Гражданското общество се бори: разследващи журналисти, медии, граждани, неправителствени организации искат достъп до информация и документи, което е важно за демокрацията. Това каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Програма „Достъп до информация“ адвокат Александър Кашъмов по повод Международния ден за достъп до информация и на правото да знам.

През 2024 г. са подадени 13 018 заявления за достъп до обществена информация. Това е посочено в доклад за състоянието на администрацията, публикуван на сайта на Министерския съвет. В документа пише, че се запазва тенденцията от миналите години най-много заявления да се подават от граждани, следвани от юридически лица с нестопанска цел. Общо 914 са заявленията от журналисти.

Заявленията за достъп до информация през годините

През 2023 г. са подадени общо 14 507 заявления за достъп до обществена информация или близо 1500 повече от миналата година. За 2022 г. заявленията са 12 924, за 2021 г. – 14 170, за 2020 г. – 14 500, а за 2019 г. – 10 399.

Няма единна уредба в европейските държави, на различни нива се събира различен тип информация за това колко са заявленията, отбеляза Кашъмов. В България това важи за органите на изпълнителната власт и общините, в тази цифра не попадат заявленията, които са адресирани до съдилищата и Народното събрание, каза още адвокатът.

Преди години процентът на заявители в България беше горе-долу сходен с този в САЩ, т.е. имаме активно търсене, макар че като процент от населението той не е голям – 12-14 хиляди заявления, посочи Кашъмов и добави, че цифрата зависи от много фактори.

Първият фактор е дали се отварят данни в интернет страниците на институциите. Колкото повече реални документи има, от които хората имат нужда, имат интерес, естествено, ако го намерят в сайта на институцията или в публичен регистър, няма да подадат заявление, коментира Кашъмов. Според него това е причината, поради която между 2000 г. и 2010 г. е имало по-голям брой заявления на годишна база.

Другият фактор може да бъде доколко външният контекст подтиква хората да подават заявления. По време на пандемията от Ковид-19 има ръст на заявленията, което според мен се дължи на изолацията и на засиленото съмнение на гражданите към това какво правят властите и желанието да разберат какви са мотивите за едни или други действия. Добра е тенденцията, че няма спад на цифрата. Важно е да има критична маса в България, която да подава заявления, независимо че понякога някои институции се оплакват, коментира Кашъмов и допълни, че няма институция, която да е претоварена със заявления.

Промени в Закона за достъп до обществена информация

В някои сегменти на управлението и на политическите кръгове се оформя една сериозна нагласа за борба срещу изконното право на гражданите, конституционното право на достъп до информация, каза Александър Кашъмов. „Част от тъмните сили в управлението осъзнаха, че достъпът до информация за тях е много неприятен, тъй като гражданите могат да ги контролират“, каза още той.

През август Министерството на електронното управление (МЕУ) проведе набързо едно обсъждане на проблематични промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), допълни Кашъмов.

В края на миналия месец от МЕУ съобщиха, че правото на гражданите до достъп до информация категорично няма да бъде ограничено във връзка с промените в ЗДОИ, след като министърът на електронното управление Валентин Мундров се срещна с представители на граждански организации и Националното сдружение на общините. Сред организациите на срещата беше и Програма „Достъп до информация“.

През 2023 година депутати от ГЕРБ се опитаха да въведат изискване за доказване на правен интерес на заявителите, след като всеки гражданин има право на достъп до информация, но не успяха, каза Кашъмов. Миналата година изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов поиска от Върховния административен съд да се произнесе с тълкувателно решение, с което да извади прокуратурата от обхвата на закона за достъп до информация, очакваме насрочване, каза още адвокатът.

Международен ден за достъп до информация

Денят се отбелязва се от 2020 г., посочва отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се подчертае важността на свободата на търсене, получаване и разпространение на информация и на изразяване на мнение, както и правото на достъп до информация, които са в основата за развитие на демократичните процеси в обществото и за изграждане на общество без ограничения, основано на знанията.

Международен ден на правото да знам

В България денят се чества от 2003 г. по инициатива на Програма „Достъп до информация“, която в деня обявява годишните си награди за принос в областта на свободата на информация. Номинациите за наградите и антинаградите можете да видите тук. По-късно днес те ще бъдат връчени за 23-ти пореден път.

Източник: БТА