Свят
Ще успее ли новата програма на Лейбъристка партия да се справи с възхода на крайната десница във Великобритания

На годишния конгрес на британската Лейбъристка партия този уикенд в Ливърпул премиерът Киър Стармър представи обновена стратегия, насочена към заздравяване на лявоцентристкото му управление на фона на нарастващата вълна от популистка реторика от страна на крайнодясната партия „Реформирай Обединеното кралство“, пише вестник „Гардиън“. На фона на нарастващото обществено безпокойство относно имиграцията, националната идентичност и икономическата несигурност, Стармър се опита да даде пряк отговор на опасенията, които подхранват популярността на „Реформирай Обединеното кралство“, без да отстъпва позиции на крайната десница, посочва изданието.
Сред обявените нови централни политики на правителството са ускоряване на установяването на публична собственост върху железопътния транспорт, предложение за въвеждане на национална система за цифрови документи за самоличност, разширяване на обхвата на програмата за безплатни закуски в училищата, както и по-строги имиграционни проверки. „Гардиън“ коментира, че Стармър е представил новата програма като възможност за лейбъристите да предложат алтернатива на „токсичното разделение и упадък“, насърчавани от реториката на „Реформирай Обединеното кралство“.
След краха на Консервативната партия на парламентарните избори през 2024 г. „Реформирай Обединеното кралство“ набира популярност, особено сред избирателите, разочаровани от традиционните партии, отбелязва Би Би Си. Това се случва заради опасенията, свързани с нелегалната миграция, спираловидното нарастване на разходите за живот и възприятието за ерозиране на националната идентичност, посочва британската обществена медия. Според анализаторите тези проблеми са дали на „Реформирай Обединеното кралство“ възможност да привлече избирателите от работническата класа и предградията, които преди това са подкрепяли лейбъристите или консерваторите.
Междувременно идеята за национализация на железниците отдавна е част от политическите обещания на лейбъристите, коментира Би Би Си. В новия план на Стармър тази идея се трансформира от позиция на някои от по-крайно левите членове на партията в централен елемент на управлението. Политиката има за цел да постави съществуващите железопътни компании под публичен контрол след изтичане на договорите им, да съживи инвестициите в инфраструктурата и да намали цените на билетите. Редовите членовете на Лейбъристката партия с огромно мнозинство подкрепят превръщането на национализацията на железниците в основна партийна политика, посочва британската медия.
Друга важна нова политика – схемата за цифровите документи за самоличност, обаче предизвиква полемика, пише в. „Индипендънт“. Планът предвижда всички пълнолетни лица, които работят законно във Великобритания, да получат цифрови лични карти до 2029 година. Правителството твърди, че това ще помогне за ограничаване на нелегалната заетост и ще опрости достъпа до услугите. Критиците обаче предупреждават за проблеми с поверителността на информацията и потенциално превишаване на правомощията на правителството. Проучвания на обществено мнение показват, че макар мнозинството от хората да подкрепят универсалната система за цифрови документи за самоличност, срещу това предложение все още има значителна опозиция, особено сред правозащитните групи.
Посланието на Стармър по време на конгреса беше, че лейбъристите ще съчетаят прагматични политики със силна подкрепа за равностойното разпределение на тежестта в обществото, посочва „Гардиън“. Чрез връщането на железопътните услуги обратно под контрола на държавата лейбъристите ще се опитат да се възползват от общественото недоволство от масово разпространените закъснения и отменени пътувания, както и от високите цени на билетите, като се позиционират като партията, която „поставя пътниците на първо място“. В същото време, въвеждането на по-строги имиграционни проверки чрез цифровите лични карти отговаря на страховете на избирателите, от които често се възползват десните популисти.
Планът за въвеждане цифрови документи за самоличност обаче предизвика остри критики – повече от 1,6 милиона души подписаха петиция против него, а експерти предупредиха за рискове за киберсигурността и личния живот, коментира британският канал „Джи Би Нюз“.
„Реформирай Обединеното кралство“, начело на която е Найджъл Фараж, също атакува предложението, наричайки го заплаха за свободата, посочва медията. Фараж заяви, че планът представлява превишаване на правомощията на държавата. „Държавата никога не бива да има толкова голяма власт“, настоя той.
Стратегията на „Реформирай Обединеното кралство“ изглежда е да убеди хората, че Лейбъристката партия не просто не може да се справи с традиционните въпроси, които вълнуват левите избиратели (разходи за живот, бедност), но и се опитва да установи централизиран контрол над обществения живот със средства, които заплашват гражданските свободи, отбелязва „Джи Би Нюз“.
С новата си платформа Лейбъристката партия се стреми да си върне част от електората, който се чувства изоставен, но политическият баланс ще трябва да бъде деликатен, коментира „Индипендънт“. Защитниците на гражданските свободи предупреждават, че планът за цифрови документи за самоличност може да предизвика недоверие сред избирателите, които силно се вълнуват за неприкосновеността на личния живот. В същото време прогресивните избиратели може и да погледнат благосклонно на национализацията на железниците и на социалната политика, но има риск да се създаде впечатлението, че Лейбъристите отстъпват прекалено много на популистите, като възприемат техните позиции, вместо да спорят срещу тезите им.
Двойният подход на Стармър – предлагане както на традиционни социалдемократични реформи, така и на политики, насочени към отразяване на опасенията на поддръжниците на популистите – представлява опит да бъде укрепена властта неговото правителство, посочва вестникът. Той обаче също така носи нови рискове – ако реформата на железопътния транспорт или цифровите лични карти се провалят, доверието в лейбъристите може сериозно да пострада. Легитимността на правителството зависи не само от политическите успехи, но и от доверието на обществото в институциите, което през последните години е сериозно подкопано.
Предложенията на лейбъристите може да консолидират подкрепата за тях сред избирателите, разочаровани от бездействието на политиците по ежедневни проблеми – транспорт, разходи за живот, контрол на имиграцията, отбелязва „Индипендънт“. Но те също така рискуват да засилят културните различия, предупреждава вестникът. В етнически смесените квартали схемата за цифрови документи за самоличност може да бъде възприета с подозрение, а в по-консервативните райони възстановяването на държавната собственост на железопътния транспорт може да отблъсне симпатизантите на свободния пазар. Междинните избори през 2026 г. ще бъдат тест за това как тези напрежения ще бъдат отразени пред урните, посочва„Индипендънт“.
Стратегията на Стармър е важна и на по-широката европейска сцена на фона на дебата относно това как партиите от статуквото следва да реагират на възхода на популизма, коментира вестникът. Дали лявоцентриските партии ще се ориентират към приемане на някои популистки идеи (например по отношение на сигурността и имиграцията) или ще затвърдят подкрепата си за либералните ценности (ненамеса в личния живот, права, децентрализация), ще определи бъдещето на демократичната политика в редица страни, които са изправени пред сходни проблеми.
Ако Лейбъристите успеят да изпълнят ключовите си обещания – да управляват внимателно процеса по въвеждане на цифровите документи за самоличност, да приложат реформите в железопътния транспорт без да предизвикат хаос и да направят видими подобрения в ежедневните услуги – това може да затвърди управлението им, пише „Индипендънт“. Всяко възприятие за превишаване на правомощията на държавата, скъпоструващ провал или прилагане на авторитарни тактики обаче може да засили позициите на популистката десница. Възможно е работата на британското правителство през следващите няколко месеца да определи дали лявоцентристите във Великобритания ще се превърнат в надежден бастион срещу популизма или ще станат поредната му жертва, заключава изданието.
Източник: БТА
Свят
Зеленски приветства победата на проевропейските сили на изборите в Молдова

Украинският президент Володимир Зеленски приветства победата на проевропейските сили на парламентарните избори в Молдова, предаде ДПА.
„Русия не успя да дестабилизира Молдова, въпреки че инвестира големи суми в създаването на хаос и в опити за корумпиране на всеки, до когото успя да достигне“, заяви той във видеообръщението си към участниците в конференция по сигурността във Варшава.
Европа трябва да се противопоставя на руските опити за въвличане на още страни в сферата на влияние на Москва, добави Зеленски. Той визираше държави като близкия съюзник на Русия Беларус, както и Грузия, където правителството прекрати разговорите за присъединяване към ЕС въпреки силната обществена съпротива.
„Не можем да си позволим да загубим дори още един ден или още една страна след изборите в Молдова“, каза още Зеленски.
Украйна, Молдова и Грузия са кандидати за присъединяване към ЕС от 2022 година.
На вчерашните избори проевропейската управляваща Партия на действието и солидарността на президента Мая Санду с лекота успя да запази парламентарното си мнозинство. В навечерието на изборите тя предупреди за широкомащабни руски опити за въздействие.
/ВС/
Източник: БТА
Свят
Крайнодесен израелски министър поиска „свобода на действие“ за израелската армия в ивицата Газа преди срещата между Нетаняху и Тръмп

Крайнодесен израелски министър поиска израелската армия да запази „пълна свобода на действие“ в ивицата Газа в случай на постигане на споразумение за спиране на огъня по време на ключовата среща във Вашингтон между премиера Бенямин Нетаняху и американския президент Доналд Тръмп, предаде Франс прес.
В дълго съобщение, публикувано в социалните мрежи, министърът на финансите Бецалел Смотрич, който е и лидер на Религиозната ционистка партия, очерта няколко „червени линии“, които е предал на премиера.
Тръмп по-късно днес ще приеме израелския премиер в Белия дом, малко след като обеща споразумение за войната в ивицата Газа.
Американското предложение от 21 точки, което президентът вече представи пред Нетаняху и няколко арабски и мюсюлмански лидери, осигурява постоянно прекратяване на огъня в палестинската територия и освобождаване на израелските заложници, както и изтегляне на израелските сили от анклава и бъдещото му управление без „Хамас“.
През последните месеци Смотрич няколко пъти обяви, че се противопоставя на всякакво споразумение, дори и непряко, с палестинското ислямистко движение, чиято безпрецедентна атака на 7 октомври 2023 г. предизвика войната в ивицата Газа.
Днес той заяви, че израелската армия трябва да запази възможността за „пълна свобода на действие в ивицата Газа“.
Той се противопостави и на връщането на Палестинската автономна власт в тази палестинска територия, за което се застъпиха няколко членове на международната общност, както и на възможната намеса на Катар – посредник и съюзник на САЩ, в бъдещото управление на анклава.
Смотрич освен това изрази надежда за американска подкрепа за анексирането на Юдея и Самария – библейското име, използвано от повечето израелски лидери за Западния бряг, който беше окупиран от Израел през 1967 г.
Американският президент обаче категорично наложи вето над подобни планове в четвъртък, като заяви: „Няма да позволя Израел да анексира Западния бряг. Това няма да се случи“.
Нетаняху e зависим от подкрепата на Религиозната ционистка партия на Смотрич, но не напълно, за да поддържа мнозинство в парламента, отбеляза АФП.
Източник: БТА
Свят
Китай осъди на смърт 16 членове на криминална групировка

Китайските правосъдни власти осъдиха на смърт 16 заподозрени за киберизмами, провеждане на нелегални игри, трафик на наркотици и проституция в пограничен район на Мианма с Китай, предаде китайската национална телевизия, цитирана от Франс Прес.
Присъдата на пет от шестнадесетте осъдени е с отложено изпълнение в срок от две години. Съдът в Източен Вънчжоу произнесе и 11 присъди за доживотен затвор, както и 24 присъди за лишаване от свобода до 24 години. Това е едно от колективните дела с най-тежки присъди през последните няколко години.
Осъденото семейство Мин и други престъпни групировки са извършвали поредица от криминални дейности от 2015 г. насам, които включват създаването на центрове за киберпрестъпност в региона Коканг в Мианма, граничещ с Китай. Групировките са отговорни за смъртта на най-малко 14 души, свързани с дейностите на киберпрестъпността, от които 10 души са били наети насила и са се опитали да избягат, уточниха китайските правосъдни органи.
/ЛМ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“