Автомобилният гигант „Тойота Мотор“  (Toyota Motor Corp). официално започна първата фаза на своя футуристичен проект „Градът на свързаността“ (Woven City) в централна Япония – градско пространство, където автономни превозни средства, роботи за доставки и интелигентна инфраструктура се използват в реални условия, за да обслужват жителите, информира Ройтерс.

Проектът се развива в подножието на планината Фуджи, в град Сусоно, префектура Шизуока. В първоначалната зона от около 47 000 кв. м вече са се заселили първите домакинства, а до края на фазата там ще живеят около 300 души, свързани с „Тойота“. В по-късен етап, площта ще бъде разширена до близо 300 000 кв. м, с над 2000 жители – служители, партньори, а от 2026 г. – и членове на широката общественост.

„Искам да създадем безопасно и сигурно общество на мобилността чрез пълна интеграция на транспортните средства и инфраструктурата“, заяви Дайсуке Тойода – старши вицепрезидент на подразделението на концерна за мобилни технологии (Woven by Toyota Inc.) и син на председателя на компанията Акио Тойода, по време на церемонията по откриването.

Инфраструктурата на тестовия град включва пътища за автономни автомобили, светофари със сензори и камери, както и мрежа от подземни тунели за тестове, изолирани от външни условия като прах и слънчева светлина. Това позволява изпитвания на технологии за самоуправление, които не могат да бъдат тествани по обществени пътища заради законови ограничения.

Сред иновациите са адаптивни светофари, които регулират честотата си според потока от пешеходци и превозни средства, и експерименти за координация между инфраструктурата и автономните коли с цел по-безопасно и ефективно придвижване.

„Тойота“ си партнира със седем компании извън автомобилната индустрия, сред които „Нисин Фуудс“ (Nissin Foods Holdings), „Дайкин Индъстриз“ (Daikin Industries), стартъпа „Интерстелар Текнолъджис“ (Interstellar Technologies). Компанията „Нисин“ например проучва възможността да отвори ресторант с персонализирани ястия според възрастта и пола на клиента.

С проекта „Град на свързаността“, „Тойота“ продължава трансформацията си от традиционен автомобилен производител в иновативна мобилна компания с фокус върху свързани, автономни, споделени и електрически превозни средства.

Проектът обаче повдига и въпроси. С нарастващата зависимост от сензори и интелигентни устройства, някои експерти изразяват опасения относно поверителността на личните данни и сигурността на системите – проблеми, които ще бъдат ключови преди по-широкото възприемане на т.нар. „интелигентни градове“.

Идеята за „Града на свързаността“ беше представена от Акио Тойода по време на изложението Си И Ес (Consumer Electronics Show – CES) в Лас Вегас през 2020 година.

Източник: БТА

За втора поредна година в Самоков се състоя Фестивал на самоковския картоф, организиран от Община Самоков с подкрепата на Министерството на туризма. 

Празничната програма започна на обяд с игри и забавления за най-малките. Водеща бе Кака Лара, която забавлява децата с игри и танци, а в отборните игри бяха раздадени подаръци. 

Последва и официално откриване, което направиха кметът на общината Ангел Джоргов и секретарят на местната администрация Станислава Цветкова. Празникът се организира най-вече заради производителите и преработватели на картофи на територията на общината, каза кметът. Той посочи, че организаторите искат да покажат, че почитат традициите и местните производители. По думите му фестивалът позволява десетки хора да се насладят на самоковските картофи. 

Ути Бъчваров приготви пържени картофи и пържоли за присъстващите. Той бе и артистичен водещ, който задава въпроси като част от томбола, а отговорилите правилно получиха награди. По думите на шеф готвача картофите в града имат традиция, която ги прави „бранд номер едно“ в България, а самоковският картоф е нещо забалежително. 

В кулинарната надпревара взеха участие кметовете от кметствата в община Самоков. Те бяха разделени в осем отбора под различни наименования и имаха за задача да приготвят ястие от картофи. Някои от тях направиха картофени кюфтета, а други – пържени картофи. 

Местни картофопрозводители и такива от страната имаха възможността да покажат своята реколта. Пред БТА картофопроизводителят Антон Тодоров от Кюстендил каза, че картофите са културата, която има едно от най-големите продоволствени значения. По думите му предвид че от 1 декар добивът може да бъде няколко тона, картофът генерира повече енергия от всички други култури, което има огромно значение за изхранване на населението. Производителят посочи, че стопанството му е имало покана да изложи своята реколта на днешния празник. Тодоров каза, че произвежда между 300 и 600 тона картофи на година и залага на няколко вида сорт, спрямо пазара и търсенето. 

Председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) в България Тодор Джиков определи днешния фестивал като „нещо прекрасно“. Той припомни, че картофи в региона се отглеждат отдавна. „Имаме нужда от такива празници. Най-малкото защото тази традиция трябва да продължи. Аз продължих картофопроизводството от моите прадеди и така вярвам и се надявам, че и моите деца ще продължат тази традиция“, посочи още Джиков. Той каза, че от доста време вече хората са избрали да садят сортове, които са вкусни. В региона на Самоков се отглеждат около седем-осем сорта. Независимо какви са сортовете, щом са от Самоковско, те са неповторими и много вкусни, добави още председателят на НАК.

Днешният фестивал бе съпроводен от изпълнения на Етрополската духова музика, а празникът ще бъде закрит тази вечер от народния певец Илия Луков. Във фолклорната програма по-рано през деня участие взеха и местни самодейци от читалищата в общината. 

Миналата година Общинският съвет в Самоков реши да възстанови празника на картофа, но в по-голям мащаб. Средствата за тази цел, определени от Общинския съвет, бяха в размер на 68 000 лева, припомня БТА. 

Източник: БТА

Българската компания „Натюр БГ“ се стреми да стане третата в Европа, която произвежда безглутенови биосолети, съобщи управителят й Атанас Балкански за БТА.

Компанията, която произвежда биосолети в Казанлък, вчера получи приза за най-добър биомаркетинг на първите Годишни награди за биопроизводители на България. Те бяха връчени по време на първото издание на най-голямото изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната, което започна вчера във Велико Търново и ще продължи до неделя, 28 септември.

Успехът ни се дължи на това, че децата ни застанаха зад нас – те организират маркетинга ни и комуникацията със света, заяви Балкански.

Компанията продава на вътрешния пазар и изнася в осем държави. Балкански каза, че са стигнали до 13-14 държави, но ковид пандемията ги е върнала малко назад. Почти във всички държави, в които изнасят, контрагентите искат да продават продуктите под собствена марка. Можем да пробием като своя марка, но гоним печалбата, така че се съобразяваме с желанието на контрагента, обясни Балкански. Той допълни, че независимо под каква марка са пакетирани, техните солети могат да бъдат разпознати по надписа под европейското лого за биопроизводство.

Балкански обясни, че постоянно участват в международни панаири по света. Използват инструментите, които Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия (ИАМСП) и Министерството на земеделието и храните (МЗХ) предлагат за подпомагане на такива участия. Предстои им участие в голямо изложение в Саудитска Арабия през ноември, а догодина следва Китай.

От 12 години сме в този бизнес, отбеляза той. Солетите, които предлагат, са от лимец, спелта, ръж, лимец с подправки, а за износ – и овесени. Те са без животински продукти, брашната се мелят на каменна мелница, идват от проверени фермери, с които фирмата работи дълги години.

Балкански каза, че голямата им цел е да пуснат безглутенови биосолети, защото в Европа само две фирми в две държави – Унгария и Полша, правят такива. Силно се надяваме ние да сме третата, посочи той.

Относно разликите в предпочитанията на потребителите у нас и навън, Балкански отбеляза, че те са най-вече по отношение на солта. Има държави, които искат много сол, включително посолени отгоре с кристали, а в други дори има наложен данък „сол“ – съдържанието на сол на 100 грама трябва да е под 0,99 процента или данъкът е по-голям. Такива са Унгария и Израел, където слагаме една четвърт от солта за вътрешния пазар, докато за други страни като Полша и Хърватия слагаме почти двойно количеството сол, разказа Балкански. Той допълни, че по убеждение правят солетите си по-малко солени.

По думите на Балкански в последните години контролът на биопроизводителите е много строг, което е гаранция, че продуктите наистина са биологични.

Източник: БТА