Икономика
Винарна „Белоградец“ отчита вероятно най-ниската реколта от лозята си от създаването си преди близо 20 години

Вероятно най-ниската реколта от лозята от създаването си преди около 20 години отчита намиращата се на около 45 километра от Варна винарна „Белоградец“. Пред БТА собственикът ѝ Атанас Карагеоргиев обясни, че причината е в рязкото застудяване през април. Въпреки това той е доволен, че все пак лозята му имат някакъв добив, особено сортовете с червено грозде. Купува обаче и от вътрешността на страната, за да може да задоволи клиентите, които търсят бели вина – Врачански Мискет, Варненски Мискет, Мускат, Совиньон Блан.
От 2023 г. избата предлага и вино „Зейлас“, направено от неизвестен до този момент местен сорт, открит в Родопите. Според Карагеоргиев растенията са устойчиви на болести и имат голям потенциал, но засега добивите са малки и продукцията не се представя на изложения.
По думите му браншът в България може да почерпи опит от Франция, където лозарите са обединени в кооперации. Това позволява да се обработват големи площи с по-малко техника и работна ръка и да се поддържат добри изкупни цени. „При нас е обратното – раздробени сме, не си помагаме и сваляме цените, коментира Карагеоргиев. И подчерта, че кооперирането би помогнало да се намира лесно и качествена работна ръка, защото едни и същи хора ще обработват масивите на отделните лозари един след друг. Производителят коментира още, че сега трябва сам да си „отглежда“ и кадри, да плаща стипендии, за да има добър агроном, технолог, счетоводител. Карагеоргиев е убеден, че браншът няма как да издържи още дълго време така раздробен и ще започне да се обединява, забравяйки лошите спомени от ТКЗС-та.
Той посочи още, че за развитието на винения туризъм е необходима по-добра инфраструктура, както и реклама, за да бъдат привлечени туристи. Според него виненият туризъм трябва да включва не само дегустации, но и настаняване и допълнителни услуги – например СПА или лечебни с грозде.
Производителят коментира, че все още в сектора има нелоялна конкуренция и то не само от дребни лозари и хора, които продават вино в пластмасови бутилки по пазарите. По думите му по-сериозният проблем са фирми, които внасят различни материали и виното им невинаги е само от грозде.
Карагеоргиев подчерта, че секторът има нужда от нов закон, посветен само на виното, както и от намаляване на бюрокрацията. Той отбеляза, че субсидиите за лозарите у нас са значително по-ниски от тези в Румъния – 20 лева на декар срещу 49 евро.
БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).
Източник: БТА
Икономика
Изба „Видинска гъмза“ развива местните сортове Гъмза и Памид

Изба „Видинска гъмза“ развива местните сортове Гъмза и Памид, както и Ркацители и Мускат отонел, които се отглеждат отдавна във Видинско. Това съобщи за БТА един от собствениците на избата Петко Миков.
По думите му началото е поставено през 2005 г. с изкупуването и отглеждането на стари лозови масиви. По това време хората не са успявали да се грижат за лозята и да продават гроздето. Така решихме да инвестираме в стари лозя без никаква идея за създаването на винарска изба. Още в първата година се оказва, че лозята са плододаващи. Прилагахме всички необходими селскостопански мероприятия, но гроздето наистина нямаше къде да се продава, обясни Миков. Бяхме в безизходица и решихме да закупим съдове, регистрирахме търговската марка „Видинска гъмза“ и започнахме официално за производство на вино, каза той.
Лозовите масиви на избата се намират основно в землищата на селата Неговановци и Флорентин, а тя е в Ново село. Разполагаме с малка сграда, която е типично работно помещение. В момента изграждаме към нея дегустационни зали за туристите, които посещават избата. Поради нарасналия интерес на хората към винения туризъм дегустацията на място вече е приоритет за нас, подчерта Миков.
По думите му в началото на бизнеса виното не е било популярно като продукт, но с бавни темпове са наложили местните сортове. Гъмзата и Памидът, а също Ркацители и Мускат отонел, бяха позабравени сортове, отбеляза Петко Миков. Той уточни, че със старите лозя, които отглеждат, са успели да ги възродят и смята, че те са бъдещето.
Според него виненият туризъм е набрал скорост след пандемията, когато най-много се е развивала онлайн търговията. Но след затварянето и изолацията хората имаха необходимост от пътувания и започнаха да се движат. Интересът към местните сортове е много голям – не само в нашия, но и във всеки един регион на България. Хората искат да се запознаят с вкуса на миналото и с традициите на нашите деди, коментира той.
Винените конкурси и фестивали стават все по-популярни. Стремим се да участваме и да представяме нашите вина. На Балканския фестивал „Гъмза“ реколта 2022 г. спечели двоен златен медал и големия трофей за местен български сорт. Ние произвеждаме т. нар. оранжево вино. Това е един стар метод на задържане на виното с ципите. То е по-наситено, отлежало е в дъбови бъчви и по-интересно като вкус. Ркацители реколта 2021 г. също е с двоен златен медал и трофей за местен български сорт. Може да се похвалим с факта, че наши вина от Гъмза и Памид се предлагат в два ресторанта със звезди Мишлен в Копенхаген, Дания. Гордеем се с това постижение българско вино да се продава в елитни ресторанти в Европа, каза Петко Миков.
Той обаче смята, че секторът е забравен от държавата. Всички изби имат затруднения в намирането на работници. „Резитбата, филизенето, колтученето, връзването и брането на гроздето са само ръчни операции. Набира скорост машинното прибиране на реколтата, но качеството на виното е различно. Може би грешката е допусната във времето назад в Министерството на земеделието от някой чиновник, който е определил гроздето само като суровина за вино. Например за производството на десертно грозде се получава доста добра помощ от държавата, за разлика от винените сортове. Получава се така, че наемаме и обучаваме хора специално как да режат лозята, които малко след това заминават за Италия, Франция, Испания, където заплащането е доста по-добро. Необходимо е преразглеждане на държавната политика в сектора“, обясни Петко Миков.
БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).
Източник: БТА
Икономика
Туристическият гаранционен фонд ще бъде ключов инструмент за защита на потребителите, каза зам.-министър Ирена Георгиева на конференция

Туристическият гаранционен фонд ще бъде ключов инструмент за защита на потребителите и гаранция за стабилността на сектора. Това заяви заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева по време на конференция на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) в „Гранд Хотел Милениум“. Тя припомни, че законопроектът за създаването му вече е внесен в Народното събрание и предстои разглеждането му.
Георгиева подчерта значимата роля на АБТТА при подготовката на проекта и активното участие на организацията в диалога между бизнеса, държавата и международните институции. По думите ѝ асоциацията е стратегически партньор, който допринася както за конкурентоспособността на туроператорите и туристическите агенти, така и за защитата на интересите на потребителите.
„Туризмът винаги е бил огледало на обществото – чувствителен към промените и в същото време двигател на икономическото и социално-културното развитие“, каза Георгиева. Тя допълни, че темата на форума „Ново време, нови правила, нови решения“ отразява предизвикателствата и възможностите пред сектора в условията на глобални кризи, бърз технологичен напредък и нови потребителски нагласи.
Сред приоритетите за развитието на туризма Ирена Георгиева посочи внедряването на изкуствен интелект, дигитализацията, устойчивото развитие и стратегическото позициониране на дестинациите. В същото време подчерта значението на човешкия фактор и подготовката на кадри, които остават решаващи за качеството на туристическите услуги.
„Само чрез активен диалог между институции, браншови организации, експерти и представители на бизнеса можем да изградим модерен, устойчив и конкурентоспособен туризъм – двигател на икономическия растеж и социалното развитие както на национално ниво, така и в местните общности“, заяви заместник-министър Ирена Георгиева.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
Държавният фонд „Земеделие“ изплати близо 35 млн. лева на животновъди и пчелари по „де минимис“

Държавният фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати близо 35 млн. лв. (34 656 125 лв.) по минималната помощ „де минимис“ (de minimis) на земеделски стопани, отглеждащи крави, биволи, овце-майки, кози-майки и пчелни семейства. Подпомагане получиха 15 090 фермери, съобщиха от Фонда.
Държавната помощ се прилага съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) № 2024/3118. Финансовата подкрепа се предоставя за преодоляване на негативния ефект от възникналия климатичен феномен от засушаване през тази година.
Одобреният бюджет за минималната помощ е до 36 млн. лева. Срокът за изплащане на помощта е до 30 септември 2025 г. Максималният праг на подпомагане по de minimis, който един земеделски стопанин може да получи в рамките на 3 години, е в размер до 50 000 евро.
В началото на август Управителният съвет на ДФЗ утвърди на свое редовно заседание ставките по помощта „де минимис“ за 2025 г. Решението за предоставяне на държавната помощ беше обсъдено и взето на последния Консултативен съвет по животновъдство в диалог с браншовите организации, съобщиха от фонда тогава.
Във връзка с изтичане на периода на прилагане на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., ДФЗ уведомява всички бенефициери, че е необходимо да следят стриктно за крайната дата за извършване на дейностите по договора и за подаване на искане за плащане. В случай, че бенефициер има подадено искане за промяна на договора, което още не е обработено от ДФЗ, е задължително той да подаде искане за плащане, като в него да отрази исканата промяна. Във всички случаи бенефициерите следва да подадат искане за плащане в нормативно регламентирания срок, с цел избягване прекратяване на договора, поради неспазване на задължението за подаване на искане за плащане в посочения в договора срок, посочват от Фонда. От ДФЗ напомнят, че при неспазване на задължението за подаване на искане за плащане в регламентирания срок, получените авансови или междинни плащания подлежат на възстановяване, ведно със законната лихва.
/ВЙ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“