Балкани
Всеки пети в Турция използва изкуствен интелект, сочат официални данни

Всеки пети в Турция използва изкуствен интелект, което подчертава все по-голямото приемане на технологията сред хората и компаниите. Това сочат оповестените днес за първи път данни на Турския статистически институт за използването на изкуствен интелект в страната, съобщи турското информационно издание „Хюриет дейли нюз“.
Най-често изкуствен интелект използват младите хора, като най-високите нива на приемане са сред хората в края на юношеството и началото на 20-те си години, а по-възрастните поколения приемат технологията по-бавно, според резултатите от проучването на Турския статистически институт.
Образованието също има значение. Висшистите по-често използват изкуствен интелект, отколкото по-ниско образованите хора. Общо 36,1 на сто от висшистите използват технологията, докато при завършилите начално образование делът е 2,2 на сто.
Според статистиката повечето хора използват изкуствен интелект по лични причини, но мнозина го прилагат при изпълнение на професионални задачи или за учене.
Сред хората, които не използват изкуствен интелект, половината казват, че нямат нужда от него, докато останалите посочват като причини липсата на знание, непознаване на инструментите с изкуствения интелект или опасения за поверителност и сигурност.
Предприятията в Турция също все повече проучват възможностите на технологията.
През 2021 г. едва 2,7 на сто от турските компании са съобщили, че използват изкуствен интелект. До 2025 г. този дял е нараснал до 7,5 на сто, сочат данните.
По-големите компании са по-склонни да възприемат технологията – най-много се използва сред компаниите от информационния и комуникационния сектор, следван от финансите и застраховането, както и ремонта на компютърно оборудване.
Компаниите прилагат изкуствен интелект главно за подобряване на маркетинга и продажбите, но технологията се използва и за подпомагане на производството, изследванията и ежедневните дейности.
Източник: БТА
Балкани
Хиляди протестиращи в Сърбия отбелязаха 11 месеца от трагедията в Нови Сад с мълчание и светещи телефони

Хиляди протестиращи в Белград, Нови Сад, Ниш, Крагуевац и други градове отбелязаха мълчаливо и с включени фенерчета на телефоните си 11 месеца от срутването от козирката на железопътната гара в Нови Сад, при което загинаха 16 души, а един беше тежко ранен.
Възпоменателните събирания преминаха под формата на шествие по предварително обявени маршрути.
В цяла Сърбия днес в 11:52 ч. местно време (12:52 ч. бълг. време) бяха спазени традиционните 16 минути мълчание в памет на жертвите.
В Нови Сад почит към загиналите беше отдадена на жп гарата, където се разигра трагедията.
Километрична колона от граждани, сред които редица студенти, тръгна в сръбската столица Белград от жп гара Прокоп, през моста „Газела“ до гарата в квартал „Нови Белград“. Второто шествие бе от квартал „Земун“.
И в Белград, и в Нови Сад протестиращите носеха бели рози.
„Не знам как не се разбира, че ние искаме да има предсрочни избори, защото нямаме доверие на управляващите. Не ви ли прави впечатление, че политиците държат съдебната система?! Иначе досега трябваше да има осъдени, а делото още не е започнало“, каза пред БТА студентът Марко Йович.
„Вярвам, че ще успеем да изградим наново сръбското общество. След тази трагедия, която отне 16 живота, вече няма място за политически цинизъм, корупция и мълчаливо замитане на проблемите под килима“, заяви пред БТА студентката Милица Горданович.
В Ниш, Крагуевац и Чачак шествията в памет на жертвите протекоха мирно, без скандирания.
Антиправителствените протести, предвождани от студенти, продължават в Сърбия от ноември 2024 г., с искане властите да бъдат подведени под отговорност за инцидента в Нови Сад. През май студентите издигнаха искане за предсрочни избори, а през лятото демонстрациите, които протичат главно мирно, прераснаха в сблъсъци с полицията, безредици и масови арести.
Демонстрациите се превърнаха в най-голямото предизвикателство за политическата кариера на сръбския президент Александър Вучич.
Протестиращите изтъкват корупционни практики в правителството и немарливо осъществена реконструкция на жп гарата като причини за срутването на козирката.
Трагичният инцидент от 1 ноември 2024 г. се случи четири месеца след тържественото откриване на реновираното съоръжение.
Междувременно първото изслушване на бившия сръбски министър на строителството Горан Весич пред Прокуратурата за организирана престъпност бе насрочено за 17 ноември – повече от година след случилото се.
Весич и още 13 души са обвинени, че са нанесли щети на бюджета за 115 милиона долара по време на строителството на високоскоростната железопътна линия от Нови Сад до държавната граница с Унгария.
Прокуратурата заяви, че са ѝ били предоставени заключенията и становището на медицински експерт, в които се посочва, че настоящото здравословно състояние на Весич представлява „временно обстоятелство, поради което той не може да участва в производството най-късно до края на първата седмица на ноември“.
Бившият транспортен министър, който подаде оставка няколко дни след рухването на козирката на жп гарата в Нови Сад, все още не е изслушан, тъй като се лекува.
Той се озова в частна болница в последния ден на юли с коремни проблеми – в навечерието на издаването на заповед за арест по разследване за корупция по време на строителството на високоскоростната железопътна линия.
Част от този проект беше реконструкцията на жп гарата в Нови Сад.
Освен подозренията, че Весич и останалите обвиняеми са ощетили държавния бюджет със 115 млн. долара чрез корупционни действия, прокуратурата ги обвинява и в „получаване на материална облага“ на стойност най-малко 18,7 млн. долара от държавния китайски консорциум CRIC&CCCC (China Railway International Co. Ltd и China Communications Construction Company Ltd.) който изгражда високоскоростната железопътна линия.
Представители на сръбските власти сключиха договор с този китайски консорциум, базиран на междуправителствено споразумение между Сърбия и Китай, без да се обявяват търгове.
Източник: БТА
Балкани
Парламентарна комисия разреши на сръбския премиер да работи и като лекар

Членовете на Комисията по административно-бюджетни и мандатно-имунитетни въпроси на сръбския парламент одобриха днес искане на министър-председателя на Сърбия Джуро Мацут наред с премиерските си задължения да може да работи и като лекар, съобщи агенция Бета.
Мацут поиска положително становище от Комисията, за да изпълнява задълженията на специалист ендокринолог в Клиниката по ендокринология на Университетския клиничен център на Сърбия, помощник-ръководител на Клиниката и ръководител на отделението по тумори на ендокринната система и наследствени ракови синдроми.
Положителното становище на комисията му е нужно, както посочва той, за да подаде искане до Агенцията за борба с корупцията, която да му разреши да изпълнява и други задължения освен публичната функция на министър-председателя.
Мацут е специалист по вътрешни болести и ендокринология и редовен преподавател в Медицинския факултет в Белград.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
АНА-МПА: Време е Европа да мобилизира финансиране за съвместна европейска отбрана, каза гръцкият премиер Мицотакис

„Време е Европа най-накрая да мобилизира европейско финансиране в подкрепа на съвместни европейски отбранителни проекти като противоракетна защита или защитна стена срещу проникване на дронове, един от плановете, предложени от Европейската комисия, които се очаква да бъдат обсъдени днес“, каза днес гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в изявление преди неформалната среща на Европейския съвет в Копенхаген, както предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.
Мицотакис също така подчерта, че никой съвместен европейски отбранителен проект не трябва да се ограничава само до източната граница на континента, а трябва да разглежда европейската сигурност като цяло. „Очевидно е, че югоизточната и южната граница също трябва да бъдат обхванати, за да бъде Европа защитена от всяка бъдеща заплаха“, каза той.
В изявлението си Мицотакис отбеляза, че заседанието на Съвета е възможност да се обсъдят ключови въпроси за геостратегическата сигурност на Европа. „Продължаващата война в Украйна и общите глобални геополитически катаклизми създават, бих казал, чувство за голяма неотложност относно необходимостта Европа най-накрая да премине от думи към действия по отношение на единната си европейска защита“, каза гръцкият премиер.
„Гърция е сред онези страни, които от няколко години подкрепят разходите за отбрана на много по-високо ниво от средното за Европа и ние ще продължим да го правим, като ще отделяме средства, надвишаващи 3% от БВП за нашите разходи за отбрана през следващите години“, подчерта Мицотакис, като добави, че Европа най-накрая трябва да мобилизира финансиране за общи европейски отбранителни проекти и че това трябва да осигури пълно покритие на всички европейски граници, не само на изток.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)
/ЕЩ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“