Балкани
Хиляди демонстрираха в Гърция срещу ново трудово законодателство

Хиляди взеха участие в демонстрациите, организирани от синдикатите в публичния и частния сектор в Гърция, в рамките на 24-часовата обща стачка днес, съобщи държавната телевизия ЕРТ.
Синдикатите настояват за оттегляне на пакета от мерки, които въвеждат промени в работното време, за намаляване на седмичното работно време и за пълно възстановяване на свободното колективно трудово договаряне.
Сред исканията на синдикатите в публичния сектор е и връщане на 13-ата и 14-ата работна заплата, отменени след началото на финансовата криза, както и за въвеждане на 35-часова работна седмица.
Законопроектът на правителството предвижда въвеждането на редица гъвкави форми на работно време, сред които и възможността при определени обстоятелства работният ден да достига до 13 часа. Синдикатите виждат в предложенията нарушение на трудовите права на работещите.
Днес градският транспорт в Атина се движи между 9 и 21 часа, а метрото – само до 17 ч.
В стачката се включиха и моряшките синдикати, поради което до полунощ не се изпълняват никакви курсове.
Полетите на летищата обаче се изпълняват нормално, защото стачката на авиодиспечерите беше обявена за незаконна със съдебно решение.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
Парламентарна комисия разреши на сръбския премиер да работи и като лекар

Членовете на Комисията по административно-бюджетни и мандатно-имунитетни въпроси на сръбския парламент одобриха днес искане на министър-председателя на Сърбия Джуро Мацут наред с премиерските си задължения да може да работи и като лекар, съобщи агенция Бета.
Мацут поиска положително становище от Комисията, за да изпълнява задълженията на специалист ендокринолог в Клиниката по ендокринология на Университетския клиничен център на Сърбия, помощник-ръководител на Клиниката и ръководител на отделението по тумори на ендокринната система и наследствени ракови синдроми.
Положителното становище на комисията му е нужно, както посочва той, за да подаде искане до Агенцията за борба с корупцията, която да му разреши да изпълнява и други задължения освен публичната функция на министър-председателя.
Мацут е специалист по вътрешни болести и ендокринология и редовен преподавател в Медицинския факултет в Белград.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
АНА-МПА: Време е Европа да мобилизира финансиране за съвместна европейска отбрана, каза гръцкият премиер Мицотакис

„Време е Европа най-накрая да мобилизира европейско финансиране в подкрепа на съвместни европейски отбранителни проекти като противоракетна защита или защитна стена срещу проникване на дронове, един от плановете, предложени от Европейската комисия, които се очаква да бъдат обсъдени днес“, каза днес гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в изявление преди неформалната среща на Европейския съвет в Копенхаген, както предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.
Мицотакис също така подчерта, че никой съвместен европейски отбранителен проект не трябва да се ограничава само до източната граница на континента, а трябва да разглежда европейската сигурност като цяло. „Очевидно е, че югоизточната и южната граница също трябва да бъдат обхванати, за да бъде Европа защитена от всяка бъдеща заплаха“, каза той.
В изявлението си Мицотакис отбеляза, че заседанието на Съвета е възможност да се обсъдят ключови въпроси за геостратегическата сигурност на Европа. „Продължаващата война в Украйна и общите глобални геополитически катаклизми създават, бих казал, чувство за голяма неотложност относно необходимостта Европа най-накрая да премине от думи към действия по отношение на единната си европейска защита“, каза гръцкият премиер.
„Гърция е сред онези страни, които от няколко години подкрепят разходите за отбрана на много по-високо ниво от средното за Европа и ние ще продължим да го правим, като ще отделяме средства, надвишаващи 3% от БВП за нашите разходи за отбрана през следващите години“, подчерта Мицотакис, като добави, че Европа най-накрая трябва да мобилизира финансиране за общи европейски отбранителни проекти и че това трябва да осигури пълно покритие на всички европейски граници, не само на изток.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)
/ЕЩ/
Източник: БТА
Балкани
Очаква се Урсула фон дер Лайен да посети Босна и Херцеговина следващата седмица, съобщи председателката на Съвета на министрите на страната

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще посети Босна и Херцеговина следващата седмица, съобщи днес на пресконференция в Сараево председателката на Съвета на министрите на страната Боряна Крищо, цитирана от босненските медии.
От Делегацията на Европейската комисия неофициално съобщиха за Радио Свободна Европа, че работят по това Фон дер Лайен да посети Сараево на 14 октомври, но посещението все още не е потвърдено.
Визитата идва веднага след като Съветът на министрите на Босна и Херцеговина прие вчера Проектопрограма за реформи, документ, който е условие за отпускането на около 900 милиона евро под формата на нисколихвени заеми и безвъзмездни средства от европейския План за растеж на Западните Балкани.
Крищо съобщи, че планът за реформи е изпратен официално на Брюксел.
Тя заяви, че работата не е приключила, тъй като документът първо трябва да получи зелена светлина от Европейската комисия.
Крищо отбеляза, че се очаква коментарите на Европейската комисия по проектопрограмата да бъдат направени в срок от два месеца, допълва босненската редакция на Евронюз.
Босна и Херцеговина остана без 108,5 милиона евро от Плана за растеж, тъй като политиците не успяват вече 20 месеца да се споразумеят. Тези пари ще бъдат пренасочени към други страни в региона или върнати в бюджета на ЕС.
ЕС предлага шест милиарда евро на страните от Западните Балкани, за да ускори тяхното развитие и интеграция, а Босна и Херцеговина е единствената, която не изпълни навреме предварителните условия и не изготви План за реформи, приемлив за Европейската комисия.
Властите в двете съставни единици на Босна и Херцеговина – Република Сръбска, където живеят предимно босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят предимно босненски мюсюлмани и хървати, планираха да кандидатстват с инфраструктурни проекти на стойност над 2,3 милиарда евро според проекта за Програма за реформи, който Радио Свободна Европа е видяло.
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“