Свят
Съвместните усилия за запазване на националната идентичност на българите в Молдова дават много добър резултат, заяви пред БТА Лилия Сарсаман

Усилията, които полагат представителите на Република България и на Република Молдова, с цел запазване на националната идентичност на българите в Молдова и създаване на по-добри условия за техния живот тук, действително дават много добър резултат. Това заяви в интервю за БТА и.д. ръководител на Управлението по образование, култура и туризъм в Тараклийския районен съвет.
„Съединението прави силата и именно това единство на двете държави – на Република България и на Република Молдова, на нашето общество и на нашите граждани, единението, което има за цел запазване на националната идентичност на нашите българи и създаване на по-добри условия за техния живот тук, това действително дава много добър резултат“, каза за БТА Лилия Сарсаман.
Тя информира, че в общо 10 училища и в 10 детски градини в Тараклийски район в Южна Молдова се изучава български език. Като дисциплина в училищата се изучава история и култура на българския народ, а общият брой на учениците, които учат български език, е почти 3000, което е около 80 процента от общия брой на учениците в целия Тараклийския район, отбеляза Сарсаман.
По думите й интерес към дисциплината има, защото „дава възможност на учениците да запазят езика на своите баби и дядовци“.
„Това е една възможност да се запази културата на нашите предци. Това, което ни отличава от другите етноси, от другите представители на молдовското общество, това, което ни прави особени“, сподели Лилия Сарсаман.
Според данни от последното преброяване на населението в Молдова през 2024 г. 77,2 процента се обявяват за молдовци, 7,9 процента – за румънци, 4,9 на сто за украинци, 4,2 процента – за гагаузи, 3,2 процента – за руснаци, 1,6 процента – за българи, а останалите – за роми и други етноси.
Лилия Сарсаман посочи, че „изучаването на историята на България, на нашата прародина, създава възможност да се знае от къде сме, от къде сме дошли, от къде произхождаме и къде са корените ни“.
Според нея това е една възможност за по-младото поколение, защото „езикът, културата, историята, които са характерни за нашата етническа общност, сформират националната ни идентичност, националното ни самосъзнание и ни правят по-сигурни и по-уверени“.
Лилия Сарсаман разказа, че учениците с удоволствие изучават дисциплините, правят изследователски работи, организират изложби и различни извънкласни дейности.
„Много е добре, че тези стремежи на молдовските българи се подкрепят и от нашата държава“, каза тя и допълни, че се приемат закони и различни документи, които регламентират изучаването на езика и го подкрепят, включително финансово.
По думите й молдовската държава подпомага откриването на класове по български език, въвеждането на нови учебни планове с увеличаване на часовете по български език, преиздаването на учебници, закупуването на мебели.
„Това дава възможност на учениците повече време да говорят на този език, да го слушат, да го разбират, да четат, да пишат на български“, посочи Сарсаман.
„Много е добре, че има и подкрепа от страна на българската държава. През Министерството на външните работи и Министерство на образованието на науката на Република България се реализират доста инвестиционни програми. Благодарение на това се реновират зали, строят се столови, подобряват се условията в нашите училища, закупува се литература, закупуват се национални носии, подкрепят се различни изследователски програми, издаването на книги, на учебни програми“, посочи Лилия Сарсаман.
По думите й в последните години тази помощ се усеща много силно и има засилено внимание от страна на България.
Сарсаман даде пример с откриването от вицепрезидента на България Илияна Йотова на Младежкия център в град Тараклия, който е ремонтиран с финансови средства по програмата „Българска помощ за развитие“ на Министерството на външните работи. Тя спомена и участието на Илияна Йотова във връчването на наградите от конкурса на Българското национално радио (БНР) за есе за ученици и студенти от българската диаспора в Молдова и в Украйна, и в 24-ия етнокултурен фестивал „Единство чрез многообразие“ в молдовския град Тараклия.
„В различни насоки България ни подкрепя, има и културни връзки и обмяна с културни програми и визити, участие на нашите деца в различни творчески конкурси. Подкрепя се финансово участието на нашите танцови формации в различни фестивали и конкурси. При нас идват български колективи, има различни активни дейности и опит в провеждане на съвместни часове по български език. Провеждат се лингвистични практики за учениците и стажове за преподавателите по български език и литература. Училищните и селските библиотеки получават различна литература и творби на български автори“, разказа още и.д. ръководител на Управлението по образование, култура и туризъм в Тараклийския районен съвет Лилия Сарсаман.
Източник: БТА
Свят
Молдова съобщи за бомбени заплахи в няколко изборни секции в чужбина

Министерството на външните работи на Молдова днес съобщи, че в няколко избирателни секции в чужбина са получени бомбени заплахи, предаде Асошиейтед прес.
Сред тях са секциите в Рим и Генуа в Италия, Букурещ в Румъния, Ашвил в американския щат Северна Каролина, Аликанте в Испания и Брюксел в Белгия.
„Бомбените заплахи започнаха точно както властите предупредиха, че ще се случат по-рано – като част от намесата на Руската федерация в изборния процес“, заяви министерството и добави, че е подготвено и работи с партньорите си, за да гарантира, че тези инциденти няма да повлияят на гласуването.
Молдовската служба за технологична и киберсигурност заяви, че е регистрирала хакерски атаки, насочени срещу изборната инфраструктура и правителствените облачни услуги.
„Всички атаки бяха регистрирани и неутрализиране в реално време, без да нарушат изборния процес“, се казва в изявлението.
Очаква се голямата молдовска диаспора да изиграе решаваща роля в изхода от днешните парламентарни избори. На последните президентски избори, на които също бе гледано като на избор между Изтока и Запада – в чужбина гласуваха рекордните 327 000 избиратели. Над 82% от тях подкрепиха проевропейската президентка Мая Санду и осигуриха преизбирането ѝ, припомня АП.
/АГ/
Източник: БТА
Свят
Над 66 хиляди палестинци са убити във войната между Израел и „Хамас“, съобщиха здравните власти в Газа

Над 66 000 палестинци са били убити във войната между Израел и „Хамас“, съобщи днес министерството на здравеопазването в Газа, цитирано от Асошиейтед прес.
В ежедневния си доклад министерството посочи, че броят на жертвите е достигнал 66 005, а ранените след атаката на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. вече са 168 162. През последните 24 часа са регистрирани 79 убити.
Офанзивата на израелската армия в град Газа продължава на фона на предстоящата среща между премиера Бенямин Нетаняху и американския президент Доналд Тръмп. Израелската офанзива унищожи огромни части от ивицата Газа, разсели около 90% от населението и предизвика катастрофална хуманитарна криза.
Контролираното от „Хамас“ здравно министерство в Газа не прави разграничение между цивилни и бойци при отчитането на броя на жертвите, но заявява, че жените и децата съставляват около половината от загиналите. Данните му се считат за надеждна оценка от ООН и много независими експерти, отбелязва АП.
/АГ/
Източник: БТА
Свят
Талибаните в Афганистан забраниха използването на 679 университетски учебника

Министерството на висшето образование на режима на талибаните в Афганистан забрани 679 университетски учебника и академични материали в афганистанските университети, предаде ДПА, позовавайки се на официална директива.
Документът с обем 50 страници, включващ списък със забранените издания, е подписан от заместник-министъра на висшето образования Зиа ул Рахман Арюби.
Министерството обясни, че специална комисия е разгледала образователните материали в университетите и е установила, че те са несъвместими с идеологическите, религиозните, културните и академичните насоки на властите.
Висшите учебни заведения са инструктирани да прекратят употребата на материалите в списъка, докато не бъдат изготвени приемливи алтернативи.
Забранените учебни материали са по различни учебни предмети, включително ислямски науки, право, икономика, журналистика, литература, психология, инженерни науки, медицина, земеделие и околна среда.
Много от забранените материали са ирански издания, но има и книги на арабски, западни и афганистански автори. Сред забранените материали има и написани от жени, но министерството не е уточнило изрично, дали в списъка са попаднали всички книги, написани от жени.
Междувременно германското правителство обяви, че ще започне преговори с талибаните за депортации на афганистански граждани от Германия, съобщи министърът на вътрешните работи Александер Добринт в интервю за „Билд“.
„Депортациите за Афганистан трябва да се извършват периодично. Ето защо преговаряме директно с Кабул, така че престъпници и (хора, представляващи) риск за сигурността да могат да бъдат постоянно депортирани в бъдеще“, каза Добринт.
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“