Държавната избирателна комисия в Северна Македония обяви, че в предстоящите местни избори в страната през октомври право на глас имат общо 1 832 415 избиратели, сред тях – 112 000, които временно работят или пребивават в чужбина, 2162 избиратели, които са в ареста или изтърпяват присъда лишаване от свобода, и 450 избиратели, настанени в домове за възрастни хора.

На днешното си заседание Държавната избирателна комисия  финализира избирателния списък. От 3480-те избирателни секции в страната в 132 са се записали по-малко от десет избиратели, поради което гласуването в тях ще се проведе в най-близката избирателна секция.

На тегления преди дни жребий за реда на партиите и коалициите и независимите кандидати, в бюлетината първите девет позиции бяха разпределени между парламентарно представените партии и коалиции, от 10-та до 33-та позиция са за непарламентарните партии и коалиции, а листите с независими кандидати в бюлетината ще присъстват от 34 до 153-та позиция.

Предизборната кампания в страната официално започва в понеделник, но на практика тя отдавна е в ход, а днес на пресконференция пред Конституционния съд от опозиционната партия Левица обявиха, че са единствената политическа сила сред всички парламентарни и извънпарламентарни партии, която е изключена от законовите рекламни пакети за предизборната кампания. Председателят на Левица Димитър Апасиев заяви, че зад решението на Агенцията за аудиовизуални медийни услуги стои лично премиерът Християн Мицкоски.  

„Скандалът е още по-голям, защото не само ни се отказват държавни средства (за медийната кампания), които ни се полагат по закон, но дори и да имахме собствени средства, няма да можем да се рекламираме, защото сме  оставени напълно настрана, сякаш не съществуваме на политическата сцена”, заяви Апасиев, според когото институциите тълкуват неправилно текстовете в избирателния кодекс, които касаят разпределянето на програмното време за политическа реклама в медиите.

„Това е изкривено тълкуване на чл. 75 от избирателния кодекс, който постановява, че двете най-големи (парламентарни) партии трябва да получават най-много (от медийното време в предизборната кампания), но това не означава, че и двете трябва да получават всичко. Те тълкуват и се вкопчват като слепец в думата „и двете“, а ние се вкопчваме в думата „най-много“, което означава, че е възможно, но не е нужно да получават всичко, защото законът трябва да се адаптира към реалността, а не реалността към закона”, обясни Апасиев.

От Левица призоваха Конституционния съд за спиране на действието на това решение и предупредиха, че ако този проблем не бъде решен, обмислят и завеждане на дело в съда в Страсбург.

Междувременно, според последното телефонно проучване на Института за политически изследвания Скопие, обявени от държавната MРT, в което са анкетирани 1000 респонденти, 28,1 процента от анкетираните са казали, че според тях ВМРО-ДПМНЕ ще получи най-много гласове на изборите, според 8,8 процента това ще бъде Национален алианс за интеграция, с каквото наименование на тези избори се явява коалицията, водена от най-голямата албанска партия ДСИ, за 8,1 процента във вота ще победи коалицията от албански партии, коалиционен партньор в правителството – ВЛЕН, опозиционния СДСМ са посочили 4 процента, Левица – 2,4 процента, а 2,3 процента от избирателите са посочили другия коалиционен партньор в правителството – движението ЗНАМ. 

С различни проценти, но в същия ред са отговорили анкетираните и на въпроса „Коя политическа опция според вас би се справила най-добре с проблемите във вашата община?“. За 23,6 процента това е ВМРО-ДПМНЕ, за 9,1 процента – Национален алианс за интеграция, за 9 процента – коалицията ВЛЕН, 4,8 процента са посочили СДСМ, 3,1 процента –  Левица и 2,4 процента движението ЗНАМ.

Източник: БТА

Президентът на Република Гърция Константинос Тасулас прие председателите на Националните комитети за връщането на скулптурите на Партенона, като в срещата участва и министърът на културата Лина Мендони, предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.

Тасулас отбеляза, че усилията им по света са създали благоприятна вълна от обществено мнение в подкрепа на виждането за връщането на скулптурите от Партенона. „Въздействието върху общественото мнение във вашите страни, особено във Великобритания, е едно от ключовите условия за успеха на нашата цел“, каза той, добавяйки, че връщането не е въпрос на победа или поражение. „Никой няма да бъде победен, ако скулптурите бъдат върнати и събрани отново, защото това искане принадлежи на световната културна общност и в крайна сметка е универсално“, добави той.

Гръцкият президент също така подчерта, че Гърция продължава да дава силни аргументи за искането си с ясни доказателства за силната си воля и доказаната способност да защитава, съхранява, изтъква и управлява скулптурите по най-добрия и научно и технически подходящ начин. Тасулас подчерта, че от десетилетия Гърция прилага образцова и възхитителна програма за консервация, реставрация и рехабилитация на всички паметници на Акропола, включително Партенона. 

„Гърция създаде и новия Музей на Акропола, музей, посветен на тези паметници, проектиран, построен и оборудван според най-съвременните стандарти, за да подслони скулптурите при възможно най-добрите условия след връщането им. По този начин страната опроверга последния аргумент на Британския музей, че Гърция не разполага с подходящи и достойни съоръжения. Вече минаха 16 години на изключително успешно функциониране на този музей, който е сред най-важните, разпознаваеми, популярни и посещавани музеи в света“, каза Тасулас.

Той повтори, че гръцката страна последователно изразява искреното си намерение да съдейства и да сътрудничи с Британския музей, така че връщането на скулптурите от Партенона да не създаде празнина в неговите колекции и изложбената му програма. В замяна Гърция предлага постоянни и редовно подновявани временни изложби и заемане на антики с висок престиж, художествена стойност и историческо значение.

Международната асоциация за връщане на скулптурите на Партенона (IARPS) обединява 20 национални комитета от 18 държави и подкрепя усилията на гръцкото правителство.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

Хърватският парламент отхвърли днес предложение за признаване на Палестина и замразяване на износа на оръжие за Израел, съобщи хърватската национална телевизия ХРТ.

Депутатите в хърватския Сабор с мнозинство приеха заключение, с което се призовава правителството, в съответствие с международните мирни инициативи, „да прецени момента за признаване на палестинска държава“.

След бурни дебати в 151-местния парламент предложенията на опозиционната зелено-лявата партия „Можем“ не получиха подкрепата на мнозинството.

За признаването на Палестина гласуваха 44 депутати, четирима се въздържаха, а 73-ма бяха против. Инициативата за прекратяване на износа на оръжие за Израел и забрана за издаване на нови разрешителни за оръжеен износ бе подкрепена от 46 депутати, трима се въздържаха, а 71 бяха против.

Предложението на „Можем“, подкрепено предимно от партиите в левия спектър и центъра, сред които и най-голямата опозиционна сила – Социалдемократическата партия, предвиждаше правителството в срок от 15 дни да подготви решение за признаване на държавата Палестина и да се прекратят всички разрешителни за износ на оръжие за Израел, допълва регионалната телевизия Ен1.

Парламентът прие заключение на парламентарното мнозинство, с което се призовава правителството, следейки международните мирни инициативи, да „прецени момента“ за вземане на решение за признаване на Палестина в рамките на решението за две държави.

През последните дни редица държави, сред които и големи западни икономики като Великобритания и Канада, признаха Държавата Палестина. Лондон и Отава обявиха това свое решение в неделя, малко преди конференцията по палестинския въпрос в рамките на Общото събрание на ООН. Заедно с тях това направи и Австралия. Примерът им бе последван от Франция и други страни, сред които Белгия, Малта, Монако, Люксембург, Андора и Сан Марино.

Хърватският президент социалдемократ Зоран Миланович също заяви неотдавна, че страната трябва да признае Палестина.

Палестина трябва да бъде призната, включително от Хърватия, каза Миланович след участието си в Международната конференция за мирно разрешаване на палестинския въпрос и прилагане на решение за две държави в централата на ООН в Ню Йорк снощи, предаде националната телевизия ХРТ. 

Източник: БТА