Израелският премиер Бенямин Нетаняху обеща в телефонен разговор с катарския премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, в който участва и американският президент Доналд Тръмп, никога повече да не атакува Катар, съобщи в изявление катарското външно министерство, предаде Ройтерс.

Израелският лидер също така се извини на катарското правителство за атаката срещу ръководството на палестинското ислямистко движение „Хамас“ в Катар, отбелязаха днес израелски медии, съобщи ДПА.

„Канал 12“ на израелската телевизия предаде, че Нетаняху се е извинил за нарушаването на суверенитета на Катар в телефонния разговор с катарския премиер, който изпълнява функциите и на външен министър.

В същото време Нетаняху е изразил съжаление за смъртта на катарски служител по сигурността по време на атаката.

Израелският новинарски сайт ynet също информира за телефонния разговор на Нетаняху с катарския премиер по време на срещата му с президента на САЩ Доналд Тръмп във Вашингтон.

Говорител на Нетаняху не е отговорил още на искането на ДПА за коментар.

Преди около три седмици Израел предприе първа по рода си атака в Катар, насочена срещу лидерите на „Хамас“ там.

Катар е важен съюзник на САЩ в района на Персийския залив. Емирството посредничи в конфликта в ивицата Газа заедно с Египет и САЩ.

Доха осъди остро атаката на Израел, като критики имаше и от американското правителство.

Северна Корея никога няма да се откаже от ядрената си програма, каза днес заместник-министърът на външните работи на Северна Корея Ким Сон-гьон пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, като определи това като „равносилно на изискване да се откаже от суверенитета и правото си на съществуване“, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес. 

Това бе първият път, когато Пхенян изпраща свой официален представител, който да говори на срещата на високо равнище по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН, откакто през 2018 г. тогавашният министър на външните работи на Корейската народнодемократична република (КНДР) посети Ню Йорк. 

„Налагането на „денуклеаризация“ на КНДР е равносилно на изискването да се откаже от суверенитета и правото си на съществуване и да наруши конституцията“, заяви Ким Сон-гьон. „Никога няма да се откажем от суверенитета си, от правото си на съществуване и няма да нарушим конституцията“, подчерта той. 

„Благодарение на засилената военна възпираща сила на нашата държава, която е пряко пропорционална на нарастващата заплаха от агресия на САЩ и техните съюзници, волята на вражеските страни да провокират война се възприема сдържано и балансът на силите на Корейския полуостров е гарантиран“, каза още севернокорейският заместник-министър на външните работи. 

Появата на севернокорейския дипломат в ООН идва на фона на подновения интерес към евентуална среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и лидера на Северна Корея Ким Чен-ун, отбелязва АП.

Миналият месец Тръмп заяви, че иска да се срещне Ким Чен-ун до края на тази година. От встъпването в длъжност на Тръмп през януари севернокорейският лидер игнорира многократните призиви на американския президент да възстанови пряката дипломация, водена от него през първия му президентски мандат от 2017 г. до 2021 г., която обаче не доведе до сключване на споразумение за спиране на ядрената програма на КНДР.

Президентът на Мадагаскар Андри Ражоелина обяви днес, че е освободил правителството на страната след ръководени от младежи протести заради прекъсвания на водоснабдяването и електроснабдяването, при които по данни на ООН са били убити най-малко 22-ма души, а още над 100 души са били ранени, предаде Ройтерс.

Вдъхновени от демонстрациите на станалото известно като „поколението Зет“ в Кения и Непал, тридневните протести в Мадагаскар се превърнаха в най-масовите в тази източноафриканска държава от години и представляват най-голямото предизвикателство пред управлението на Ражоелина от преизбирането му през 2023 г. досега.

„Признаваме и се извиняваме, ако членове на правителството не са изпълнили задачите, поставени пред тях“, каза президентът на Мадагаскар в излъчена по телевизията реч.

Върховният комисар на ООН за човешките права заяви, че жертвите включват протестиращи и случайни минувачи, убити от служители на силите за сигурност, но също така и други хора, загинали при последвалото масово насилие и плячкосване, извършено от отделни лица и престъпни банди, които не са свързани с демонстрантите.