Латвийският президент Едгарс Ринкевичс призова НАТО да засили защитата на балтийските държави, позовавайки се на руските нарушения на въздушното  пространство на страни от алианса и се присъедини към подобен призив от Литва, предаде Ройтерс.

Лидерите на НАТО заявиха, че Русия многократно е нарушавала въздушното пространство на алианса, включително на балтийските държави и Полша, където по-рано този месец самолети на НАТО свалиха няколко руски дрона.

След това Естония заяви, че три руски изтребителя МиГ-31 са нарушили въздушното й пространство за 12 минути, преди изтребители на НАТО да ги ескортират да излязат извън него.

„Русия продължава с провокациите, като най-скоро безразсъдно наруши въздушното пространство на Полша и Естония“, заяви Ринкевичс на среща на военния комитет на НАТО в латвийската столица Рига. „Превръщането на наблюдението на балтийското въздушно пространство в мисия за въздушна отбрана със съответните правила за участие трябва да бъде приоритет“, каза той.

Министърът на отбраната на Литва Довиле Шакалиене по-рано този месец заяви, че Вилнюс е подготвил документ за промяна в мисията, за да включи допълнителни способности „като наземни средства за противовъздушна отбрана, сензори и детектори“.

Попитан за възможността за промяна в мисията към такава за въздушна отбрана, адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на военния комитет на НАТО, каза, че би било преждевременно да се вземе такова решение, тъй като последните инциденти все още се разследват.

„Това би могло да бъде вариант, в зависимост от това каква ще бъде окончателната оценка“, заяви той на пресконференция след заседанието на комитета в Рига.

Русия оспори, че руски самолети са нарушили въздушното пространство на Естония и заяви, че нейните безпилотни самолети не са планирали да поразят цели в Полша.

Самолетите на НАТО патрулират небето над балтийските държави от 2004 г. и са в готовност да излетят и да прехванат самолети, които нарушават въздушното пространство на алианса или летят в близост до неговите граници, посочва Ройтерс.

Източник: БТА

Година след убийството на дългогодишния лидер на „Хизбула“ Хасан Насрала, хиляди поддръжници на подкрепяната от Иран милиция излязоха по улиците на Бейрут, за да отбележат годишнината, съобщи ДПА.

Мъже, жени и деца, облечени в черно, преминаха през ливанската столица към мястото, където е погребан Насрала, носейки портрети на убития лидер и скандирайки обети за вярност към неговия приемник, Наим Касем.

„Дойдохме тук, за да кажем на всички в Ливан, че „Хизбула“ все още е силна“, каза Фатима, чийто съпруг беше убит във войната с Израел през септември миналата година.

Точно в 18:00 часа  „Хизбула“ призова последователите си в Ливан и в чужбина да спрат колите си и да запазят минута мълчание в памет на Насрала.

Насрала беше убит на 27 септември 2024 г. при масивен израелски въздушен удар над южните предградия на Бейрут. Дни по-късно неговият определен наследник, Хашем Сафиедин, също беше убит при подобна атака.

Сред тълпата на съботния митинг бяха оцелели от експлозиите на пейджъри миналата година, при които бяха ранени стотици членове на „Хизбула“. Израелските медии съобщиха, че Израел е организирал операцията.

Събитието привлече регионални високопоставени лица, сред които Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран, което подчертава продължаващата подкрепа на Техеран за „Хизбула“, посочва ДПА. Опонентите на „Хизбула“ твърдят, че движението е отслабено военно и политически след убийството на Насрала, което подкопава дългогодишното му господство над раздробената политическа сцена в Ливан.

Ливанският президент Жозеф Аун отбеляза годишнината с изявление, в което призова за  ливанско единство под мотото „една държава, една армия и една суверенитет“.

Председателят на парламента Набих Бери, съюзник на „Хизбула“, нарече гражданския мир „най-доброто оръжие срещу крайното зло, Израел“.

Митинги се проведоха и в градове в източната и южната част на Ливан, но най-голямото събиране беше в южните предградия на Бейрут, които сак репост на „Хизбула“.

Източник: БТА

Централната избирателна комисия на Молдова реши да промени местоположението на четири от 12-те предвидени избирателни секции в Приднестровието от съображения за сигурност. Комисията взе това решение на 25 септември по искане на Генералния инспекторат на полицията и на Службата за информация и сигурност, които са регистрирали рискове за сигурността, включително възможни заплахи за поставени бомби и други провокации. ЦИК обяви на страницата си и новите адреси на секциите.

Приднестровието е сепаратистки проруски регион на Молдова, който провъзгласи независимост през 1992 г. Тя обаче не е призната от нито една държава в света, включително от Русия, която поддържа там контингент от около 1500 войници.

В Приднестровието живеят и много българи, главно в село Паркани и в градовете Тираспол и Бендер. Повечето от жителите на село Паркани, което е с население от близо 10 000 души, са етнически българи.

Председателят на гражданската организация „Българска общност в село Паркани“ Евгений Добров каза за БТА, че преместването на секциите вероятно ще се отрази на избирателната активност. 

Секцията за гласуване във Варница ще бъде преместена в Анений Ной, тази в Хаджимус – в Къушени, а секциите в Дубасари и Дороцкая ще бъдат преместени в Кишинев, обяви в решението си Централната избирателна комисия.

Евгений Добров каза, че секциите, които са били на разстояние 5 км от избирателите от българската общност в неговия район, сега са по-далече.

Заместник-председателят на Централната избирателна комисия Павел Постика заяви, че решението за преместване на секциите е било взето трудно.

„Ако песимистичните сценарии, формулирани от нашите колеги от Генералния инспекторат на полицията и Службата за информация и сигурност, се сбъднат, може да се окажем в ситуация, в която изобщо няма да можем да организираме изборния процес за избирателите в региона на Приднестровието. По тази причина решихме да преместим само четири избирателни секции, тези, които са пряко засегнати в представената информация“, заяви Павел Постика, цитиран от местните медии.

На предстоящите утре парламентарни избори в Приднестровието ще бъдат разкрити общо 12 секции, което е с 18 по-малко спрямо предишни избори, отбелязват местни медии.

Представители на непризнатата администрация в Тираспол определиха решението за преместване на секциите като „политическо ограничаване на изборните права на гражданите“, съобщи информационният сайт Щири.мд (Știri.md).

За парламентарните избори в Молдова ще бъдат разкрити близо 2300 избирателни секции, от които 301 зад граница. 

Източник: БТА