Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, заяви, че „навлизаме в нов свят – свят, в който хората формиращи политиките (централните банкери – бел. ред.) вече не могат да се ограничават само до традиционните икономически и финансови данни“, във своя реч по време на Четвъртата международна конференция по парична политика на централна банка на Финландия. В изказването си тя очерта как геополитическите сътресения и особено търговските войни вече променят разбирането за ролята на паричната политика в еврозоната.

Лагард подчерта, че в настоящата среда икономическите анализи трябва да включват и геоикономиката – концепция, описана от Едуард Лутуак като „смес от логиката на конфликта с методите на търговията“. Тя отбеляза, че това не е обикновена форма на протекционизъм, а използване на търговията като инструмент за влияние и надмощие.

„Тази година е първата година, в която самата Европа се оказва от страните засегнати от едно или друго търговски решение“, посочи Лагард. Това е резултат от високите американски мита – най-високите от времето на закона „Смут-Холи“ от 30-те години на миналия век, които преначертават глобалната търговия, водят до нарастваща несигурност и резки колебания във валутните курсове.

Въпреки първоначалните прогнози, ефектът от митата върху икономиката на еврозоната до този момент е по-умерен от очакваното. „Някои от тези предположения не се потвърдиха, защото митата не бяха изолиран икономически феномен, а симптом на по-широка геополитическа промяна“, обясни тя. Очакваше се ответните мерки на ЕС да доведат до повишение на вносните цени и да засилят инфлационния натиск, но те останаха ограничени. Наложените мита върху около 26 милиарда евро американски стоки бяха впоследствие замразени след постигане на споразумение.

Освен това, вместо очакваното обезценяване, еврото се е повишило с 13 на сто спрямо долара от началото на годината. „Това отразява по-широка преоценка на позицията на долара в глобалната финансова система“, каза Лагард. Повишението на курса е помогнало за ограничаване на вносната инфлация, но същевременно е оказало допълнителен натиск върху растежа.

Несигурността също не се е оказала толкова разрушителна, колкото се прогнозираше. Ефектите ѝ върху растежа са били частично компенсирани от засилените инвестиции в отбрана и нови търговски споразумения. „Правителствените инвестиции се очаква да добавят 0,25 процентни пункта към растежа между 2025 и 2027 г., компенсирайки около една трета от търговския шок“, заяви тя. ЕС е постигнал напредък с търговските договори с Меркосур и Мексико, а нови споразумения, които обхващат допълнителни 6 на сто от износа извън еврозоната, са в процес на преговори.

Лагард подчерта, че балансът на рисковете се е променил. Първоначалните опасения от тежки последици за растежа вследствие на митата сега изглеждат по-умерени благодарение на търговското споразумение със САЩ. „Преценихме, че рисковете за растежа са по-балансирани, тъй като вероятността от сериозни неблагоприятни сценарии се понижи“, посочи тя.

Що се отнася до инфлацията, рисковете остават „двустранни“, но анализите на ЕЦБ показват, че вероятността от рязко отклонение от основния сценарий е ограничена. Дори при подновяване на напрежението в търговията, прогнозният ефект върху инфлацията до 2027 г. е минимален. Повишените разходи за отбрана биха имали „само умерено въздействие върху инфлацията“, а ефектите от евентуални нови затруднения във веригите на доставки биха били ограничени, при разумни допускания, допълни Лагард.

В този контекст, ЕЦБ е в благоприятна позиция. „Търговските шокове не създават нови инфлационни напрежения, така че не сме изправени пред класическия политически компромис между забавящ се растеж и нарастваща инфлация“, подчерта Лагард. Това е позволило на ЕЦБ да намали основните лихвени проценти с общо 100 базисни пункта от декември насам.

Централната банка на еврозоната обаче остава в позиция. която да и позволи бърза реакция. „Не можем да се обвържем предварително с определен път на лихвите, независимо дали това означава действия или бездействие. Трябва да останем гъвкави и готови да реагираме според данните“, допълни Лагард.

В заключение тя припомни финландската концепция за „сису“ – вътрешна сила и упоритост в лицето на несигурността. „Намираме се на добра позиция днес, но тя не е гарантирана. Нашата задача е да я запазим – с гъвкавост, скромност и здрава опора в данните.“

Източник: БТА