Политици и лекари изразиха подкрепа за създаване на Национална програма за борба със затлъстяването на кръгла маса на тема „(Не?)Победимите пандемии – затлъстяването“, която се състоя сградата на  Народното събрание.

Над 40% от хората в България над 18 години имат проблем, свързан със затлъстяването. Всеки един от трима ученици е с проблем със затлъстяването преди да е навършил 18 години, съобщи председателят на парламента Наталия Киселова по време на форума. Ролята на Народното събрание е да издига проблеми, които са значими дългосрочно, и това е една от възможностите на днешната кръгла маса – да се даде по-голяма и по-широка гласност на този проблем, каза Киселова. Тя посочи, че поне 3,5% от Брутния вътрешен продукт струва на България затлъстяването или казано в цифри – поне над 6,4 млрд. лв. По думите ѝ това дългосрочно се отразява на работоспособността и на здравния статус на българските граждани.

Като председател на Комисията по здравеопазване, ще настоявам да се изработи и приеме всеобхватна национална програма за борба със затлъстяването, която трябва да включва всички аспекти за разрешаването на проблема, заяви председателят на Комисията по здравеопазване в парламента и депутат от ГЕРБ-СДС проф. Костадин Ангелов. Миналата година беше приета Национална стратегия за здравето до 2030 г. и тогава включихме затлъстяването като национален приоритет, каза Ангелов. „Защо говорим за пандемия? Защото близо 30% от населението на Земята имат проблем с това заболяване“, посочи той. Заболяването се свързва с повишен риск от сърдечни заболявания, диабет и злокачествени заболявания, а при по-младите пациенти се наблюдават и проблеми с опорно-двигателна система, каза депутатът.

Затлъстяването е свързано с над 200 медицински усложнения, които оказват значително влияние върху благополучието и качеството на живот, каза здравният министър доц. д-р Силви Кирилов по време на кръглата маса. Наднорменото тегло и затлъстяването са причина между 5 и 42% от смъртните случаи при възрастни от водещи хронични незаразни болести, коментира министърът. Той даде пример с болестите на органите на кръвообращението, злокачествените образования и диабет. Затлъстяването намалява и работоспособността, добави министърът. Той подчерта, че прогнозите са, че близо 3,3 милиарди възрастни могат да бъдат засегнати до 2035 г.

Няма непобедима пандемия, която е пряка функция от начина ни на живот, заяви Гергана Паси, президент на „ПанЕвропа България“ и председател на „Коалиция затлъстяване“. Всички ние, които инвестираме от времето и от знанията си в стартирането на тази инициатива, не вярваме, че пандемиите са непобедими. Изготвеният доклад по проблемите на затлъстяването се дискутира на най-високата трибуна – Народното събрание, което е особен знак към обществото и към професионалната гилдия за това, че всички разбираме спешността на усилието, каза Гергана Паси.

Затлъстяването не трябва да се подценява, защото то дава отражение върху различни органи на човешкото здраве. За това предупредиха здравни експерти, които участваха в кръглата маса за проблемите на затлъстяването. 

Затлъстяването е проблем с много лица, каза чл.-кор. проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедра по ендокринология в Медицинския университет в София. Повече от един милиард са хората със затлъстяване по света, като тук не влизат хората с наднормено тегло. Няма страна, която да е пощадена, каза Танкова.

Мозъкът е един от органите, който е потърпевш от проблема със затлъстяването, каза чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Българското дружество по неврохирургия. България води в статистиката по брой инсулти на глава от населението в Европа, уточни професорът. 

Знаем, че наличието на затлъстяване до голяма степен утежнява протичането на сърдечно-съдовата патология, каза проф. Кирил Карамфилов, председател на Научното дружество по кардиология. По думите му с близо 20% се увеличава внезапната сърдечна смърт в следствие на покачване на индекса на телесна маса.

Затлъстяването оказва влияние и на оралното здраве, каза президентът на Световната дентална федерация д-р Николай Шарков. Той каза, че 35 милиона деца под петгодишна възраст са с наднормено тегло, каза той. Децата с наднормено тегло на възраст между пет и 19 г. са 390 милиона, допълни специалистът. 

Няма държава, която успява ефективно да ограничи разпространението на затлъстяването, смята проф. Аря Шарма, почетен професор по медицина и бивш ръководител на Катедра по изследвания и управление на затлъстяването в Университета на Алберта, Канада.

Учредителят на „Асоциация Заедно“ Светла Александрова каза, че е била със затлъстяване и се е преборила с проблема. Психологическият проблем при тези хора е сериозен, допълни Александрова. Асоциацията помага на хората да осъзнаят проблема и да получат подкрепа за справяне с него. 

По време на събитието бе обсъдена и икономическата тежест на затлъстяването. Аркади Шарков, член на Управителния съвет на „Коалиция затлъстяване“, каза, че по данни от 2024 г. преките медицински разходи възлизат на около 264 млн. лв. Косвените разходи само за отсъствие от работа и за болнични са 170 млн. лв. за 2024 г, каза Шарков. 

Икономическото въздействие от затлъстяването и наднорменото тегло се изчислява на 516 милиарда щатски долара през 2020 г. и към 2060 г. може да очаква тези разходи да се утроят. Това заяви проф. Волкан Юмук, председател на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването. Ако успеем да забавим разпространението на проблема със затлъстяването с 5%, това ще спести  430 милиарда щатски долара. Ако се спре повишаването на разпространяване на заболяването до 2060 г. или ако се стопира на нивото от 2019 г., това ще осигури годишни спестявания от средно 23% или 2,2 трилиона щатски долара, каза Юмук.

Яна Стратиева, изпълнителен директор на сдружение „Храни и напитки“, каза, че се работи за намаляване на захарта в храните и напитките. Ние сме отговорна индустрия и работим по темата, увери тя. Подкрепяме диалога в тази насока, каза още Стратиева. 

Източник: БТА

/РИ/

Източник: БТА

Информация за изпълнение на Програмата за управление на отпадъците на територията на община Каварна за 2024 г. приеха общинските съветници.

Заместник-кметът на Каварна Митко Недев представи информацията по докладната, като поясни, че стратегията е за периода 2021-2028 и е разработена по методология, съгласно Националния план за управление на отпадъците. 

Недев посочи още, че са заложни три стратегически цели, които са много амбициозни. „Като навсякъде в страната и при нас изпълнението е повече от скромно“, каза зам.-кметът и допълни, че трябва да се промени и начинът на мислене на жителите на общината, за да живеят в по-чиста среда. Той посочи, че дори и да им се налагат глоби, няма достатъчно капацитет, които да ги контролира. 

Общинският съветник Цонко Цонев попита какво върши отделът по екология в Общината, след като няма кой да следи и да контролира събирането на глобите, на което Недев отвърна, че отделът прави каквото може, но трябва да има и гражданско самосъзнание. Недев посочи също, че има издадени глоби на фирми, които замърсяват, като някои от тях си ги плащат, но разходите на Общината за почистването на образуваните незаконни микросметища са много повече. 

Съветникът Пламен Балчев каза, че Общината, за да иска нещо насреща, трябва и да положи усилия. Той посочи, че няма изградена площадка за строителни отпадъци на територията на Каварна и това спомага за образуването на незаконни сметища основно със строителни отпадъци, защото те трябва да се депонират в Регионалното депо в село Стожер, което е на около 60 км от Каварна. Балчев предложи общината да започне и някакви кампании да запознава хората с различните възможности за компостиране, за да няма растителни отпадъци в контейнерите за смесен битов отпадък. 

Докладната бе приета, като само един съветник беше против. 

Източник: БТА