Икономика
Индексите в Токио приключиха търговията разнопосочно след понижения на Уолстрийт

Индексите на фондовата борса в Токио приключиха разнопосочно търговията, след като отслабването на йената подкрепи акциите на износителите, но инвеститорите прибраха печалби от технологични компании след скорошното им рязко поскъпване, предаде Киодо.
Индексът Nikkei 225 се понижи със 399,94 пункта или 0,87 на сто достигайки 45 354,99 пункта.
По-широкообхватният Topix се повиши с 1,67 пункта или 0,05 на сто до 3187,02 пункта, записвайки трето поредно рекордно затваряне.
По време на търговията доларът се търгуваше за 149,72–73 йени, спрямо 149,75–85 йени в Ню Йорк късно в четвъртък и 148,81–83 йени в Токио по същото време ден по-рано.
Еврото беше котирано на 1,1677–78 долара и 174,83–85 йени, в сравнение с 1,1659–69 долара и 174,65–75 йени в Ню Йорк и 1,1733–34 долара и 174,61–65 йени в Токио в късния следобед в четвъртък.
Индексите на Уолстрийт приключиха с понижения вчера, след като серия от икономически данни засилиха съмненията дали предстои скорошно намаляване на лихвите, предаде Ройтерс.
Според последните данни, подадените молби за помощи при безработица в САЩ са намалели с 14 000 до сезонно изгладените 218 000 за седмицата, приключила на 20 септември. Друг доклад показа, че американската икономика е нараснала по-бързо от очакваното през второто тримесечие, благодарение на силното потребление и бизнес инвестиции.
На този фон, президентът на подразделението на Управлението за федерален резерв в Чикаго Остин Гулсби заяви, че е предпазлив относно твърде бързо намаляване на лихвите, тъй като инфлацията остава рисков фактор.
Промишленият индекс Dow Jones Industrial Average се понижи с 173,96 пункта или 0,38 на сто до 45 947,32 пункта.
Широкият индекс S&P 500 загуби 33,25 пункта или 0,50 на сто до 6604,72 пункта.
Технологичният Nasdaq Composite спадна с 113,16 пункта или 0,50 на стодо 22 384,70 пункта.
Източник: БТА
Икономика
В Брюксел предстои среща, посветена на развитието на икономиката в страните от Централна и Източна Европа

Европейската комисия съобщи, че следващата седмица ще бъде домакин на среща в Брюксел, посветена на развитието на икономиката в страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа.
Събитието, част от Виенския форум за пълноценно участие, ще разгледа значението на проекта за Съюз за спестявания и инвестиции (СИИ) в региона. Участниците ще обсъдят предизвикателствата и възможните ползи от СИИ, се посочва в съобщението.
СИИ е инициатива на ЕК за създаване на по-добри финансови възможности за гражданите и бизнеса чрез подобряване на способността на финансовата система да свързва спестяванията с инвестициите, пояснява комисията. Очаква се тази инициатива да подкрепи инвестициите в стратегическите цели на ЕС, свързани с климатичните промени, технологичните промени и новата геополитическа среда. Според оценките, на които се позовава комисията, ЕС има нужда от 750-800 милиарда евро годишно допълнителни инвестиции до 2030 г. заради растящите разходи за отбрана.
В срещата ще участват управители на централни банки, министри, високопоставени служители от Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Световната банка, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, както и представители на финансовия сектор.
Виенската инициатива за координация на европейските банки е рамка за защита на финансовата стабилност на развиващите се страни в Европа, се отбелязва в съобщението. Допълва се, че географският обхват на инициативата включва държави от континента, където има значително присъствие на банки от ЕС.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
България е втора по ръст на цените на пакетните почивки в ЕС през август на годишна база, отчита Евростат
Цените на пакетните почивки за потребителите в Европейския съюз през август са били с 2,5 на сто по-високи спрямо същия месец на 2024 г., отчита Евростат. Цените на пакетните почивки използвани в страната на пребиваване през август са нараснали с 6,8 на сто, изпреварвайки ръста през юли – 5,5 на сто, а на международните с 1,6 на сто. През юли 2025 г. на годишна база ръстът е била по-голям – 2,2 на сто, показват данните, публикувани на страницата на европейската статистическа агенция.
Цените на пакетните почивки са се увеличили с по-умерени темпове спрямо юли 2025 г. (ръст от 2,7 на сто спрямо юли 2024 г.). За сравнение, през цялата 2024 г. и от началото на 2025 г. годишните увеличения са били под 7 на сто само през юли 2024 г. (6,6 на сто) и март 2025 г. (3 на сто).
Най-голямото увеличение на цените на закупените пакети е отчетено във Естония, където цените ас се повишили с 39,5 на сто спрямо август 2024 г., следвана от България с ръст от 23 на сто и Дания – 12 на сто.
Отчетеният през август ценови темп на пакетните почивки в страната ни (23 на сто) е бил по-слаб спрямо отчетения през юли на годишна база – 23,5 на сто.
Цените на почивките в рамките на страната ни са нагоре с 25,2 на сто през август (ръст спрямо юли с 0,2 пр. п.), а тези на международните почивки – с 20,2 на сто (ръст спрямо отчетения годишен темп през юли от 21,6 на сто.)
През август 2025 г. само три държави от ЕС са регистрирали намаление на цените на пакетните почивки, продавани в рамките на местния пазар – Белгия (спад с 7 на сто), Швеция (спад с 5,6 на сто) и Испания (спад с 0,1 на сто), сочат още данните на Евростат.
Източник: БТА
Икономика
Кръгла маса „Ускорен енергиен преход: Политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г.“ ще се състои в София

Кръгла маса „Ускорен енергиен преход: Политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г.“ ще се състои на 30 септември от 14:30 ч. в столичния „Гранд Хотел Милениум“, съобщиха от Центъра за изследване на демокрацията, организатор на събитието-
Основната тема на форума ще бъде как ще изглежда българската енергетика през 2040 г. – пленена от инерцията на миналото, или задвижвана от нови технологии и инвестиции.
Стратегическите решения в българския енергиен сектор често са продукт на краткосрочни политически интереси, а не на задълбочен анализ, основан на данни. Подобен подход води до заключване на страната в дългосрочни зависимости от изкопаеми горива и неизгодни проекти без ясна икономическа логика. Оправдаването на решенията с аргументи за националната или енергийната сигурност на страната не е подчинено на факти. Така България не оползотворява ефективно наличния обществен финансов ресурс за подобряване на конкурентоспособността на икономиката и улесняване на навлизането на модерни, чисти технологии, които вече преобразяват енергийните системи на Европа и САЩ, посочват от Центъра за изследване на демокрацията.
По време на форума Центърът ще представи обновена дългосрочна визия за развитието на българската енергетика, която разглежда два сценария – базов, който се основава на съществуващите политики и цели на държавата, и алтернативен, който ускорява декарбонизацията на българската икономика и води до стопанска трансформация в ключови отрасли.
Алтернативният сценарий предполага ранно прекратяване на използването на въглища до 2030 г. и ускоряване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), електрификация и енергийна ефективност. И двата сценария предполагат построяване на нови ядрени мощности, но само след 2040 г. и то при пазарни условия, свързани със сключването на дългосрочни споразумения за изкупуване на произведената електроенергия.
За да се наложат и други върхови технологии като малките модулни реактори, мощностите за съхранение, зеления водород и системите за улавяне на въглероден диоксид, е необходимо завършването на дългосрочните реформи в сектора, включително пълната либерализация на електроенергийния пазар и внедряването на различни финансови механизми за подкрепа, отбелязват от Центъра за изследване на демокрацията. Според организацията реформите следва да са съпроводени с активни мерки за намаляване на енергийната бедност, инвестиции в дигитализация на мрежите и децентрализация на потреблението.
Кръглата маса ще даде отговор на най-важните въпроси за идното десетилетие – какви са последиците от запазването на централизирания модел на управление на сектора и кои са бариерите пред внедряването на новите технологии, какви икономически и социални ползи носят либерализацията и инвестициите във ВЕИ и модерна инфраструктура, какви конкретни стъпки трябва да се предприемат днес, за да бъде българската енергетика конкурентна и устойчива през 2040 г.
За участие в кръглата маса са поканени министърът на енергетиката Жечо Станков, Делян Добрев, председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор, Мартин Владимиров, директор на Програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 2 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“