Хиляди протестиращи в Белград, Нови Сад, Ниш, Крагуевац и други градове отбелязаха мълчаливо и с включени фенерчета на телефоните си 11 месеца от срутването от козирката на железопътната гара в Нови Сад, при което загинаха 16 души, а един беше тежко ранен.

Възпоменателните събирания преминаха под формата на шествие по предварително обявени маршрути.

В цяла Сърбия днес в 11:52 ч. местно време (12:52 ч. бълг. време) бяха спазени традиционните 16 минути мълчание в памет на жертвите.

В Нови Сад почит към загиналите беше отдадена на жп гарата, където се разигра трагедията.

Километрична колона от граждани, сред които редица студенти, тръгна в сръбската столица Белград от жп гара Прокоп, през моста „Газела“ до гарата в квартал „Нови Белград“. Второто шествие бе от квартал „Земун“.

И в Белград, и в Нови Сад протестиращите носеха бели рози.

„Не знам как не се разбира, че ние искаме да има предсрочни избори, защото нямаме доверие на управляващите. Не ви ли прави впечатление, че политиците държат съдебната система?! Иначе досега трябваше да има осъдени, а делото още не е започнало“, каза пред БТА студентът Марко Йович.

„Вярвам, че ще успеем да изградим наново сръбското общество. След тази трагедия, която отне 16 живота, вече няма място за политически цинизъм, корупция и мълчаливо замитане на проблемите под килима“, заяви пред БТА студентката Милица Горданович. 

В Ниш, Крагуевац и Чачак шествията в памет на жертвите протекоха мирно, без скандирания.

Антиправителствените протести, предвождани от студенти, продължават в Сърбия от ноември 2024 г., с искане властите да бъдат подведени под отговорност за инцидента в Нови Сад. През май студентите издигнаха искане за предсрочни избори, а през лятото демонстрациите, които протичат главно мирно, прераснаха в сблъсъци с полицията, безредици и масови арести.

Демонстрациите се превърнаха в най-голямото предизвикателство за политическата кариера на сръбския президент Александър Вучич.

Протестиращите изтъкват корупционни практики в правителството и немарливо осъществена реконструкция на жп гарата като причини за срутването на козирката.

Трагичният инцидент от 1 ноември 2024 г. се случи четири месеца след тържественото откриване  на реновираното съоръжение.

Междувременно първото изслушване на бившия сръбски министър на строителството Горан Весич пред Прокуратурата за организирана престъпност бе насрочено за 17 ноември – повече от година след случилото се.

Весич и още 13 души са обвинени, че са нанесли щети на  бюджета за 115 милиона долара по време на строителството на високоскоростната железопътна линия от Нови Сад до държавната граница с Унгария.

Прокуратурата заяви, че са ѝ били предоставени заключенията и становището на медицински експерт, в които се посочва, че настоящото здравословно състояние на Весич представлява „временно обстоятелство, поради което той не може да участва в производството най-късно до края на първата седмица на ноември“.

Бившият транспортен министър, който подаде оставка няколко дни след рухването на козирката на жп гарата в Нови Сад,  все още не е изслушан, тъй като се лекува.

Той се озова в частна болница в последния ден на юли с коремни проблеми – в навечерието на издаването на заповед за арест по разследване за корупция по време на строителството на високоскоростната железопътна линия.

Част от този проект беше реконструкцията на жп гарата в Нови Сад.

Освен подозренията, че Весич и останалите обвиняеми са ощетили държавния бюджет със 115 млн. долара чрез корупционни действия, прокуратурата ги обвинява и в „получаване на материална облага“ на стойност най-малко 18,7 млн.  долара от държавния китайски консорциум CRIC&CCCC (China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd.) който изгражда високоскоростната железопътна линия.

Представители на сръбските власти сключиха договор с този китайски консорциум, базиран на междуправителствено споразумение между Сърбия и Китай, без да се обявяват търгове.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще посети Босна и Херцеговина следващата седмица, съобщи днес на пресконференция в Сараево председателката на Съвета на министрите на страната Боряна Крищо, цитирана от босненските медии.

От Делегацията на Европейската комисия неофициално съобщиха за Радио Свободна Европа, че работят по това Фон дер Лайен да посети Сараево на 14 октомври, но посещението все още не е потвърдено.

Визитата идва веднага след като Съветът на министрите на Босна и Херцеговина прие вчера Проектопрограма за реформи, документ, който е условие за отпускането на около 900 милиона евро под формата на нисколихвени заеми и безвъзмездни средства от европейския План за растеж на Западните Балкани.

Крищо съобщи, че планът за реформи е изпратен официално на Брюксел.

Тя заяви, че работата не е приключила, тъй като документът първо трябва да получи зелена светлина от Европейската комисия.

Крищо отбеляза, че се очаква коментарите на Европейската комисия по проектопрограмата да бъдат направени в срок от два месеца, допълва босненската редакция на Евронюз. 

Босна и Херцеговина остана без 108,5 милиона евро от Плана за растеж, тъй като политиците не успяват вече 20 месеца да се споразумеят. Тези пари ще бъдат пренасочени към други страни в региона или върнати в бюджета на ЕС.

ЕС предлага шест милиарда евро на страните от Западните Балкани, за да ускори тяхното развитие и интеграция, а Босна и Херцеговина е единствената, която не изпълни навреме предварителните условия и не изготви План за реформи, приемлив за Европейската комисия.

Властите в двете съставни единици на Босна и Херцеговина – Република Сръбска, където живеят предимно босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят предимно босненски мюсюлмани и хървати, планираха да кандидатстват с инфраструктурни проекти на стойност над 2,3 милиарда евро според проекта за Програма за реформи, който Радио Свободна Европа е видяло.

Източник: БТА