Русия генерира сериозни приходи от продажбата на втечнен природен газ (LNG) на компании от Европейския съюз. Това установява проучване на екоорганизацията „Грийнпийс“ (Greenpeace), цитирано от ДПА.

Въпреки че вносът на руски петрол и въглища в ЕС е практически забранен заради санкциите, наложени след началото на военните действия на Москва в Украйна, а доставките на газ по тръбопроводи рязко намаляха след атаките срещу газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 през септември 2022 г., вносът на втечнен газ засега остава извън обхвата на санкциите.

Според изчисленията на „Грийнпийс“ руската компания „Ямал“ (Yamal LNG), основен износител на втечнен природен газ, е реализирала приходи в размер на 40 милиарда долара от износа на синьо гориво за целия свят през периода 2022–2024 г., от които приблизително 9,5 милиарда долара от тази сума са постъпили в руската хазна под формата на данъци.

Компаниите от ЕС са сред основните клиенти на „Ямал“, като френската енергийна компания „ТоталЕнерджи“ (TotalEnergies) оглавява списъка, следвана от Китайската национална петролна корпорация (CNPC), държавната германска енергийна компания Ес Е Еф Е (SEFE – Securing Energy for Europe) и испанската „Нейчърджи“ (Naturgy).

„ТоталЕнерджи“ е допринесла с приблизително 2,5 милиарда долара за данъчните приходи на руското правителство, Ес Е Еф Е с 1,45 милиарда долара, а „Нейчърджи“ – с 1,25 милиарда долара, сочат оценките на „Грийнпийс“.

С общите 9,5 милиарда долара приходи от данък печалба от износа на втечнен природен газ Москва би могла да финансира приблизително 271 000 бойни дрона „Шахед“, 2686 бойни танка T-90M или 9,5 милиона 152-милиметрови артилерийски снаряда, отчита екологичната организация.

Посоченото количество артилерийски снаряди съответства на приблизително три години от настоящото годишно производство на Русия от 3 милиона снаряда.

Броят на бойните дронове е 271 пъти по-голям от количеството, използвано от Русия срещу Украйна за една седмица, подчертава „Грийнпийс“.

Източник: БТА

Изба „Видинска гъмза“ развива местните сортове Гъмза и Памид, както и Ркацители и Мускат отонел, които се отглеждат отдавна във Видинско. Това съобщи за БТА един от собствениците на избата Петко Миков.

По думите му началото е поставено през 2005 г. с изкупуването и отглеждането на стари лозови масиви. По това време хората не са успявали да се грижат за лозята и да продават гроздето. Така решихме да инвестираме в стари лозя без никаква идея за създаването на винарска изба. Още в първата година се оказва, че лозята са плододаващи. Прилагахме всички необходими селскостопански мероприятия, но гроздето наистина нямаше къде да се продава, обясни Миков. Бяхме в безизходица и решихме да закупим съдове, регистрирахме търговската марка „Видинска гъмза“ и започнахме официално за производство на вино, каза той.

Лозовите масиви на избата се намират основно в землищата на селата Неговановци и Флорентин, а тя е в Ново село. Разполагаме с малка сграда, която е типично работно помещение. В момента изграждаме към нея дегустационни зали за туристите, които посещават избата. Поради нарасналия интерес на хората към винения туризъм дегустацията на място вече е приоритет за нас, подчерта Миков.

По думите му в началото на бизнеса виното не е било популярно като продукт, но с бавни темпове са наложили местните сортове. Гъмзата и Памидът, а също Ркацители и Мускат отонел, бяха позабравени сортове, отбеляза Петко Миков. Той уточни, че със старите лозя, които отглеждат, са успели да ги възродят и смята, че те са бъдещето. 

Според него виненият туризъм е набрал скорост след пандемията, когато най-много се е развивала онлайн търговията. Но след затварянето и изолацията хората имаха необходимост от пътувания и започнаха да се движат. Интересът към местните сортове е много голям – не само в нашия, но и във всеки един регион на България. Хората искат да се запознаят с вкуса на миналото и с традициите на нашите деди, коментира той. 

Винените конкурси и фестивали стават все по-популярни. Стремим се да участваме и да представяме нашите вина. На Балканския фестивал „Гъмза“ реколта 2022 г. спечели двоен златен медал и големия трофей за местен български сорт. Ние произвеждаме т. нар. оранжево вино. Това е един стар метод на задържане на виното с ципите. То е по-наситено, отлежало е в дъбови бъчви и по-интересно като вкус. Ркацители реколта 2021 г. също е с двоен златен медал и трофей за местен български сорт. Може да се похвалим с факта, че наши вина от Гъмза и Памид се предлагат в два ресторанта със звезди Мишлен в Копенхаген, Дания. Гордеем се с това постижение българско вино да се продава в елитни ресторанти в Европа, каза Петко Миков.

Той обаче смята, че секторът е забравен от държавата. Всички изби имат затруднения в намирането на работници. „Резитбата, филизенето, колтученето, връзването и брането на гроздето са само ръчни операции. Набира скорост машинното прибиране на реколтата, но качеството на виното е различно. Може би грешката е допусната във времето назад в Министерството на земеделието от някой чиновник, който е определил гроздето само като суровина за вино. Например за производството на десертно грозде се получава доста добра помощ от държавата, за разлика от винените сортове. Получава се така, че наемаме и обучаваме хора специално как да режат лозята, които малко след това заминават за Италия, Франция, Испания, където заплащането е доста по-добро. Необходимо е преразглеждане на държавната политика в сектора“, обясни Петко Миков. 

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Източник: БТА

Визовата политика е сред най-чувствителните теми за хотелиерите, сочат резултати от анкетно проучване на Българската хотелска асоциация (БХА) сред членове на организацията, съобщиха от БХА. Мнозинството от хотелиерите определят режима за работници от трети страни като неефективен, сложен и бавен. В същото време около половината от анкетираните смятат, че облекчаването на визовия режим за туристи от Турция би довело до значителен ръст на пазара, а още близо 40 на сто очакват положителен ефект при допълнителни подобрения. 

С анкетното проучване се цели обобщаване на резултатите от летен сезон 2025 и очертаване на основните приоритети за развитие на сектора, посочват от БХА.

Свързаността с ключови пазари е друг акцент от проучването. Над две трети от участниците оценяват усилията за стимулиране на чартърните полети към Българското Черноморие като недостатъчни, докато останалите ги смятат за задоволителни, но с нужда от повече развитие.

По отношение на поддръжката на курортите около 60 на сто от анкетираните дават оценка „задоволително“, но с отбелязани проблеми, докато приблизително 40 на сто посочват, че организацията е недостатъчна и има нужда от подобрения.

Темата за кадрите остава водещо предизвикателство. Около половината от членовете на организацияа изтъкват недостига на квалифициран персонал като основен проблем. Високото текучество и затрудненията при наемане на чужденци са посочени от още значителна част от анкетираните, а по-малък дял поставят акцент върху липсата на мотивация и професионализъм.

Анкетираните формулират кои мерки ще повишат конкурентоспособността на България като туристическа дестинация. Почти всички настояват за подобряване на инфраструктурата, много голяма част – за по-големи маркетингови бюджети, над половината – за повишаване на качеството на обслужването, и намаляване на административната тежест. Значителен дял подчертава нуждата от развитие на нови туристически продукти, посочват от организацията.

Изводът на Българската хотелска асоциация е, че летният сезон беше успешен, но успехът е постигнат въпреки редица системни предизвикателства. Секторът има силна визия за развитие и е готов да работи в партньорство с държавните институции за намиране на устойчиви решения.

„Българският туризъм разполага с потенциал, но за да го разгърнем напълно, са необходими целенасочени действия в областта на свързаността, визовата политика и кадровата осигуреност. Нашите членове ясно посочват приоритетите и вярваме, че заедно можем да осигурим още по-устойчиво развитие на сектора“, заявяват от Управителния съвет на Българска хотелска асоциация.

По данни, оповестени от Асоциацията през юни, заетите в туризма след 2019 г. намаляват с 35 000 души или с 19,2 на сто, при среден спад за страната от 9,3 на сто. Заетите на възраст до 34 години намаляват с 25 000 за този период, като делът на заетите в сектора на възраст 25-34 години намалява от 26,6 на сто през 2019 г. до 23,2 на сто през 2024 г., сочат още данни на БХА, представени в началото на лятото.

Източник: БТА