Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към август 2025 г. е отрицателно в размер на 5,215 млрд. лв., или 2,4 на сто от прогнозния БВП. Това съобщи Министерството на финансите.

Салдото се формира от дефицит по националния бюджет от 3,4 млрд. лв. и дефицит по европейските средства от 1,815 млрд. лв. От ведомството посочват, че през четвъртото тримесечие се очакват постъпления от втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на над 4,4 млрд. лв., които ще компенсират натрупания дефицит по сметките за средства от ЕС и текущо ще подобрят салдото по КФП.

БТА припомня, че вчера Фискалният съвет представи прогноза, според която бюджетният дефицит на страната може да достигне 9,4 млрд. лева, или приблизително 5,1 на сто от БВП, към края на 2025 година. По думите на члена на Фискалния съвет Любомир Дацов дефицитът може да достигне приблизително 9,4 млрд. лева или около 5,1 на сто на касова основа към края на годината, ако всички заложени приходи и разходи в бюджета за тази година бъдат изпълнени, включително второто и третото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, всички субсидии и грантове, изпълнение на капиталовата програма, както и използването на дерогацията за военни разходи, която бе приета на ниво Европейски съюз.

Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2025 г. са в размер на повече от 52,6 млрд. лв. или 58,3  на сто от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 13,3  на сто (6,171 млрд. лв.) спрямо отчетените към август 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват c 14,9  на сто ( близо 5,6 млрд. лв.). Неданъчните приходи нарастват с 19,8  на сто ( над 1, 285 млрд. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко със 708,1 млн. лева.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на  повече от 43,122 млрд. лв., което представлява 60,9  на сто от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 81,9  на сто от общите постъпления по КФП за периода. 

Неданъчните приходи са в размер на  близо 7,7 млрд. лв., което представлява 64,8  на сто от годишните разчети. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на  близо 1,772 млрд. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на  България в бюджета на ЕС) към август 2025 г. възлизат на повече от  57, 876 млрд. лв., което е 59,8  на сто от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към август на 2024 г. бяха в размер на 48,172  млрд. лв., като следва да бъде взето предвид, че през  февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обратно към бюджета на министерството  в размер на 1,2 млрд. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост, разходите към края на август 2025 г. нарастват с  над 8,5 млрд. лв. (17,2  на сто). 

Нелихвените разходи са в размер на  повече от 55,8 млрд. лв., което представлява 60,2  на сто от годишния разчет и ръст (на съпоставима база) от  над 7,9 млрд. лв. (16,6  на сто) спрямо отчетените към август 2024 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на над 49,635 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на  близо 6,122 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 45  млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 762,5 млн. лв. (47  на сто от планираните за годината и ръст от 240,4 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г., което се дължи основно на календара по обслужването на държавния дълг).

Размерът на фискалния резерв към  края на август е  почти 19,560 млрд. лв., в т. ч. над 17,758 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и близо 1,802 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Източник: БТА

Фабричната активност в САЩ се е доближила до възстановяване през септември, но новите поръчки и заетостта остават слаби, съобщи Ройтерс, позовавайки се на данни на Института за управление на доставките (ISM).

Индексът на института за промишлеността се е повишил до 49,1 пункта през септември от 48,7 пункта през август. Това е седми пореден месец, в който показателят остава под границата от 50 пункта, сочеща свиване на производството.

Анкетирани от Ройтерс икономисти очакваха индексът да се повиши до 49 пункта. Според анализатори значението на данните ще бъде по-голямо за инвеститорите, тъй като спирането на работата на федералното правителство ще забави публикуването на редица ключови икономически отчети, включително доклада за заетостта за септември, планиран за петък.

Въпреки че част от несигурността около митата, въведени от президента на САЩ Доналд Тръмп, е намаляла, те продължават да оказват натиск върху сектора, който формира 10,1 на сто от американската икономика. Наскоро бяха обявени нови мита – 25 на сто върху тежкотоварни камиони, 50 на сто върху кухненски шкафове и мебели за баня, произведени извън САЩ, и 30 на сто върху тапицирани мебели.

Американският президент обоснова митата като необходимост за защита на вътрешното производство, но икономисти твърдят, че е невъзможно индустрията да бъде върната към предишния ѝ разцвет поради структурни проблеми, включително недостиг на работна сила.

Подиндексът на новите поръчки е спаднал до 48,9 пункта от 51,4 пункта през август и се свива в седем от последните осем месеца. Отложените и износните поръчки също остават слаби.

Заетостта в промишлеността остава на ниско равнище, като според института основните стратегии за управление на персонала са съкращения и незапълване на свободни позиции.

Индексът за доставките на института се е повишил до 52,6 пункта от 51,3 пункта през август. Стойност над 50 пункта показва по-бавни доставки.

Обичайно удължаване на времето за доставки от доставчици се свързва със силна икономика. Но в този случай по-бавните доставки вероятно показват задръствания във веригите за доставки, свързани с митата.

Показателят за платените цени в проучването се е понижил до 61,9  пункта през септември от 63,7 пункта през август, което предполага, че в резултат на митата стоките ще поскъпнат.

Източник: БТА

„ТИТАН Златна Панега“, част от групата ТИТАН, е постигнала ръст от 65 на сто термично заместване на изкопаеми горива с алтернативни за четири последователни месеца. Това е един от акцентите в Интегрирания годишен доклад за 2024 г., представен днес в завода в село Златна Панега, Ловешка област.

„Постигнахме исторически успех за нашия завод. С това доказваме, че сме отдадени на устойчивото развитие и сме готови да водим индустрията към по-зелено бъдеще. Заставаме отговорно зад лидерската си позиция и следваме посоката ни за намален въглероден отпечатък чрез реални действия“, коментира Адамантиос Францис, генерален директор на „ТИТАН Златна Панега“.

През 2024 г. „ТИТАН Златна Панега“ е продължила да работи по пътя към нулеви нетни емисии на Групата ТИТАН, ангажирала се е да предлага бетон с нулеви въглеродни емисии до 2050 г. и е въвела мерки за задържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса в сравнение с прединдустриалните нива. Част от дългосрочната стратегия на Групата е намаляване на потреблението на енергия с 58,1 на сто спрямо нивата през 2020 г. и намаляване на преките нетни специфични емисии на CO2 до 500 kg CO2/t циментов продукт. Целите на групата за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. са валидирани от Инициативата за научно базирани цели (SBTi).

Финансовите резултати за 2024 г. показват стабилен растеж. Приходите на компанията достигат 79,8 млн. евро – увеличение с 20 на сто спрямо 2023 г. Нетната печалба възлиза на 14,6 млн. евро, а EBITDA – на 21 млн. евро, което е ръст от близо 50 на сто. Инвестициите в дълготрайни активи са 9 млн. евро – второ поредно рекордно ниво след 2012 г. Сред ключовите проекти са основни ремонти на пещите, внедряване на нова мобилна техника в бетоновите операции и изграждането на фотоволтаичен парк с мощност 5 MWp, въведен в експлоатация през юни 2024 г.

През годината емисиите на CO₂ са поддържани на ниво 839 кг на тон клинкер, а емисиите от електроенергия са намалели с 38 на сто спрямо 2023 г. Фотоволтаичният парк вече покрива между 11 и 13 на сто от енергийните нужди на завода, а специфичната консумация на електроенергия на тон цимент е намалена с 4 на сто.

През 2024 г. са оползотворени 110 000 тона индустриални отпадъци в производството на цимент, бетон и клинкер, което е довело до увеличение на дела на алтернативните суровини с 19 на сто.

За трета поредна година в завода не е регистрирана трудова злополука. Служителите са преминали над 9400 часа обучения, включително дигитални програми чрез платформите Udemy и Coursera. Жените представляват 27,4 на сто от персонала и заемат близо 40 на сто от ръководните позиции.

Компанията е инвестирала над 150 000 евро в дарения и проекти за местните общности, насочени към образование, опазване на околната среда и подкрепа на младежки каузи. Реализирани са 15 инициативи с участието на над 300 души, достигнали до над 2400 жители на региона. Сред тях са изграждане на изкуствено езеро за опазване на биоразнообразието и образователни програми за ученици.  

„Хората са нашият най-ценен ресурс. Гордея се, че заедно изграждаме култура на доверие, безопасност и развитие, в която всеки има възможност да разгърне потенциала си. Това е ключът към дългосрочния ни успех и предимството ни да сме предпочитан работодател и надежден партньор на общността“, допълни Адамантиос Францис.

Източник: БТА