/ВН/

Източник: БТА

Малко е вероятно да има среща между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и турския президент Реджеп Тайип Ердоган на срещата на върха на Европейската политическа общност в Копенхаген на 2 октомври, тъй като Ердоган не се очаква да присъства, заявиха гръцки официални източници, цитирани от АНА-МПА и в. „Катимерини“.

Двамата лидери трябваше да се срещнат във вторник в рамките на участието им в Общото събрание на ООН в Ню Йорк, но срещата им беше отложена.

Според източници от гръцкото правителство, цитирани от телевизия Скай, отлагането е станало по искане на турската страна заради участието на Ердоган в среща на лидерите на арабски и мюсюлмански страни, организирана същия ден от президента на САЩ Доналд Тръмп. Източниците посочиха тогава, че гръцката и турската страна търсят удобен момент за среща на Мицотакис и Ердоган през следващите дни.

В. „Катимерини“ отбелязва, че Атина е подчертала, че отменянето на планирани срещи е честа практика при подобни събития и е изтъкнала, че е имало „реална причина“. 

Турски правителствени източници заявиха по-рано тази седмица за в. „Миллиет“, че Анкара е отложила срещата, защото Атина я е обявила предварително въпреки договорка да бъде съобщено за нея едва впоследствие, отбелязва изданието.

Вестник „Вима“ отбелязва, че срещата между Ердоган и Мицотакис изглежда по-вероятно е била анулирана, а не просто отложена, което е предизвикало разпалени дебати и спекулации за причините както в Атина, така и в Анкара.

Каквато и да е основната причина, анализатори описват решението като „дипломатическа неучтивост“ от страна на Турция, която може да влоши допълнително и без това крехките отношения между двете страни, отбелязва изданието.

Гръцките източници, цитирани от „Катимерини“, отхвърлиха спекулациите за мотивите на Турция, подчертаха напредъка по модернизацията на самолетите F-16, закупуването на самолети „Рафал“ и включването в програмата за F-35, а също така призоваха Анкара да оттегли заплахата си за „casus belli“ (повод за война), като същевременно поддържа отворени комуникационните канали.

Източник: БТА

Унгарският министър на външните работи и търговията Петер Сиярто обвини Хърватия, че се възползва от войната в Украйна, за да печели от транзита на нефт. Той също така заяви още, че ЯНАФ (JANAF) – хърватският държавен оператор на Адриатическия петролопровод, не е в състояние да продължи да транспортира необходимите количества нефт за Унгария. Коментарите му предизвикаха остри реакции от страна на хърватски официални представители, предаде агенция ХИНА.

СИЯРТО: ХЪРВАТИЯ ИЗВЛИЧА ПОЛЗИ ОТ ВОЙНАТА

„Въпреки че хърватското правителство го отрича, те със сигурност искат да се възползват от войната в Украйна. Транзитната такса за доставките на нефт през Хърватия значително се увеличи от избухването на войната и сега те искат да направят невъзможно за нас да купуваме руски нефт, така че да бъдат в ситуация на монопол спрямо нас и по този начин на правят повече пари за наша сметка“, написа днес унгарският министър на страницата си във Фейсбук.

„Адриатическият петролопровод не може да снабдява Унгария и Словакия: според проверките този тръбопровод просто не е в състояние да доставя трайно и надеждно количествата нефт, от които имаме нужда“, отбеляза още Сиярто, цитиран от ХИНА.

Агенцията напомня, че унгарският външен министър и в петък е обвинил Загреб, че се възползва от Унгария и от военната ситуация в транзита на нефт, твърдейки, че операторът на петролопровода ЯНАФ няма достатъчен капацитет, за да отговори на нуждите на Унгария.

„За съжаление, трябва да признаем, че хърватите ни използват, възползват се от ситуацията с войната. Те продължават да ни начисляват допълнителна военна надбавка, като повишиха транзитната такса пет пъти над европейската референтна стойност от началото на войната“, заяви Сиярто в Ню Йорк вчера, според унгарската национална агенция МТИ.

Унгарската енергийна група МОЛ (MOL) подписа договор с ЯНАФ през февруари за доставка на 2,1 милиона тона петрол до края на 2025 г., напомня Ройтерс. Общият капацитет на двете основни рафинерии на МОЛ е 14,2 милиона тона, като по-голямата част от доставките на суров петрол идва по тръбопровода „Дружба“, който транспортира руски нефт.

ПЛЕНКОВИЧ: ХЪРВАТИЯ ПОМАГА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ НА СЪСЕДИТЕ СИ

Изявленията на Сиярто бяха посрещнати с критики от високопоставени хърватски официални представители, информира ХИНА.

„С възмущение отхвърлям неверните твърдения, че Хърватия по някакъв начин се възползва от войната“, заяви премиерът Андрей Пленкович. „Напротив, Хърватия е добър, честен съсед, който иска да използва енергийната инфраструктура, нашата критична инфраструктура, за да обезпечи сигурността и доставките на съседни страни по време на тази голяма енергийна криза“, добави той.

Пленкович посочи, че предложените от ЯНАФ цени са в пълно съответствие със съответните тарифи на ЕС и че политиката й е потвърдена от независими експерти. Той добави, че по-дългосрочните договори и по-големите количества естествено намаляват цените и че Хърватия и ЯНАФ предлагат от години на унгарската енергийна компания МОЛ (MOL) същите условия, каквито и на останалите потребители.

Що се отнася до капацитета, Пленкович заяви, че ЯНАФ може да транспортира 15 милиона тона нефт от всякакъв вид, така че да задоволи нуждите на рафинериите на МОЛ в Унгария и Словакия.

Президентът Зоран Миланович от своя страна заяви снощи, че хърватските цени са „в рамките на разумното“. „Не може да бъде безплатно, а останалото е въпрос на стратегически и исторически фактори“, добави той.

„Това ги притеснява малко и би трябвало да бъдат по-внимателни с думите си. Хърватия има крайбрежие, има възможности и тези възможности за транспорт на нефт и газ нарастват. Сега те превишават значително собствените нужди на Хърватия, което означава, че може да бъдат използвани за вътрешноконтинентални страни като Унгария или Словакия. Ако искат, ние сме на разположение“, посочи още държавният глава.

Той подчерта, че Хърватия и Унгария са съюзници, партньори и съседи, но „ние не можем да отстъпим крайбрежието си на никого“.

„В крайна сметка МОЛ има свои рафинерии в Риека, съсобственик е на (хърватската петролна компания) ИНА и управлява рафинерии. Не виждам причина за нервност“, добави Миланович.

АДРИАТИЧЕСКИЯТ ПЕТРОЛОПРОВОД – КЛЮЧОВ АЛТЕРНАТИВЕН МАРШРУТ

По-рано тази седмица унгарската група МОЛ заяви, че проведените нови тестове на Адриатическия петролопровод все още не са потвърдили, че тръбопроводът може да доставя достатъчни количества нефт за Унгария и Словакия, предаде Ройтерс.

Унгария и Словакия са двете членки на ЕС, които все още разчитат основно на руски петрол, доставян през нефтопровода „Дружба“, и предпочитат да запазят тези доставки, въпреки усилията на ЕС за диверсификация, отбелязва Ройтерс. Адриатическият петролопровод е ключов алтернативен маршрут за доставките на нефт.

Хърватската компания ЯНАФ отхвърли твърденията на унгарската група, че тръбопроводът не е в състояние да задоволи годишните нужди от суров петрол на двете основни рафинерии на МОЛ.

„ЯНАФ отхвърля твърденията, според които компанията няма да бъде в състояние да отговори на годишните нужди от суров петрол на двете рафинерии на МОЛ в Централна Европа“, заяви в съобщение тази седмица компанията.

МОЛ постига по-големи печалби от по-евтиния руския газ, а Унгария също така се възползва от налагането на специална такса на МОЛ, отбелязва Ройтерс.

Агенцията напомня, че МОЛ и унгарското правителство, което поддържа близки връзки с Москва, многократно са изразявали опасения дали Адриатическият петролопровод ще може да осигури достатъчно нефт, ако доставките по тръбопровода „Дружба“ спрат изцяло.

Източник: БТА