В икономически план България е силно зависима от въглеродно интензивни производства и е особено уязвима към риска от изместването на тези производства към страни с по-слаби екологични стандарти (т.нар. „изтичане на въглерод“), със съответната загуба на работни места и спад в икономическата активност. Важно е българската държава да следи отблизо приложението на Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) и да изгради механизми за оценка на въздействието му върху националната икономика с цел информирана обратна връзка с ЕК. 

Това посочва Икономическият и социален съвет в приетия на пленарна сесия анализ на тема „Механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM): предизвикателства пред българската индустрия и пътища за преодоляването им“, съобщиха от Съвета.

Намалената конкурентоспособност на европейските производители спрямо вносителите на стоки, произведени извън ЕС, представлява реален и сериозен икономически проблем и през последните години европейската икономика изостава от тази на САЩ и Китай. Делът на ЕС в световната икономика е намалял от 25,8 на сто през 2004 г. до 17,6 на сто през 2024 г. За същия период делът на ЕС в глобалния износ спада от 18,9 на сто до 14 на сто, което е най-ясно изразено в по-тежките индустрии като металургия, производство на цимент и химическа промишленост. Емисиите в ЕС в тези сектори са намалели с около 50 на сто от 2005 г. насам, но значителна част от този спад се дължи на по-ниско производство, а не на технологични подобрения. 

В анализа на ИСС се посочва, че един от основните рискове, свързани с оскъпяването на производството, е т.нар. „климатичен дъмпинг“. Той се проявява, когато трети държави, по собствен избор или поради липса на капацитет, изостават в прилагането на екологични стандарти и така поддържат по-ниска себестойност на производството и по-конкурентни цени. Именно в отговор на този проблем ЕК въвежда Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) с цел да гарантира равнопоставеност между европейски и външни производители, чрез въвеждането на въглероден данък и за вносните стоки от определени въглеродно интензивни икономически сектори. 

Предвид старта на оперативната фаза на Механизма през 2026 г. ИСС препоръчва своевременното разработване на регулаторна инфраструктура и вторично национално законодателство, което е особено важно за безпроблемното и надеждно функциониране СВАМ. В България към момента липсват ясно разпределени отговорности относно приложението му. Съгласно Закона за ограничаване на изменението на климата, компетентният орган е Изпълнителна агенция „Околна среда“, но физическият внос и контрол на границата се извършват от Агенция „Митниците“ – наложително е формално да се дефинира и разграничи отговорността двете институции, са част от изводите на анализа на ИСС. Докладчик по него е Огнян Атанасов, член на Съвета от група „Синдикати“. 

В рамките на пленарната сесия на ИСС Иван Иванов, директор на дирекция Централно координационно звено в МС, представи проект за национална позиция по предложения законодателен пакет за бюджета на ЕС за периода 2028 – 2032.

Форматът на ИСС е важен, за да се адаптира позицията на България, така че да отговаря на националния интерес. Консенсусното мнение на социалните партньори и гражданското общество е ключово в този процес, а до момента организираното гражданско общество не е включено във формат за обсъждане на позицията на страната по Многогодишната финансова рамка на ЕС, стана известно по време на сесията. 

ИСС вече има няколко акта по свързани теми като становище „Визия за бъдещето на селскостопанската политика след 2027 г.“ и резолюция на ИСС относно Стратегически подход на Европейския съюз към Черноморския регион – сигурен, проспериращ и устойчив. В следващите месеци е предвидено и разработване на становище на ИСС на тема „Визията на следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС 2028-2034“, което да послужи на изпълнителната и законодателната власт като готова обединена позиция от страна на бизнеса, синдикатите и гражданските организации. 

ИСС заяви готовност да има принос при формирането на националната позиция, като отправи препоръки в резолюция по темата, ако е необходим по-кратък документ в спешен порядък. 

През 2023 г. ЕС въведе механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) като част от Европейския зелен пакт. МКВЕГ е инструмент в областта на климата за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии. Това изместване възниква, когато разходите за въглеродни емисии водят до местенето на промишлеността от ЕС в държави извън ЕС или когато вносът от тези държави заменя нискоемисионни продукти от ЕС.  В средата на август Европейската комисия се ангажира с инициатива за обществени консултации и мнения, в рамките на която граждани и предприятия може да споделят виждането си по редица политики на ЕС и действащото законодателство. На определения за това уебсайт могат да бъдат публикувани коментари, които ЕК ще вземе предвид при по-нататъшно разглеждане на тези политики. Една от инициативите, която понастоящем е отворена за коментари, е предложение за регламент за разширяване надолу по веригата, мерки срещу заобикалянето и правила относно емисиите от производството на електроенергия в рамките на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

Източник: БТА