Икономика
Цените на петрола спадат заради очаквано увеличение на добива от ОПЕК+ и възобновен износ от Иракски Кюрдистан

Цените на петрола се понижиха тази сутрин в азиатската търговия заради сигналите за предстоящо увеличение на производството от групата ОПЕК+ и възобновяването на износа на суров петрол от Иракски Кюрдистан през Турция, което засили опасенията за свръхпредлагане, предаде Ройтерс.
Фючърсите на сорта Брент с доставка през ноември, чийто срок изтича днес, спаднаха с 54 цента, или 0,8 на сто, до 67,43 долара за барел към 08:40 ч. По-активният контракт с доставка за декември поевтиня с 53 цента, или 0,8 на сто, до 66,56 долара. Американският суров петрол се търгуваше на ниво от 62,95 долара за барел, което е спад с 50 цента, или 0,8 на сто.
Спадът продължи понижението от понеделник, когато и Брент, и американският петрол поевтиняха с над 3 на сто след най-резките си дневни спадове от 1 август насам.
Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците ѝ, включително Русия, известни заедно под името ОПЕК+, вероятно ще одобрят увеличение на производството с поне 137 000 барела дневно на срещата си в неделя, съобщиха източници, запознати с разговорите. „Въпреки че ОПЕК+ така или иначе е под квотата си, пазарът не харесва факта, че се внася повече петрол“, коментира анализаторът на „Марекс“ (Marex) Ед Меир.
В събота суров петрол потече по тръбопровода от полуавтономния регион Кюрдистан в Северен Ирак към Турция за първи път от две години и половина, след като временна сделка преодоля застоя, съобщи иракското министерство на петрола. Споразумението между федералното правителство на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан (КРП) и чуждестранните производители на петрол, опериращи в региона, ще позволи на 180 000 до 190 000 барела суров петрол на ден да постъпват в турското пристанище Джейхан, заяви в петък иракският министър на петрола пред кюрдската медия Рудоу.
Пазарът продължава да балансира рисковете за предлагането, породени главно от атаките на украински дронове срещу руски рафинерии, с опасенията за свръхпроизводство и слабо търсене. Според анализатори на Ей Ен Зет (ANZ) допълнителен натиск върху цените оказват и опасенията, че евентуално спиране на дейността на правителството на САЩ може да ограничи търсенето и да забави публикуването на ключови икономически данни, включително доклада за неселскостопанската заетост в петък.
Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп получи подкрепата на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху за подкрепяното от Вашингтон предложение за мир в Газа, макар позицията на движението „Хамас“ да остава несигурна.
Източник: БТА
Икономика
Изба „Видинска гъмза“ развива местните сортове Гъмза и Памид

Изба „Видинска гъмза“ развива местните сортове Гъмза и Памид, както и Ркацители и Мускат отонел, които се отглеждат отдавна във Видинско. Това съобщи за БТА един от собствениците на избата Петко Миков.
По думите му началото е поставено през 2005 г. с изкупуването и отглеждането на стари лозови масиви. По това време хората не са успявали да се грижат за лозята и да продават гроздето. Така решихме да инвестираме в стари лозя без никаква идея за създаването на винарска изба. Още в първата година се оказва, че лозята са плододаващи. Прилагахме всички необходими селскостопански мероприятия, но гроздето наистина нямаше къде да се продава, обясни Миков. Бяхме в безизходица и решихме да закупим съдове, регистрирахме търговската марка „Видинска гъмза“ и започнахме официално за производство на вино, каза той.
Лозовите масиви на избата се намират основно в землищата на селата Неговановци и Флорентин, а тя е в Ново село. Разполагаме с малка сграда, която е типично работно помещение. В момента изграждаме към нея дегустационни зали за туристите, които посещават избата. Поради нарасналия интерес на хората към винения туризъм дегустацията на място вече е приоритет за нас, подчерта Миков.
По думите му в началото на бизнеса виното не е било популярно като продукт, но с бавни темпове са наложили местните сортове. Гъмзата и Памидът, а също Ркацители и Мускат отонел, бяха позабравени сортове, отбеляза Петко Миков. Той уточни, че със старите лозя, които отглеждат, са успели да ги възродят и смята, че те са бъдещето.
Според него виненият туризъм е набрал скорост след пандемията, когато най-много се е развивала онлайн търговията. Но след затварянето и изолацията хората имаха необходимост от пътувания и започнаха да се движат. Интересът към местните сортове е много голям – не само в нашия, но и във всеки един регион на България. Хората искат да се запознаят с вкуса на миналото и с традициите на нашите деди, коментира той.
Винените конкурси и фестивали стават все по-популярни. Стремим се да участваме и да представяме нашите вина. На Балканския фестивал „Гъмза“ реколта 2022 г. спечели двоен златен медал и големия трофей за местен български сорт. Ние произвеждаме т. нар. оранжево вино. Това е един стар метод на задържане на виното с ципите. То е по-наситено, отлежало е в дъбови бъчви и по-интересно като вкус. Ркацители реколта 2021 г. също е с двоен златен медал и трофей за местен български сорт. Може да се похвалим с факта, че наши вина от Гъмза и Памид се предлагат в два ресторанта със звезди Мишлен в Копенхаген, Дания. Гордеем се с това постижение българско вино да се продава в елитни ресторанти в Европа, каза Петко Миков.
Той обаче смята, че секторът е забравен от държавата. Всички изби имат затруднения в намирането на работници. „Резитбата, филизенето, колтученето, връзването и брането на гроздето са само ръчни операции. Набира скорост машинното прибиране на реколтата, но качеството на виното е различно. Може би грешката е допусната във времето назад в Министерството на земеделието от някой чиновник, който е определил гроздето само като суровина за вино. Например за производството на десертно грозде се получава доста добра помощ от държавата, за разлика от винените сортове. Получава се така, че наемаме и обучаваме хора специално как да режат лозята, които малко след това заминават за Италия, Франция, Испания, където заплащането е доста по-добро. Необходимо е преразглеждане на държавната политика в сектора“, обясни Петко Миков.
БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).
Източник: БТА
Икономика
Визовата политика е сред най-чувствителните теми за хотелиерите, сочат резултати от анкетно проучване

Визовата политика е сред най-чувствителните теми за хотелиерите, сочат резултати от анкетно проучване на Българската хотелска асоциация (БХА) сред членове на организацията, съобщиха от БХА. Мнозинството от хотелиерите определят режима за работници от трети страни като неефективен, сложен и бавен. В същото време около половината от анкетираните смятат, че облекчаването на визовия режим за туристи от Турция би довело до значителен ръст на пазара, а още близо 40 на сто очакват положителен ефект при допълнителни подобрения.
С анкетното проучване се цели обобщаване на резултатите от летен сезон 2025 и очертаване на основните приоритети за развитие на сектора, посочват от БХА.
Свързаността с ключови пазари е друг акцент от проучването. Над две трети от участниците оценяват усилията за стимулиране на чартърните полети към Българското Черноморие като недостатъчни, докато останалите ги смятат за задоволителни, но с нужда от повече развитие.
По отношение на поддръжката на курортите около 60 на сто от анкетираните дават оценка „задоволително“, но с отбелязани проблеми, докато приблизително 40 на сто посочват, че организацията е недостатъчна и има нужда от подобрения.
Темата за кадрите остава водещо предизвикателство. Около половината от членовете на организацияа изтъкват недостига на квалифициран персонал като основен проблем. Високото текучество и затрудненията при наемане на чужденци са посочени от още значителна част от анкетираните, а по-малък дял поставят акцент върху липсата на мотивация и професионализъм.
Анкетираните формулират кои мерки ще повишат конкурентоспособността на България като туристическа дестинация. Почти всички настояват за подобряване на инфраструктурата, много голяма част – за по-големи маркетингови бюджети, над половината – за повишаване на качеството на обслужването, и намаляване на административната тежест. Значителен дял подчертава нуждата от развитие на нови туристически продукти, посочват от организацията.
Изводът на Българската хотелска асоциация е, че летният сезон беше успешен, но успехът е постигнат въпреки редица системни предизвикателства. Секторът има силна визия за развитие и е готов да работи в партньорство с държавните институции за намиране на устойчиви решения.
„Българският туризъм разполага с потенциал, но за да го разгърнем напълно, са необходими целенасочени действия в областта на свързаността, визовата политика и кадровата осигуреност. Нашите членове ясно посочват приоритетите и вярваме, че заедно можем да осигурим още по-устойчиво развитие на сектора“, заявяват от Управителния съвет на Българска хотелска асоциация.
По данни, оповестени от Асоциацията през юни, заетите в туризма след 2019 г. намаляват с 35 000 души или с 19,2 на сто, при среден спад за страната от 9,3 на сто. Заетите на възраст до 34 години намаляват с 25 000 за този период, като делът на заетите в сектора на възраст 25-34 години намалява от 26,6 на сто през 2019 г. до 23,2 на сто през 2024 г., сочат още данни на БХА, представени в началото на лятото.
Източник: БТА
Икономика
Производствените цени в промишлеността в България се понижават с 0,2 на сто през август на месечна основа, съобщи НСИ

Общият индекс на цените на производител в промишлеността се понижава с 0,2 на сто през август 2025 г. спрямо предходния месец. По-ниски цени се наблюдават в добивната промишленост – с 10,6 на сто, преработващата промишленост запазва нивото си от юли 2025 г., а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение – с 0,4 на сто, съобщи Националният статистически институт (НСИ).
През август 2024 г. производствените цени в индустрията нараснаха с 0,4 на сто на месечна база. Увеличение имаше в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 9 на сто, докато в добивната промишленост беше регистрирано намаление – с 1,9 на сто, както и в преработващата промишленост – с 1,7 на сто, показа справка в НСИ.
Понижение на цените в преработващата промишленост е регистрирано през август 2025 г. при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло, и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с по 0,2 на сто. Повишение е отчетено при производството на химични продукти – с 1,3 на сто, обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 1,2 на сто, производството на основни метали – с 1 на сто.
/ВЙ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“