Цените на петрола се понижиха тази сутрин в азиатската търговия заради сигналите за предстоящо увеличение на производството от групата ОПЕК+ и възобновяването на износа на суров петрол от Иракски Кюрдистан през Турция, което засили опасенията за свръхпредлагане, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент с доставка през ноември, чийто срок изтича днес, спаднаха с 54 цента, или 0,8 на сто, до 67,43 долара за барел към 08:40 ч. По-активният контракт с доставка за декември поевтиня с 53 цента, или 0,8 на сто, до 66,56 долара. Американският суров петрол се търгуваше на ниво от 62,95 долара за барел, което е спад с 50 цента, или 0,8 на сто.

Спадът продължи понижението от понеделник, когато и Брент, и американският петрол поевтиняха с над 3 на сто след най-резките си дневни спадове от 1 август насам.

Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците ѝ, включително Русия, известни заедно под името ОПЕК+, вероятно ще одобрят увеличение на производството с поне 137 000 барела дневно на срещата си в неделя, съобщиха източници, запознати с разговорите. „Въпреки че ОПЕК+ така или иначе е под квотата си, пазарът не харесва факта, че се внася повече петрол“, коментира анализаторът на „Марекс“ (Marex) Ед Меир.

В събота суров петрол потече по тръбопровода от полуавтономния регион Кюрдистан в Северен Ирак към Турция за първи път от две години и половина, след като временна сделка преодоля застоя, съобщи иракското министерство на петрола. Споразумението между федералното правителство на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан (КРП) и чуждестранните производители на петрол, опериращи в региона, ще позволи на 180 000 до 190 000 барела суров петрол на ден да постъпват в турското пристанище Джейхан, заяви в петък иракският министър на петрола пред кюрдската медия Рудоу.

Пазарът продължава да балансира рисковете за предлагането, породени главно от атаките на украински дронове срещу руски рафинерии, с опасенията за свръхпроизводство и слабо търсене. Според анализатори на Ей Ен Зет (ANZ) допълнителен натиск върху цените оказват и опасенията, че евентуално спиране на дейността на правителството на САЩ може да ограничи търсенето и да забави публикуването на ключови икономически данни, включително доклада за неселскостопанската заетост в петък.

Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп получи подкрепата на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху за подкрепяното от Вашингтон предложение за мир в Газа, макар позицията на движението „Хамас“ да остава несигурна.

Източник: БТА

Цената на златото достигна нов рекорд в сутрешната търговия, като се покачи до малко над 3867 долара за тройунция (приблизително 31,1 грама). Това е най-високата стойност на благородния метал досега, предаде ДПА.

През 2025 г. златото е поскъпнало с около 47 на сто – най-голямото годишно повишение от 1979 г. насам. За сравнение, цената на биткойн се е увеличила с малко над 20 на сто от края на 2024 г., а водещият индекс на германската фондова борса DAX е нараснал с около 19 на сто от началото на годината.

През последните три години цената на златото се е повишила със 133 на сто. Геополитическите рискове, включително войната в Украйна, и опасенията за стабилността на глобалната икономика засилиха търсенето на злато като сигурен актив.

Според анализатори ръстът в цената отразява не само несигурността около възможното спиране на работата на правителството на САЩ, но и глобалното търговско напрежение, съмненията за икономическото лидерство на САЩ и намаляването на лихвите от страна на Управлението за федерален резерв (УФР). Макар фондовите пазари също да са се повишили от април насам, тласъкът дойде главно от оптимизма около изкуствения интелект, който компенсира опасенията за растежа и инфлацията.

Възможното прекратяване на работата на американската администрация се очаква да забави и публикуването на ключови данни, включително месечния доклад за неселскостопанската заетост, насрочен за петък. Белият дом предупреди, че хиляди държавни служители могат да бъдат временно съкратени.

Златото поведе ръста в цените на металите, макар във вторник други котировки да се понижиха леко. През третото тримесечие обаче платината поскъпна с близо 18 на сто, а среброто – с 30 на сто, достигайки над десетгодишни върхове.

Сред индустриалните метали медта запази стабилност. На Лондонската метална борса фючърсите останаха на ниво от 10 418,60 долара за тон, като поскъпването за третото тримесечие е с 5 на сто. На борсата „Комекс“ (Comex), подразделение на Нюйоркската стокова борса, цената се движеше около 4,9 долара за паунд, с ръст от 11,4 на сто през тримесечието.

По-рано този месец УФР намали основната лихва с 25 базисни пункта и сигнализира за още две възможни понижения до края на годината, в зависимост от развитието на инфлацията и пазара на труда. Пазарите очакват ново намаление през октомври, показват данни на „Си Ем И Фед Уоч Туул“ (CME FedWatch Tool).

Източник: БТА

САЩ са близо до първия си бюджетен блокаж от близо седем години насам заради партийните разногласия по въпросите на здравеопазването и бюджетните разходи, предаде Асошиейтед прес.

Ако Сенатът не приеме до 12:01 ч. местно време в сряда мярката на Камарата на представителите за удължаване на федералното финансиране за седем седмици, хиляди федерални служители може да бъдат временно освободени или съкратени.  

Демократите твърдят, че всяко споразумение за удължаване на крайния срок трябва да запази и изтичащите здравни обезщетения, докато републиканците на Тръмп настояват, че здравеопазването и финансирането на правителството трябва да се разглеждат като отделни въпроси.

Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър заяви, че двете страни „имат много големи различия“. Той добви, че решението е „в ръцете на президента“, докато вицепрезидентът Джей Ди Ванс прогнозира, че страната върви към бюджетна блокада, тъй като демократите „няма да направят правилното нещо“.  

Администрацията на Тръмп вече е изпратила инструкции до федералните агенции за действия при евентуално прекратяване на финансирането. Според директора на Службата за управление и бюджет към Белия дом Ръс Вот спирането на дейността може да бъде избегнато, ако Сенатът одобри законопроекта, приет от Камарата.

Макар че партийната безизходица по отношение на правителствените разходи е често срещано явление във Вашингтон, сегашната криза се случва в момент, когато демократите виждат рядка възможност да използват влиянието си за постигане на политически цели и когато техните избиратели се готвят за борба с Тръмп. Републиканците, които имат мнозинство от 53-47 гласа в Сената, вероятно ще се нуждаят от поне осем гласа от демократите, за да прекратят конфликта и да приемат законопроекта с 60 гласа, тъй като се очаква републиканецът Ранд Пол от Кентъки да гласува против.

Според плана на Вот единствените агенции, които биха продължили да функционират в краткосрочен, са тези, които са получили пари от „Един голям красив законопроект“ на Тръмп, както бе наречен пакетът от данъци и мерки в размер на 4,1 трлн. долара от юли. Министерството на отбраната и Министерството на вътрешната сигурност бяха основните бенефициенти.

Обикновено при спиране на дейността на правителството служителите, считани за жизненоважни за обществената безопасност и защитата на държавната собственост, продължават да работят без заплащане, а тези, които не са, са пускани в неплатен отпуск, докато Конгресът не одобри ново финансиране на агенциите.

Но преди дни Вот е заявил на ръководствата на агенциите да се подготвят за масови уволнения, ако се стигне до спиране на дейността на правителството, и дори след това да „запазят минималния необходим брой служители“.

Източник: БТА