Освобождаваме директора на Автомобилна инспекция. Това обяви вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов след среща с ръководството на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Караджов каза, че след случката с двамата задържани инспектори, ще бъдат освободени общо четирима служители на агенцията – директорът на главна дирекция „Автомобилна инспекция“, началникът на областен отдел „Автомобилна администрация“ в София и двама членове на вътрешна комисия по Закона за противодействие на корупцията, които не са изпълнили своите задължения да предотвратят злоупотребите.

„Отговорността не е само на инспекторите, а и на техните ръководители, които трябва да следят и организират контролната дейност“, заяви още Караджов.

„Всички ние трябва да се извиним на чуждестранните шофьори, които по изключително грозен начин са били изнудвани от инспектори на Автомобилната администрация. Те дойдоха в България да свършат своята работа, а се сблъскаха с корупция и рекет. Това е недопустимо. Да поднесем извинение и на българските граждани, защото името на България бе замесено в този скандал“, каза министърът на транспорта.

Той обяви нови правила, които се въвеждат в Автомобилна администрация. Ще бъдат въведени боди камери за всички инспектори на пътя, за да се гарантира прозрачност, както и задължителна ротация на инспекторите за прекъсване на местните зависимости и схеми.

„Поканили сме международната антикорупционна организация „Прозрачност без граници“ да извърши външен независим одит на Агенцията, в рамките на който ще проверят и всички сигнали за корупция в Автомобилна администрация, подадени през настоящата година, за да има пълна яснота дали и къде системата е била пробита. Моята отговорност е да защитя българските граждани и честните служители. Почтените инспектори ще бъдат подкрепени, а корумпираните – изобличени и наказани. Давам ясен знак: няма чадър, няма компромиси, няма изключения“, твърди Караджов.

Във вторник Софийският градски съд остави в ареста Борис Борисов и Георги Георгиев, служители на ИААА, обвинени за искане и получаване на подкуп от превозващи техника за концерта на Роби Уилямс в София на 28 септември.

Източник: Offnews.bg

Тази година България има рекордно увеличение на постъпленията в бюджета – 6 милиарда лева повече от 2024 година. Това заяви министър-председателят Росен Желязков в Копенхаген, където участва в Неформалната среща на Европейския съвет.

Желязков каза, че в момента дефицитът е 2,4%. Нашият стремеж е да завършим годината така, както е планирано, а за 2026 година ще внесем до края на месец октомври бюджет, в който дефицитът ще бъде до 3%, заяви той.

Премиерът очаква в най-скоро време страната ни да получи както второ, така и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, които са разчетени в приходната част на бюджета.

България подкрепя създаването на европейска „стена срещу дронове“

Желязков коментира и темата за създаване на европейска „стена срещу дронове“ по повод дискусиите в Копенхаген. 

В дългосрочен план трябва да изградим необходимата степен на ранно предупреждение, проследяване, прихващане и унищожаване на вражески летателни апарати. Това трябва да става в оперативна съвместимост и с възможностите, които има НАТО в охраняването и защитата на Източния фланг, заяви министър-председателят.

Източният фланг на Европейския съюз в голямата си степен съвпада с Източния фланг на НАТО, а защитата му не е самоцел, а проактивно действие, свързано с провокациите на Руската федерация по границите на страните членки от фланга. Подкрепям виждането, че трябва да се гледа цялата панорама на защитата в 360 градуса, добави министър-председателят.

България ще участва „посредством заявените проекти чрез възможностите по линия на европейския механизъм SAFE“, каза Желязков.

Попитан за предложението на председателя на Европейския съвет Антонио Коща решенията, свързани с разширяването на Европейския съюз, да се взимат с квалифицирано мнозинство, Желязков каза, че доверието в ЕС се гради и на механизма за взимане на решения:

„Когато този механизъм изисква единодушие, евентуална промяна на необходимото мнозинство от страна на държавите членки по чувствителни теми, каквато е разширяването, каквато е многогодишната финансова рамка, биха създали лош прецедент, който не е полезен за доверието в Съюза: това е нашата позиция и тя е подкрепена и от всички решения и декларации, които Народното събрание е приело и от програмата на правителството по отношение на разширяването към Западните Балкани“ – заяви Желязков.

Източник: Offnews.bg

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията, внесени от управляващото мнозинство под претекста на препоръки на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество.

Приемат ли се промените на второ четене в този си вид, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще може да получава от телекомите достъп до трафичните данни на потребителите при проверки. Новите правомощия на регулатора ще наподобяват тези на МВР и ДАНС. Гласуването на първо четене протече така:

Основният вносител Александър Койчев от ГЕРБ направи обстойно представяне на законопроекта, което предизвика критики от лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов, че нарочно бави дебатите, така че да не се стига до точката за обсъждане на временна комисия за строежа на хотел “Хаяши” в София, свързан със съпругата на Росен Желязков.

Бившият министър на иновациите от ПП-ДБ Даниел Лорер заяви, че е притеснен от разширяването на правомощията на служителите на КЗК да правят проверки на място при съмнения за недобросъвестна конкуренция.

Атанас Атанасов от БСП го контрира, че служителите на регулатора и сега имат такива правомощия и че единственото, което се прави в законопроекта в тази му част е да се улеснят административните процедури при проверки. Посочи и че съдебният контрол върху проверките остава. Атанасов изтъкна, че европейската директива разрешава на страните членки да включат по-рестриктивни мерки в законодателството си:

„Глобата е до 10% на огромните обороти на хранителните вериги – звучи стряскащо, да. Но нека в крайна сметка се стреснат и да видят, че не могат да правят каквото искат на гърба на българските производители и потребители.“

Става въпрос само за тези трафични данни, които да хванат картелизиране, каза депутатът от БСП по повод спорните промени в закона.

Според бившия министър на икономиката Богдан Богданов (ПП-ДБ) предложението на ГЕРБ на КЗК да се даде достъп до трафични данни с цел възпрепятстване на картели, е меко казано притеснително. Според него няма достатъчно аргументи за това предложение, което би нарушило правата на хората за опазване на данните им.

Александър Койчев каза, че е притеснението на ПП-ДБ от репресии е “патологично”:

“Няма доказани репресии към момента, не са съществували и са по-скоро илюзорни, вие сами омаскарявате българската бизнес сред пред чуждите инвеститори. Нека да се фокусираме върху възможностите за подобряване на законопроекта, и ако имате по-добри текстове за Закона за регулиране на съобщенията, които дават подсъдебен контрол за трафични данни – ще ги обсъдим.”

Бившият министър на електронното управление Божидар Божанов (ПП-ДБ) каза, че има европейски закон, който забранява трафични данни да се съхраняват повече от 6 месеца.

“Действащият законов текст го разрешава само в случаи на тежки престъпления. Според това предложение може да бъде следено ежедневното действие на физически лица. Тези текстове са рискови”, предупреди депутатът.

„Данните за IP адресите ще служат само, за да се установи между кои търговци има неправомерна комуникация, нищо друго“, каза Александър Рашев от ИТН. По думите му правото на достъп до IP адреси на КЗК е в правомощията не би нарушило европейските закони.

Елван Гюркаш от ДПС-НН каза, че предложените промени са наложителни заради препоръките на ОИСР и че от изпълнението им зависи дали България ще се присъедини към организацията. 

Към края на дебатите думата взе и председателят на КЗК Росен Карадимов. Той отговори на част от критиките, че в законопроекта се предлага да се извършват проверки на място едновременно със секторен анализ, така както повечето водещи страни в ЕС като Германия и т.н.

Ето какво каза по повод законовите промени относно достъп до трафичните данни в българските телекоми:

„Ако НС реши, може да ограничи обхвата на информацията, до която ще има достъп КЗК. Основен проблем са обществените поръчки – ако може да се докаже чрез айпито адрес че са тръгнали 3-4 поръчки към производителя може да се докаже тръжната манипулация. Така работата на КЗК би била далеч по-ефективна.“

Източник: Offnews.bg