Федералното правителство на САЩ спря работа в 00:01 ч. вашингтонско време тази нощ, след като републиканците и демократите в Сената не можаха да се споразумеят за финансирането на министерствата и федералните агенции. Бюджетната блокада е водеща тема в редица западни издания.  

Американското правителство прекрати работа за първи път от близо седем години, което застрашава стотици хиляди работни места и поставя началото на нов период на несигурност през втория мандат на президента Доналд Тръмп, пише в. „Файненшъл таймс“. Федералните агенции спряха да работят в полунощ вашингтонско време, след като републиканците и демократите не успяха да постигнат съгласие относно финансирането на федералното правителство през следващата фискална година. Очаква се федералните служби да започнат мащабни съкращения на служители и да ограничат обществените услуги, с което Вашингтон ще навлезе в една от най-големите политически кризи от началото на втория президентски мандат на Тръмп, пише още „Файненшъл таймс“.

Очаква се в резултат на преустановяването на дейността на федералните агенции да бъдат съкратени около 750 000 служители и американската икономика да загуби милиарди долари, отбелязва изданието.

През този период федералното правителство спира всички „несъществени“ функции, докато служителите, чиято работа се смята за „съществена“, като например военните на активна служба или представителите на федералните правоприлагащи органи, са длъжни да се явят на работа, често без да получават заплати, пояснява „Файненшъл таймс“.  

В хода на няколко гласувания във вторник вечерта демократите и републиканците взаимно блокираха предложенията си за временен бюджет, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Законопроектът на Републиканската партия, който щеше да удължи финансирането на федералните служби до 21 ноември, бе подкрепен от 55 сенатори, а 45 гласуваха „против“. Текстовете не получиха необходимата подкрепа от 60 гласа.

Сенаторите републиканци от своя страна блокираха плана на демократите, който предвиждаше удължаване на финансирането до края на октомври и увеличаване на разходите за здравеопазване с повече от 1 трилион долара. Гласовете в подкрепа на този план бяха 47, докато „против“ гласуваха 53, пише още „Ню Йорк таймс“.

Ситуацията бе същата и при гласуванията по-рано този месец. Това подчерта колко малък е напредъкът към постигането на компромис, който може да предотврати първото спиране на работата на правителството от 2019 г., коментира американското издание.

През 2019 г. някои правителствени служби спряха работа за 35 дни, понеже демократите в Конгреса се противопоставиха на искането на Тръмп да се отпуснат средства за построяване на стена по южната граница, припомня вестникът.

Този път спорът е свързан с настояването на демократите да се удължи срока за отпускане на субсидии за здравни застраховки за хората с ниски и средни доходи. Освен това демократите искат отмяна на съкращенията в програмата „Медикейд“, които са включени в основния финансов пакет на републиканците, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

Този път спирането на работата на федералните агенции може да има по-сериозни последици, отколкото в миналото, прогнозира в. „Уолстрийт джърнъл“. Служители от правителството на Тръмп заявиха, че се планира през този период да се предприемат съкращения на работните места в различни държавни служби. Тези планове вече се оспорват в съда, отбелязва американското издание.

Спирането на работата на федералните служби може да засегне икономиката по различни начини – от неизплащане на заплатите на стотици хиляди федерални служители до забавяне на публикуването на важни икономически показатели. Колкото по-дълго продължи този период, толкова по-тежък ще е ударът по икономическия растеж и по предприятията, които разчитат на ежедневното функциониране на федералното правителство, добавя „Уолстрийт джърнъл“.

При липсата на центристи в Сената, спирането на работата на правителството може да продължи дълго, извежда в заглавие в. „Вашингтон пост“.

Сенаторът републиканец Линдзи Греъм предложи една доста стандартна идея за изход от патовата ситуация: формирането на специална група от сенатори, които да решат въпроса дали може да се изготви законопроект, позволяващ федералните агенции да продължат да работят, без текстовете да засягат Закона за достъпното здравеопазване.

„Те всъщност трябва да формират работна група, която да реши този проблем. Да се намери решение, с което ние всички може да живеем“, каза Греъм пред журналисти в понеделник вечерта, около 30 часа преди спирането на работата на федералните агенции.

Въпреки статута си на ветеран от предишни сенатски „групировки“, които са разрешавали спорове, Греъм заяви, че сега не иска да участва в такава работна група. Другите сенатори ветерани, участвали в подобни групи в миналото, също не се събраха, докато се водеше борбата срещу спирането на работата на федералните агенции, отбелязва „Вашингтон пост“.

Вместо това лидерът на мнозинството в Сената Джон Тюн (републиканец от Южна Дакота) и лидерът на малцинството Чък Шумър (демократ от Ню Йорк) получиха доста широка свобода на действие, за да реализират стратегиите си за спиране на работата на федералното правителство и след това да се опитат да спечелят последващата битка за общественото мнение.

Една от причините да получат такава свобода на действие е, че много малко сенатори политическия натиск, който обикновено съпровожда кризисни събития като спиране на работата на федералните агенции, коментира „Вашингтон пост“. Местата на повечето сенатори засега са сигурни, а кампаниите за преизбиране на мнозина от тях са далечен проблем, добавя изданието.

Някои ветерани центристи искат да започнат преговори, но засега отстъпват пред Тюн и Шумър.

„Мисля, че все още има мнозинство от членове на двете партии, които биха могли да се обединят, и се надявам това да се случи“, заяви във вторник сенатор Джийн Шейхин (демократ от Ню Хемпшир). По думите ѝ обаче не е имало реален начин да се избегне краткосрочното спиране на работата на федералните агенции. „Проблемът е, че никой не преговаря“, посочи Шейхин, цитирана от „Вашингтон пост“.

Източник: БТА

Южнокорейският президент И Дже-мьон призова за рязко увеличаване на разходите за отбрана и въвеждане на различни високотехнологични оръжия на въоръжение в армията, в опит за изграждане на по-самостоятелни въоръжени сили, предаде Асошиейтед прес, като отбелязва, че програмата на президента на САЩ Доналд Тръмп поставя под въпрос американските ангажименти към азиатския им съюзник.

Войната с митата, предизвикана от администрацията на Тръмп, и неговият бизнес подход към сигурността заплашват да подкопаят доверието на много южнокорейци към САЩ, отбелязва агенцията. Има опасения, че той може да поиска много по-високи плащания от Южна Корея за американското военно присъствие в страната или евентуално да намали военното присъствие на Америка, за да се фокусира повече върху Китай.

На церемония по случай Деня на въоръжените сили южнокорейският президент определи военния съюз между Южна Корея и САЩ като стабилен и не спомена никакви опасения относно политиката на Тръмп. Но той многократно подчерта намерението си да изгради по-независима армия, която да може самостоятелно да защитава страната от външни заплахи.

„Трябва да се стремим към силна, самостоятелна отбрана, основана на нашата гордост и увереност в нашата военна мощ“, заяви той. „За да гарантираме мир и просперитет за Република Корея, не трябва да разчитаме на никого друг, а да укрепим собствената си сила.“

И Дже-мьон обяви, че правителството му ще увеличи разходите за отбрана през следващата година с 8,2%, за да въведе модерни оръжейни системи като бойни роботи с изкуствен интелект, автономни дронове и системи за прецизни удари и отбрана с ракети.

Правителството също така ще насърчава активно отбранителната промишленост и ще подобрява благосъстоянието на войниците, като модернизира условията на служба и системите за възнаграждение, добави президентът.

Източник: БТА

Европейските лидери ще се срещнат днес в Копенхаген за неформални разговори, фокусирани върху отбраната и войната в Украйна, съобщи ДПА.

Очаква се те да обсъдят укрепването на общите отбранителни способности на ЕС, подкрепата за източноевропейските страни, граничещи с Русия, както и предоставянето на допълнителна помощ на Украйна.

България ще бъде представена на срещата от министър-председателя Росен Желязков.

Срещата в Копенхаген започва на фона на няколко случая, при които неидентифицирани дронове бяха забелязани да прелитат над летища и военни обекти в Дания. Скандинавската страна оцени навлизането на дронове във въздушното ѝ пространство като „хибридна атака“.

През септември три руски изтребителя навлязоха в естонското въздушно пространство, а голям брой руски дронове проникнаха в полското въздушно пространство.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща описа инцидентите като „сурово напомняне, че трябва да ускорим и задълбочим усилията си“. 

Европейските лидери ще дискутират също така изграждането на „стена срещу дронове“ – инициатива за подобряване на въздушната отбрана на ЕС срещу безпилотни летателни апарати.

Те ще обсъдят и възможностите за отпускане на допълнителна помощ на Киев от замразените руски активи. Разговорите вероятно ще обхванат и амбициите на Украйна за присъединяване към ЕС.

Европейският съюз е под натиск да действа по-бързо по отношение на отбраната си след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, което постави под въпрос ангажимента на Вашингтон да подкрепи Украйна и да укрепи архитектурата на сигурността в Европа.

В Копенхаген утре десетки европейски лидери ще присъстват на срещата на върха на така наречената Европейска политическа общност – форум, чиято цел е да насърчава политическия диалог и сътрудничеството извън 27-те членки на ЕС.

Източник: БТА