Многократните украински удари по руска енергийна инфраструктура сериозно повлияха на жизненоважния за Москва износ на гориво точно когато западните санкции се засилват. Но ако тези атаки бъдат твърде успешни, те рискуват да предизвикат гнева на американския президент Доналд Тръмп.

Конфликтът, който започна между Русия и Украйна през 2022 г., пое рязък обрат през последните седмици, след като Киев предприе поредица от атаки с дронове срещу руски рафинерии, тръбопроводи и износни терминали. Това се отрази сериозно върху мащабната нефтена и газова промишленост на Русия, която съставлява една четвърт от нейния БВП.

Украйна засили нападенията си в сряда, когато нейни дронове атакуваха Салават, един от най-големите руски нефтохимични комплекси, за втори път за по-малко от седмица, както и черноморския пристанищен град Новоросийск.

Москва беше достатъчно разтърсена и не закъсня да отговори подобаващо. Заместник-премиерът на страната Александър Новак обяви вчера, че Русия ще наложи частична забрана за износ на дизелово гориво до края на тази година и ще удължи съществуващата забрана за износ на бензин.

Русия е основен износител на дизел, като миналата година е изнесла около 880 000 барела дизел, които представляват 12% от световния износ на дизел по море според данни на аналитичната компания „Kpler“.

Въпреки че забраната за дизеловото гориво се отнася само за търговци, но не и за рафинерии, които съставляват около три четвърти от цялостния експорт, новината все пак ще доведе до резки повишения в световните цени на дизел. Маржовете на рафинирането на дизелово гориво в Европа – печалбата, която рафинериите реализират от преработката на суров нефт в дизелово гориво – се повишиха с 8% до най-високото ниво от февруари 2024 г. според данни на компанията за данни за финансовите пазари LSEG.

Силната реакция на пазара се дължи отчасти на вече намаляващите дизелови резерви в световен мащаб. Според Американската агенция за енергийна информация, запасите от дестилати в САЩ, които включват дизелово гориво и гориво за отопление, са били с 11% под средната си стойност за последните 10 години през миналата седмица.

Пазарите биха могли да бъдат обаче неспокойни, че отвореният нов фронт в руско-украинската война ще предизвика още по-силни ответни мерки от страна на Русия – много по-силни отколкото западните лидери се надяват.

Множество заплахи 

Руският президент Владимир Путин със сигурност не е взел решението лесно, тъй като рязкото намаляване на дизеловия експорт лишава Москва от жизненоважни средства. Приходите от износа на рафинирани продукти по море са достигнали около 170 млн. долара дневно през август тази година или 5,3 млрд. долара за целия месец.

Най-вече трябва да се знае, че Путин е взел решението, когато западните санкции срещу руската нефтена и газова промишленост се засилват. През последните няколко години, Европа, САЩ и други водещи западни икономики внимателно изработиха санкции, за да ограничат приходите на Москва от енергийния експорт, докато избягват същевременно глобален ценови шок.

По този начин, въпреки че западните сили се споразумяха да забранят до голяма степен вноса на руски нефт, те не опитаха да спрат напълно притока на руски суров петрол.

Вместо това Г-7 въведе през 2022 г. ценови таван за руския нефт, който превозвачите и застрахователите трябва да спазват, за да избегнат санкции.  

Тази стратегия предотврати глобалния шок в доставките, но финансовото въздействие върху Москва беше ограничено заради значителното разширение на така наречения руски сенчест флот от танкери, които търговските партньори използват, за да избегнат западните санкции. Всъщност 64% от руския износ през август на суров петрол е бил осъществен благодарение на танкери от флотилията в сянка, което е увеличение с 11% спрямо миналия месец според данни на неправителствения Център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух.

И това не е единственият начин за избягване на ограниченията. Вратичка в санкционния пакет на ЕС позволи на Индия и Турция да внасят евтината руска енергия и да я препродават на Европа под формата на рафинирани продукти. В отговор, ЕС прие 18-и пакет от санкции срещу Русия, който намали ценовия таван на износите на суров петрол до 47,60 долара за барел спрямо предишните 60 долара. Руският дизелов износ беше подложен на таван от 100 долара, който ЕС не намали. Освен това, ЕС планира да въведе забрана за износ на рафинирани нефтени продукти, произведени чрез руски суров петрол.

Но само тези мерки не накараха Русия да отвърне с частична забрана на износа на дизелово гориво. Тя го направи едва след като украински дронове започнаха да атакуват нейните рафинерии, което подсказва, че комбинацията от икономически и военни атаки срещу енергийната ѝ индустрия е тази, която дразни Кремъл.

Дилемата на Тръмп

Привидната ефективност на тази стратегия може да се окаже проблемна за западните икономики, защото би могла да разстрои крехкия баланс между наказанията за Москва и избягването на резки повишения в цените на енергията.

Това е вярно най-вече за Тръмп, чието предизборно обещание бе да намали цените на енергията за американските домакинства. Това също би могло да обясни двойствеността в отношенията му с Москва.

От една страна, Тръмп е дал съгласие за атаки срещу руската енергийна инфраструктура според изказвания на Зеленски след интервю, проведено с него вчера. Но от друга страна, Тръмп не е много склонен да затегне санкциите срещу руската нефтена промишленост както многократно е заплашвал, твърдейки вместо това, че първата стъпка трябва да бъде направена от Европа, която ще трябва да спре напълно да купува руски нефт и газ. Това колебание със сигурност може да бъде свързано с опасения от покачване на цените на газа и инфлационен натиск.

Украинската стратегия, която взима на прицел руската енергийна инфраструктура може следователно да се окаже печеливша за Киев по отношение на намаляването на приходите на Русия, но ако породи ответни мерки от Москва, които биха довели до продължително повишаване на цените на нефта, Украйна би загубила крехката подкрепа на Белия дом. (БТА)

(Превод от английски: Николай Джамбазов)

* Изразените в материала мнения са на автора, коментатор на Ройтерс.

Източник: БТА