на равенството между половете, отбелязва Цет Де Еф. Жените в западните провинции са по-склонни да работят на непълен работен ден, отколкото тези в източните. Поради недостиг на работна ръка и различни ценности в сравнение с тези на Запад, правителството на бившата ГДР насърчаваше жените да работят. Грижите за децата също са по-разпространени в източните провинции. Тази разлика е очевидна и днес за децата под тригодишна възраст.

Тези структури означават, че разликата в заплащането между половете е по-малка в Източна, отколкото в Западна Германия. На запад жените печелят със 17 процента по-малко на час от мъжете. На изток разликата е значително по-малка – само пет процента.

Десетте точки на Хелмут Кол

На 28 ноември 1989 г. години федералният канцлер д-р Хелмут Кол представи в Бундестага в Бон програма от десет точки за постепенно преодоляване на разделението на Германия. Програмата, както може да се види в архива на ХДС ,  се превърна в крайъгълен камък по пътя към завършването на обединението на Германия. Когато на 28 ноември 1989 г. сутринта Кол се качи на трибуната, само шепа хора бяха запознати с това, което щеше да каже.

Първите пет от десетте точки, които той представи тогава, бележеха етапите на вътрешногерманското развитие: първо – незабавни мерки; второ – продължаване на икономическото, технологичното и културното сътрудничество; трето – всеобхватно разширяване на федералната помощ, ако „се вземе задължително решение за фундаментална промяна на политическата и икономическата система в бившата ГДР и тя бъде необратимо пусната в ход“; четвърто – „договорната общност“, за която говори Ханс Модров в правителствената си декларация от 17 ноември 1989 г.; пето – освен това, „конфедеративни структури между двете държави в Германия“ с „цел да се създаде федерация, т.е. федерална държавна уредба в Германия“.

На практика програмата на Кол преминава от вътрешногерманско на международно равнище, за да документира вграждането на германското обединение в международния интеграционен процес:

Шесто – Кол призова за по-нататъшно развитие на отношенията между Изтока и Запада; седмо – за продължаване на европейското обединение и разширяването му към бившите комунистически държави в Централна и Югоизточна Европа; осмо – за по-нататъшно развитие на процеса на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа и девето – за „широкообхватни и бързи стъпки в областта на разоръжаването и контрола над въоръженията“.

По този начин накрая, десето – трябваше да се постигне „състояние на мир в Европа“, в което Германия „да може да възстанови своето единство“.

На практика Кол представи с десетте точки от програмата си една концепция, която беше балансирана във всички посоки и където последователно се избягваше терминът „обединение“.

Очертаната от канцлера Кол програма предизвика нееднозначни реакции по света, става ясно от архива на Бундестага.

САЩ приветстваха евентуално обединение при условие че процесът на обединение се осъществи в рамките на НАТО и европейската общност и бъдат взети предвид правата и отговорностите на съюзниците. Бившият Съветски съюз, както и Великобритания и Франция реагираха отрицателно. Позицията на Москва беше обяснима, но и тази на Париж и Лондон – също: британското и френското правителство се опасяваха от прекалено силна и могъща Германия в центъра на Европа, която би могла да донесе непредвидими последствия за архитектурата на мира в Европа.

Днес времената са други. 

Остава да се види какви изводи и идеи ще прозвучат на националната церемония за Деня на германското единство през 2025 г. , която ще се проведе в Конгресната зала в град Саарбрюкен под мотото „Бъдеще чрез промяна“. Основните речи ще бъдат произнесени от федералния канцлер Фридрих Мерц и министър-председателката на провинция Саар и сегашен председател на Бундесрата (горната камера на германския парламент) Анке Релингер. Френският президент Еманюел Макрон също ще участва в церемонията – речта му ще бъде първата от повече от 20 години насам на чуждестранен държавен глава по случай обединението на Германия.

Източник: БТА