Да, България подаде сигнал до Върховна прокуратура за незаконния опит за поставяне на антипаркинг колчета пред един от входовете на Народното събрание.

На 20 септември пред служебния вход на парламента, откъм площад „Жельо Желев“, бяха извършени изкопни и строително-монтажни дейности, включващи разбиване и премахване на част от настилката на жълтите павета и подготовка на терена за поставяне на антипаркинг колчета – без обозначение на строителен обект, без представени разрешения и без съгласуване с компетентните институции. Дейностите бяха преустановени едва след публичното им огласяване, включително чрез публикации в социалните мрежи и медиите. 

Смятаме, че изкопните работи са се осъществили върху територия, която е част от културна ценност – настилката от жълти павета, призната за такава от Столичния общински съвет през 2013 г. Всякакви намеси в нея изискват предварително съгласуване с Министерството на културата и разрешение по реда по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), пишат от Да, България. 

Проверката на Столичния инспекторат, възложена от кмета Васил Терзиев, потвърди липсата на документи и разрешения и бе съставен акт за административно нарушение. Според нас обаче има данни и за престъпление от общ характер – заради извършени изкопни дейности без надлежно разрешение върху културна ценност и повреждане на настилка, която е културна ценност. Това потенциално попада в обхвата на чл. 277а, ал. 1 и чл. 216, ал. 6 от Наказателния кодекс.
Затова настояваме за пълна и обективна проверка, включително изискване от Столична община, Министерството на културата и направление „Архитектура и градоустройство“ на всички документи, свързани с извършените дейности, за да бъде установена истината и да се предприемат необходимите мерки, пишат още от Да, България. 

Столичният инспекторат състави акт на фирмата която разкопа няколко квадратни метра жълти павета пред служебния вход на НС. От там колите на Пеевски и Бойко Борисов влизат във вътрешния двор на парламента. Спешните работи по разкопаването започнаха почти веднага, след като представители на ПП блокираха входа на парламента, за да влезе лидерът на „ДПС-Ново начало“ пеша.

Източник: Offnews.bg

Договорът с турската държавна енергийна компания „Боташ“ вече е задължил „Булгаргаз“ с над 600 милиона лева, които дружеството не може да изплаща. 

Това заяви министър-председателят Росен Желязков, който участва в кръгла маса на тема: „Големите проекти в българската енергетика през призмата на геополитиката, националната сигурност и дипломацията“, организирана от Института за стратегии и анализи.

Министър-председателят подчерта, че въпросът не бива да се свежда само до политическа полемика, а изисква професионален подход и експертни решения.

„Поставили сме на едната страна на везните бъдещето на „Булгаргаз“, а на другата – начина, по който функционира икономиката на страната през политически решения. Необходимо е да се търсят устойчиви решения с дългосрочна логика, а не краткосрочни политически ходове“, каза още премиерът.
Желязков посочи, че проблемът с договора с „Боташ“ е не само финансов, а и поставя принципни въпроси „Този договор поставя въпроса доколко дългосрочните решения могат да се вземат от правителство с много кратък мандат – за цели 13 години напред. В своя потенциал, с цялостната ескалация, договорът би струвал на държавата около 6 млрд. лева. Когато се разглежда този негов дългов потенциал, трябва да се зададе въпросът какъв е неговият приходен потенциал. Основният въпрос е доколко се защитава държавният интерес – не само в момента, а през целия жизнен цикъл на договора“, сподели още Желязков.

Премиерът изтъкна, че договорът прекалено много е бил натоварен с политически контекст и това е попречило да се вземат конкретни и комплексни решения за неговата реализация, изменение или прекратяване. „Не можем да подминаваме проблемите в енергетиката, които са резултат от неправилни решения и се превръщат в част от политическия дебат. Въпросът за „Боташ“ е именно такъв – той трябва да се решава професионално, с оглед на държавния интерес и устойчивостта на енергийния сектор.“

По думите на премиера правилните политики са в основата на устойчивото развитие на сектора и предпоставка за привлекателна инвестиционна среда. Росен Желязков бе категоричен, че енергията вече не е просто ресурс, а е новата валута на глобалната политика: „Основният въпрос е доколко държавният интерес е защитен в целия жизнен цикъл на дългосрочните договори.“

В речта си Росен Желязков акцентира и върху необходимостта от последователни политики, които да създават предвидима среда за инвеститорите.

„Развитието на новите енергийни коридори, развитието на ядрения потенциал, инвестициите, но и разумното инвестиране във възобновяемите източници и балансиращи мощности са амбициозни проекти. Те могат да бъдат успешно реализирани само когато има професионален и социален консенсус. Най-важното за инвеститорите е стабилността, предвидимостта и икономическата логика в дългосрочен план“, подчерта Желязков.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg