/ЕС/

Източник: БТА

Според данни на Австрийската статистическа служба бюджетният дефицит през първата половина на годината се е увеличил до 5,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е значително повече в сравнение със същия период на предходната година, когато е бил 4,8 процента. 

През първото полугодие приходите на държавата са нараснали с 3,2 процента или 3,8 милиарда евро спрямо същия период на предходната година, достигайки 123,4 милиарда евро. Но държавните разходи са се увеличили още повече – с 4,1 процента или 5,4 милиарда евро, достигайки 136,7 милиарда евро. Резултатът е финансов дефицит от 13,3 милиарда евро. Основна причина за увеличението на разходите са били паричните социални помощи и заплатите в обществения сектор, обясни генералният директор по статистика Мануела Ленк на пресконференция, за която информира каналът на радиото и телевизията ОРФ.

От общо 412,3 милиарда евро нов държавен дълг, 358,7 милиарда евро се падат на федералното правителство, което представлява дългово съотношение от 82,3процента от БВП. Дългът на провинциите (без Виена) е 29 милиарда евро, на общините включително Виена –  24,8 милиарда евро, а социалноосигурителните институции са намалили краткосрочния си дълг с 1,5 милиарда евро. Най-голямото увеличение на дълга е при общините – с 1,1 милиарда евро повече в сравнение с миналата година. Общинският дефицит към края на юни е бил 2,4 милиарда евро, докато провинциите са били относително балансирани, обясни Керстин Грубер от Австрийската статистическа служба.

Очаква се през втората половина на годината дефицитът на провинциите да се увеличи, докато федералният дефицит обикновено се натрупва основно през първото полугодие. Също така, много от мерките за консолидация на бюджета, приети от федералното правителство, ще влязат в сила едва през втората половина. 

Според прогнозата на Министерството на финансите, дълговото съотношение за цялата година ще нарасне до 84,7 процента от БВП, а бюджетният дефицит ще намалее от 4,7 процента (2024) до 4,5 процента от БВП. Финансовият министър Маркус Мартербауер счита, че бюджетната консолидация се развива добре. Според новите изчисления икономическата ситуация в Австрия не е толкова тежка, колкото се смяташе досега. Реалният БВП през 2024 година е намалял не с 1,0 процент, а с 0,7 процент, 

Австрийската статистическа служба също ревизира данните за 2023 година – спадът не е 1,0 процент, а 0,8 процента. За 2024 година данните се ревизират в положителна посока за втори път – през март се очакваше спад от 1,2 процента. Въпреки това Австрия продължава да преживява най-дългата рецесия от Втората световна война. За 2025 година икономистите не очакват съществен растеж.

Австрийската статистическа служба ревизира и данните за първото полугодие на 2025 година. През първото тримесечие реалният БВП се е увеличил с 0,2 процента на годишна база (при прогноза за намаляване с 0,5 процента). През второто тримесечие е нараснал с 0,3 процента (при очакван спад от 0,1 процента).

Според новите детайлни данни, основният фактор за спада на икономиката през 2024 година е бил производството на стоки, особено в износно ориентираните сектори и тези за инвестиционни стоки, като автомобилната индустрия.

Източник: БТА

Експерти на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и на Националната агенция за приходите (НАП) представиха в Никопол основните етапи и срокове от процеса по въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. Срещата бе част от Националната информационна кампания за въвеждане на единната европейска валута. Тя се състоя в залата на Народно читалище „Напредък 1871“.

В дискусията участваха главните инспектори в КЗП Ралица Кръстева и Светлана Ненкова, и директорът на плевенския офис на НАП Цветомила Потурлиева.

Нашата цел е да дадем ясна и достъпна информация за гражданите и за бизнеса, за да може преходът от лева към еврото да се случи спокойно, организирано и прозрачно, каза Кръстева.

Тя добави, че основната задача на КЗП е да гарантира коректност, прозрачност и защита от недобросъвестни практики на търговците, като за това се извършва постоянен контрол. Законът за въвеждане на еврото съдържа ясно формулирани мерки и гаранции, които поставят защитата на потребителите като основен принцип при прехода, а за бизнеса – ясни правила.

Кръстева припомни, че периодът на двойното обозначаване на цените започна на 8 август т.г. и ще продължи до 8 август 2026 г. Този период ще ни помогне да свикнем с цените в новата валута и да осигури прозрачност в ценообразуването. Цените в лева и евро трябва да се изписват ясно, четливо и с еднакъв размер, шрифт и цвят в обектите и онлайн магазините. От 9 август 2026 г. търговците ще могат да посочват цените си само в евро. Преобразуването на сумите ще става по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева, като закръглянето ще е до втория знак след десетичната запетая. В закона няма посочено правило или задължение коя цена в евро или в лева да бъде изписана на първо място, добави тя.

Цената за единица мярка трябва да бъде обозначена на предварително опакованите стоки. Според закона за еврото търговецът може да ограничи двойното обозначаване само за продажната цена, без да посочва цената за килограм. При намаления двойното обозначаване може да бъде само върху крайната цена.

Кръстева каза и кои са изключенията в двойното обозначаване, които са разрешени от закона. Те са на продажната цена на тютюневите изделия; на продуктите от нефтен произход; цената за услуга за превоз визуализирана на дисплеите на таксиметровите апарати; цената на етикети, издавани от електронна везна; цената на стока или услуга, визуализирана на автомати или устройства на самообслужване и цената на учебници, учебни помагала и други печатни произведения. Информацията за втората цена трябва да бъде направена от търговеца по подходящ начин.

Тя уточни, че от 1 януари 2026 г. за един месец левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. В този преходен период търговците няма да са длъжни да приемат повече от 50 монети в лева при едно плащане. При плащания в брой рестото ще се връща само в евро или само в лева, а при рекламации сумите ще се възстановяват в евро. След края на януари плащанията ще се извършват единствено в евро. И добави, че от началото на следващата година всички автомати за самообслужване ще работят само с евро.

Кръстева посочи, че сигнали за нарушения могат да се подават чрез сайта на комисията kzp.bg, мобилното приложение „КЗП“ и на телефона 0700 111 22/*2211.

От своя страна Потурлиева подчерта, че системите на НАП вече са адаптирани за работа с еврото. Тя съобщи, че от 8 октомври започва налагането на санкции при установени нарушения. По думите ѝ всички действащи договори ще бъдат служебно превалутирани, а данъчните декларации ще се подават във валутата, действаща към момента на отчитания период.

Тя уточни, че при преизчисляване на заплатите няма да се спазва математическото правило. При тях, ако след десетичната запетая числото е единица или по-голямо, се закръгля към по-горната сума, а не както е при цените – от пет нагоре.

Потурлиева призова да се използват електронните услуги на НАП и да се подават сигнали при забелязани нарушения.

Националната информационна кампания за въвеждане на еврото започна в началото на септември. Събитията се организират от Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт и други.

Източник: БТА