Парламентарните избори на 28 септември, първите, произведени по новия Изборен кодекс, бяха професионално организирани, а избирателните секции бяха до голяма степен добре оборудвани и отворени навреме, със значителна гражданска ангажираност и избирателна активност от 52,1%, или над 1,6 милиона гласували. Това е увеличение с приблизително 4% в сравнение с парламентарните избори през 2021 г., се казва в заключенията на неправителствената организация Международен републикански институт (ИРИ, IRI), която наблюдаваше изборите в Молдова, цитирано от молдовската новинарска агенция МОЛДПРЕС. 

Според ИРИ изборите са били критичен тест за демократичната устойчивост на страната.

„Въпреки че избирателният процес беше като цяло добре администриран, делегацията категорично осъжда опитите за външна намеса, насочена към подкопаване на народната воля и държавните институции. Чрез тази мисия ние потвърждаваме подкрепата си за гарантирането на честен и прозрачен изборен процес в Молдова“, заяви на пресконференция Скот Мастик, вицепрезидент на ИРИ. 

Франк Лароуз, държавен секретар на Охайо, САЩ, и ръководител на делегацията на ИРИ, похвали усилията на властите и гражданското общество.

„Молдова постигна впечатляващ напредък в укрепването на демокрацията си. Централната избирателна комисия заслужава похвала за професионализма, който демонстрира, особено в контекста на сериозни външни заплахи. Въпреки това наблюдавахме предизвикателства като дълги опашки и липса на бюлетини в определени секции, като тази в Копанка, Къушени, предназначена за избиратели от левия бряг на Днестър (района на Приднестровието), както и опасения относно дисквалификацията в последния момент на някои участници в изборите“, каза Лароуз.

„Нека бъдем напълно ясни – тези предизвикателства и злонамерени външни намеси идват от Русия. Получихме достоверни съобщения за тактики за принуда, сплашване, купуване на гласове и заплахи за политическо насилие. ИРИ безусловно осъжда тези опити за повлияване на резултатите от изборите и подкопаване на държавните институции. Наблюдателите отбелязаха, че тези действия бяха засилени чрез вълна от незаконно финансиране, включително използването на криптовалути“, отбеляза източникът.

Делегацията подчерта, че демократичният напредък на Молдова е реален, но крехък. Непрекъснатата бдителност, устойчивите реформи и силната международна подкрепа са от съществено значение за защита на суверенния избор на страната. ИРИ ще публикува подробен окончателен доклад след около месец.

Международният републикански институт е нестопанска, безпартийна организация, базирана в Съединените щати, посветена на насърчаването на демокрацията и свободата по целия свят. В Молдова е активен от 2007 г., с оперативен офис в Кишинев.

Институтът си сътрудничи с различни институции и международни организации в подкрепа на процеса на европейска интеграция на Молдова. Той също така участва активно във вътрешния политически диалог и допринася за развитието на политическа култура, основана на демократични ценности.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МОЛДПРЕС)

Източник: БТА

/СХТ/

Източник: БТА

Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг разказва за ключови моменти от десетгодишния си мандат в нова книга, която ще проследи някои ходове на алианса, целели да поласкаят егото на Доналд Тръмп или за опитите на Франция да сложи прът в колелата на НАТО, предаде Франс Прес.

В „Световния наблюдател“, която беше публикувана днес в Норвегия, Столтенберг прониква зад кулисите на срещата на върха в Брюксел през юли 2018 г., когато американският президент Доналд Тръмп е заплашил с излизането на САЩ от алианса, тъй като е бил разочарован от неуспеха на много европейски страни да изпълнят бюджетните си задължения в областта на отбраната.

„Напускам тази среща, нямам причина да оставам“, е възкликнал американският президент, подразнен от позицията на Германия, начело с Ангела Меркел, която тогава е била далеч от това да харчи 2% от БВП за отбрана.

Тогавашният премиер на Нидерландия Марк Рюте се е опитал да разубеди Тръмп, като набързо е представил измислената сума от 33 млрд. евро за допълнителни средства за отбрана, която европейците вече са били уговорили.

„След известно време Тръмп извади черния маркер, който никога не оставяше настрана, написа нещо на една хартийка, след това се наклони към мен, за да ми я даде. На нея беше написано: Г-н генерален секретар, ако можете да кажете, че страните членки на НАТО са увеличили разходите си за отбрана благодарение на мен, тогава мисля, че можем да стигнем до някакво споразумение“.

Столтенберг е склонил на желанието на Тръмп, като по този начин е предотвратил евентуално излизане на САЩ от НАТО.

Бившият генерален секретар припомня изявленията на френския президент Еманюел Макрон, който през 2019 г. обяви, че „НАТО е в състояние на мозъчна смърт“. В книгата си той описва как Франция, поддържайки концепцията за „европейската стратегическа автономия“, е изпитала истинско разочарование от управлението на НАТО на Столтенберг, подозирайки го, че иска да заеме „много по-важна роля“. Франция се е възпротивила на проектите за реформа на НАТО и е поддържала явна стратегия през 2020-21 г.,  целяща да „подреже крилата“ на алианса, пише Столтенберг.

Различията между бившия генерален секретар и Еманюел Макрон бяха частично изгладени след двустранна среща през май 2021 г. „Френското становище по отношение на външната политика съществено се отклоняваше от моето. Франция искаше да ограничи обхвата на действие на НАТО, като същевременно да придаде по-голяма роля на Европейския съюз в областта на политиката за отбрана. Тези различия обаче бяха преодолени“, казва още Столтенберг.

66-годишният Столтенберг, който беше министър-председател на Норвегия и начело на НАТО от 2014 до 2024 г. понастоящем заема поста на министър на финансите в родната му страна.   

Източник: БТА