Винарна „Орбелус“ е първата в България, сертифицирана за биологично производство, като изцяло био вина се произвеждат от момента на създаването ѝ през 2007 година досега. Това съобщи за БТА Владислав Желев, част от управленския екип на винарната.

Проектът за създаването на „Орбелус“ започва през 2000 година, когато са закупени първите 72 декара земя в землището на петричкото село Капатово, по долината на река Струма, в подножието на Пирин. До 2010 година дружеството придобива над 200 декара, обособени в 20 самостоятелни минимасива в землищата на селата Кромидово, Капатово, Марикостиново и Хърсово.

Регионът е хълмист и се отличава с разнообразие на почвите – от канелено-горски, през песъкливо-глинести до слабо и средно каменисти. Лозята са разположени на 160 до 250 метра надморска височина. Във „Орбелус“ се отглеждат около 70 на сто червени сортове и около 30 на сто бели. Сред червените са международните Каберне Совиньон, Гренаш Ноар, Марселан, Сира, както и българските Рубин, Широка мелнишка и Ранна мелнишка. От белите лозя се отглеждат Сандански мискет, Вионие и Шардоне. По думите на Владислав Желев Асиртико също е интересен сорт, който добре се адаптира към тези географски ширини. 

Концепцията за визията на винарната е тя да бъде с атрактивен дизайн, в хармония с природата. Дегустации се предлагат седем дни в седмицата, като в събота и неделя работното време е от 10:30 до 16:30 часа. Посетителите имат възможност за разходка, запознаване с историята на винарната и дегустация на вина. Дегустационната зала е с капацитет около 30 души и е подходяща за организиране на малки тържества.

Основната цел на „Орбелус“ е да произвежда качествени, предимно купажни вина, с подчертана индивидуалност и с ясно усещане за произход. Философията на избата е, че процесът започва с избора на най-подходящо място, сортове и внимателно култивиране на лозята. Ето защо вината с наименование „Орбелус“ – „Орбелус Мелник“, „Орбелус Гетика“ и „Орбелус Прима“ – се правят единствено от собствени лозя, отглеждани по биологичен начин.

Всички лозя на „Орбелус“ са сертифицирани съгласно българското и европейското законодателство за производство на биологично грозде. Специално внимание е отделено на традиционния за региона сорт Ранна мелнишка лоза, който присъства във всички червени вина на избата.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Източник: БТА

Поредна информационна среща за приемането на еврото като официална валута в България от 1 януари 2026 година се състоя днес в залата на Община Вълчедръм.

Присъстваха началникът на Териториалния отдел за областите Монтана, Враца и Видин към „Комисия за защита на потребителите“ (КЗП) Елеонора Димитрова, старши юристконсулт Снежинка Петрова и старши инспектор Ралица Иванова към КЗП, както и началникът на Офиса на Националната агенция за приходите (НАП) в Монтана Анушка Вълова. Интерес към срещата проявиха предимно служители от общинската администрация, като други представители на местната общност не присъстваха. Специалистите разясниха механизмите и правилата около въвеждането на еврото.

Началникът на КЗП Елеонора Димитрова отбеляза, че целта на тези срещи е да се обсъди предстоящата промяна и да се предостави ясна информация на гражданите и търговците, за да се осъществи плавен преход според закона, без сътресения за потребителите.

Тя припомни, че Законът за въвеждане на еврото е приет от Народното събрание през август 2024 година. В него е фиксиран курс от едно евро срещу 1,95583 лева. Законът гарантира, че цените няма да бъдат увеличавани необосновано и че сключените договори няма да подлежат на преподписване. Предвидено е двойно обозначаване на цените от 8 август 2025 до 8 август 2026 година. За търговците е определен гратисен период до 8 октомври 2025 година, след който ще се налагат санкции. Към момента от извършените общо 85 проверки са изготвени предупреждения едва на 7 търговци, което е един добър резултат от проверките, съобщи Димитрова.

През периода на двойно обозначаване цените следва да бъдат изписвани едновременно в лева и евро, като размерът на шрифта трябва да е еднакъв. Не е поставено изискване коя валута да бъде изписана първа. За банковите и небанковите институции също важи задължението за двойно обозначаване.

Преизчисляването от левове в евро ще се извършва по официалния курс 1,95583, като не се допуска закръгляване. Цените на стоките и услугите се закръгляват до втория знак след десетичната запетая.

Елеонора Димитрова поясни още, че от началото на 2026 година всички сметки в банки в левове ще бъдат превалутирани в евро. За период от шест месеца всички търговски банки и „Български пощи“ ще обменят без такси левовете в евро до края на юни, а след това ще могат да поставят такси. Само БНБ ще обменя левовете в евро и след това без ограничение във времето.

Началникът на дирекцията на НАП в Монтана Анушка Вълова обясни, че годишните данъчни декларации, които се подават до края на тази година, ще се подават в лева, така ще бъдат и визуализирани сумите при проверка чрез ПИК в интернет страницата на НАП. През януари 2026 година плащането ще е възможно в евро и лева, като при заплащане в лева банката автоматично ще превалутира в евро към НАП, а от февруари 2026 година плащанията ще се извършват само в евро.

Присъстващи на срещата поставиха въпроси за възможни затруднения на възрастните хора и за начина на контрол при некоректни търговци.

Експертите уточниха, че ще бъде открита гореща телефонна линия за подаване на сигнали към КЗП. Димитрова допълни, че нарушения могат да се съобщават и на телефоните в КЗП, чрез мобилното приложение, както и директно в офиса на „Комисията за защита на потребителите“ в Монтана. 

Източник: БТА

Индексът на икономическо доверие (ESI) се повишава в ЕС (+0,6 пункта до 95,5 пункта) и в еврозоната (+0,2 пункта до 95,5 пункта) през септември 2025, сочат данните от най-новото месечно проучване на Европейската комисия, публикувано днес на официалната й страница.

Индексът на очакванията за заетостта (EEI) се понижава в сравнение с август ( в ЕС с 0,9 пункта до 97,1 пункта, а в еврозоната с 1,3 пункта до 96,4 пункта). И двата индекса продължават да са под дългосрочната си средна стойност от 100 пункта.

Повишението на индекса на икономическото доверие в  ЕС е обусловено от подобреното доверие в промишлеността, услугите и сред потребителите, доверието в търговията на дребно се влошава, а в строителния сектор остава без промяна.

Сред водещите икономики на ЕС индексът на икономическото доверие спада в Нидерландия (-0,7 пункта) и Германия (-0,4 пункта), а се подобрява в Испания (3 пункта) и Италия ( 0,7 пункта). Във Франция ( 0,3 пункта ) и Полша (0,1 пункта) промяната в индекса на икономическото доверие е минимална.

Доверието в индустрията се повишава незначително през септември (0,3 пункта), тъй като значителното увеличение на очакванията на мениджърите за производството е почти компенсирано от спад в оценките им за текущото ниво на поръчките и относително непроменената оценка за запасите от готова продукция. 

Доверието в услугите също се подобрява незначително (0,4 пункта) поради значително увеличение на очакванията на мениджърите за бъдещо търсене и по-умерено повишение на оценките им за миналото търсене, което е компенсирано от значителен спад в оценките им за състоянието на бизнеса през изминалите месеци. По същия начин доверието на потребителите се повишава леко (+0,5 пункта). Потребителите не са толкова песимистично настроени относно бъдещата финансова ситуация на домакинствата си и намеренията им за големи покупки през идните 12 месеца нарастват, докато оценките им за финансовото състояние на домакинствата през изминалите месеци и очакванията им за общата икономическа ситуация в страната им остават почти непроменени.

Доверието в търговията на дребно спада с един пункт заради по-лошите оценки на търговците относно обема на запасите и бизнес ситуацията през изминалите месеци. Въпреки това бизнес очакванията им за идните 3 месеца показват леко подобрение.

Доверието в строителството остава почти непроменено (+0,1 пункта), тъй като подобрението в оценките на строителите за поръчките е компенсирано от спад в очакванията им за заетост. Делът на строителните мениджъри, посочващи недостатъчно търсене, недостиг на работна ръка и липса на материали/оборудване като фактори, ограничаващи бизнес активността им, спада до съответно 30,5 на сто, 27,1 на сто и 5,6 на сто.  Междувременно процентът на строителите, съобщаващи за финансови лимити като ограничаващ фактор, остава стабилен на ниво от 8,4 на сто.

Индикаторът за очакванията за заетостта спада (-0,9 пункта до 97,1 пункта) заради по-малкото планове за наемане в сектора на услугите, търговията на дребно и строителството. В промишлеността плановете за заетостта леко се подобряват. Междувременно очакванията на потребителите за безработицата, които не са включени в основния индекс, се влошават незначително.

Индексът на ЕС за задържане на работна сила остава почти непроменен (+0,1 пункта до 9,3 пункта) и е под дългосрочната си средна стойност от 9,7.пункта.

Очакванията на мениджърите за продажните цени намаляват в промишлеността и услугите, повишават се в строителството и остават относително стабилни в търговията на дребно, а в индустрията в промишлеността спадат под дългосрочната си средна стойност, докато в останалите три сектора остават над средното ниво. Очакванията на потребителите за цените през идните 12 месеца намаляват, а възприятията им за ценовите промени през идните 12 месеца остават относително стабилни. Въпреки това и двете оценки са високи.

Индикаторът за икономическа несигурност (EUI) се повишава с 0,5 пункта до 17,2 пункта. Несигурността на мениджърите за бъдещото бизнес състояние се увеличава в сектора на услугите и търговията на дребно, а намалява при мениджърите в промишлеността и строителството. Несигурността на потребителите за бъдещата им финансова ситуация нараства през септември.

Източник: БТА