Pfizer постигна сделка с Тръмп за сваляне на цените на лекарства

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви във вторник, че Pfizer ще намали цените на лекарствата си в програмата Medicaid за американци с нисък доход в замяна на освобождаване от мита. Администрацията на президента обяви също, че планира да пусне онлайн платформа Trumprx, която да позволява на потребители да купуват лекарства директно.

Според постери, представени на събитието, намаленията са между 40% и 85% и включват Xeljanz, използван за третиране на ревматоиден артрит, Zavzpret за мигрена, Eucrisa за дерматит и Duavee, който се използва при постменопаузална остеопороза. Pfizer ще ги предлага на сайта, обявен от администрацията.

Пазарът на труда в САЩ остава слаб

Свободните работни места в САЩ се увеличиха незначително през август, докато наемането на персонал намаля, което е в съответствие с неблагоприятните условия на пазара на труда, които биха могли да позволят на Федералния резерв да намали лихвените проценти отново следващия месец въпреки устойчивите потребителски разходи. Домакинствата също са все по-песимистично настроени относно пазара на труда. Проучване на Conference Board във вторник показа, че делът на потребителите, които смятат, че работните места са „изобилни“, е спаднал този месец до най-ниското ниво от началото на 2021 г. През август е имало 0.98 свободни работни места за всеки безработен в сравнение с 1 през юли.

Източник: Капитал

От съюз към антагонизъм

По време на съветската ера Азербайджан е твърдо в орбитата на Москва, но независимостта през 1991 г. доведе до по-нюансирани отношения, характеризиращи се с това, което анализаторите описват като „дисциплинирано приспособяване и автономия“. Традиционният съюз на Русия с Армения, член на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС или ОДКБ), отдавна усложнява отношенията й с Азербайджан, особено по време на продължителния конфликт в оспорвания регион Нагорни Карабах.

Геополитическото равновесие започна да се променя драстично след решителната военна победа на Азербайджан във Втората война в Нагорни Карабах през 2020 г. Разполагането на руски миротворци в коридора Лачин първоначално изглеждаше, че затвърждава регионалното влияние на Москва. Въпреки това светкавичната военна кампания на Азербайджан през септември 2023 г., която доведе до пълен контрол над Нагорни Карабах и масово изселване на близо 100 хил. етнически арменци, се състоя без руски отговор въпреки призивите на Ереван за намеса. За наблюдатели този епизод беше ясен показател за намалената способност на Москва на фона на нейната заетост с незадоволителните и продължителни военни действия в Украйна.

Инцидентът с полет 8243 разкри в сурова форма крехкостта на отношенията между Азербайджан и Русия. Исканията на президента Илхам Алиев за официално извинение и компенсация бяха посрещнати с отказ на Москва да признае отговорност. Решението на азербайджанския президент да пропусне парада по случай Деня на победата в Москва тази година и вместо това да посети места, посветени на Втората война в Нагорни Карабах, изпрати недвусмислено послание за промяната в приоритетите на Баку. Този символичен жест показа колко са се влошили отношенията в сравнение с декларацията от февруари 2022 г., която предполагаемо бе издигнала двустранните връзки до „съюзническо ниво“.

Официалната дипломатическа криза избухна на 26 юни, когато Русия започна наказателно дело срещу Арас Агаларов, руско-азербайджански олигарх и познат на президента Алиев. На следващия ден руската полиция проведе операции в Екатеринбург, арестувайки няколко етнически азербайджанци във връзка с разследване на убийство от 2001 г. Двама мъже умират в ареста, като азербайджанските власти установяват, че са претърпели „посттравматичен шок, причинен от множество наранявания“ – дипломатичен евфемизъм за полицейско насилие.

Източник: Капитал

Какво би представлявал ЕС с 29 (или повече) страни членки?

Отвъд процедурните хватки, планът „Коща“ повдига и фундаменталния въпрос за бъдещето на един разширен съюз. Присъединяването на Украйна, страна с над 40 милиона души население, и Молдова заедно с държавите от Западните Балкани коренно би променило баланса на силите и начина на функциониране на ЕС.

На първо място, това би довело до преразпределение на тежестта в Европейския парламент. Украйна с голямото си население би получила значителен брой евродепутати, което веднага ще промени съотношението на силите между отделните политически семейства и държави. По-големите държави от Източна Европа биха формирали мощен блок, който би могъл да измести традиционния френско-германски двигател на интеграцията.

Второ, и може би най-болезнено, е преразпределението на европейските фондове. Кохезионната политика, създадена да подпомага по-слабо развитите региони, ще трябва да бъде изцяло преосмислена. Почти всички настоящи нетни бенефициенти, включително България и Румъния, рискуват да се превърнат в нетни донори или поне да видят финансирането си драстично орязано. С присъединяването на Украйна, чиято икономика е опустошена от войната, и други по-бедни страни средният БВП на глава от населението в ЕС рязко ще спадне. Това автоматично ще направи много от сегашните региони „статистически“ по-богати и следователно неизбираеми за кохезионно финансиране. Проучвания вече показват, че страни като Италия и Испания биха загубили милиарди евро.

Накрая, подобно ускорено прокарване на Украйна и Молдова би имало обезсърчаващ ефект върху страните от Западните Балкани. Държави като Северна Македония, Албания, Сърбия и Черна гора чакат на вратата на ЕС от десетилетия, провеждайки трудни и често непопулярни реформи. Да видят как Киев и Кишинев ги изпреварват по геополитически причини, без непременно да са покрили всички критерии, би подкопало доверието в целия процес на разширяване и би могло да тласне региона към други геополитически играчи.

Източник: Капитал