Трима души са ранени при руски атаки тази нощ в столицата в Киев и четирима в град Запорожие, съобщиха украинските властите. Полската армия мобилизира „превантивно“ авиацията си, предадоха Укринформ и Франс прес.

Главният съветник на президента Володимир Зеленски – Андрий Ермак – съобщи за нападения с дронове и ракети.

По-рано Укринформ съобщи, че в страната е обявена мащабна въздушна тревога заради излитане на изтребител МиГ-31 и заплаха от ракетни удари. Агенцията се позова на актуалната карта на въздушните тревоги.

При атака с дронове над Киев отломки от дронове паднаха върху жилищни сгради в няколко района, като трима души бяха ранени, съобщи киевският кмет Виталий Кличко в „Телеграм“.

„По предварителна информация в Соломянски район отломки са паднали върху покрива на пететажна сграда и върху нежилищни конструкции. В жилищна сграда в Днепровски район са били повикани медици“, се казва в съобщението му. Според Кличко отломки от дронове са паднали и в Святошински и Голосеевски район.

Малко след това кметът актуализира данните: „В Соломянски район пететажна жилищна сграда е претърпяла частични щети. Всички служби за спешна помощ се отправят към мястото“, написа той. „В момента има по един ранен в Соломянски и Святошински район. На мястото работят медици. Един от ранените е хоспитализиран“, поясни той в канала си в „Телеграм“, а по-късно съобщи за още един пострадал.

Според управителят на Запорожка област Иван Федоров град Запорожие е бил ударен „най-малко четири пъти“. Той съобщи за четирима ранени.

Киев обвинява Москва, че е „отрязала“ Запорожката атомна електроцентрала в град Енергодар от украинската енергийна мрежа и иска да я свърже с руската въпреки рисковете за сигурността. Централата – най-голямата в Европа – беше завзета от руските войски през март 2022 г., припомня АФП.

Съседна на Украйна Полша обяви, че „превантивно“ мобилизира авиацията си след навлизането във въздушното й пространство на около двадесет руски дрона и на три изтребителя в естонското небе в рамките на по-малко от две седмици, допълва АФП.

Ройтерс съобщава, че Киев е бил подложен на ожесточена атака с дронове и ракети рано тази сутрин. Според независимите наблюдатели, цитирани от агенцията, това е един от най-сериозните руски удари по украинската столица и околностите й от началото на войната. Над града прелитаха дронове и в нощта отекваше грохотът от системите за противовъздушна отбрана. Към 7:20 ч. (04:20 ч по Гринуич) нападението продължаваше.

Военната администрация на Киев съобщи, че към 7:40 ч. е имало най-малко шестима ранени. Някои жители са потърсили безопасно място в метростанциите дълбоко под земята. Тревога беше обявена в много области в цялата страна.

В отговор на атаките Полша затвори въздушното си пространство близо до два от югоизточните си градове и вдигна във въздуха изтребители, допълва Ройтерс.

Източник: БТА

Започна гласуването на парламентарните избори в Молдова, които се смятат за повратна точка за бившата съветска република, която сега е страна кандидат за членство в Европейския съюз.

Отворени са общо 2274 избирателни секции, от които 301 зад граница – в 41 държави, съобщиха местните медии.

Дванадесет от избирателните секции са в Приднестровието – сепаратистки проруски регион, който провъзгласи международно непризната независимост след кратка война през 1992 г. Русия все още поддържа там контингент от около 1500 войници. Броени дни преди вота Централната избирателна комисия на Молдова промени местоположението на четири от секциите в Приднестровието от съображения за сигурност. 

В 10 държави – САЩ, Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия – за първи път на парламентарни избори може да се гласува по пощата. Централната избирателна комисия обяви снощи, че са получени 2055 плика с гласове от тези страни.

Опозицията критикува малкия брой секции в Русия, където те са само две, както и гласуването по пощата.

Право на глас имат близо 3,3 млн. души, включително живеещите в чужбина молдовци.

Прагът за влизане в парламента е 5 процента за партии, 7 процента за коалиции и 2 процента за независими кандидати.

Общо 22 партии, коалиции и независими кандидати са регистрирани за участие. Избирателната система е пропорционална, като цялата страна е един избирателен район. Изборите се признават за валидни, ако поне една трета от регистрираните избиратели са гласували. 

Централната избирателна комисия (ЦИК) не допусна до участие няколко партии с мотив, че са свързани с Русия и с молдовския олигарх Илан Шор, който бе осъден задочно през 2023 г. на 15 години затвор по дело, наречено „кражбата на века“, във връзка с изчезването на 1 милиард долара от банките на Молдова през 2014 г. Шор намери убежище в Русия.

През последните дни ЦИК на Молдова изключи от участие в изборната надпревара още две проруски партии – „Сърцето на Молдова“, която е част от опозиционния Патриотичен блок, и партията „Велика Молдова“ поради подозрения за незаконно финансиране.

Решението бе взето на фона на опасения за предполагаема руска намеса в изборния процес в страната и бъдещето на стремежите на Молдова да се присъедини към ЕС.

Русия отрича да се меси във вътрешните работи на Молдова и обвини молдовските власти, че подклаждат антируска истерия, за да спечелят изборите.

Изборните секции ще затворят в 21:00 ч. Съгласно решение на Централната избирателна комисия екзитпол няма да има.

ЦИК акредитира над 3400 наблюдатели на изборите, от които повече от 900 международни. Наблюдатели от Русия не бяха допуснати, поради което руското външно министерство извика по-рано през седмицата посланика на Молдова, за да изрази протест.

Източник: БТА

/ЛМ/

Източник: БТА