Готови сме да работим с българската страна за задълбочаване на индустриалното сътрудничество. Ще продължим да развиваме двустранната търговия, като позволим на повече типични български земеделски продукти и храни като рози, млечни продукти, вино, минерална вода и шафран да стигнат до китайските потребители. Ще продължим да развиваме индустриалното сътрудничество в областта на възобновяемата енергия, транспорта и логистиката, като проучваме потенциала за изграждането на международни транспортни коридори през Каспийско и Черно море, за подобряване на инфраструктурата в България и улесняване на товарния железопътен транспорт между Китай и Европа през България. Ще продължим да засилваме културния обмен, ще подобрим облекчаването на визовия режим в двете страни, ще ускорим откриването на директни полети, ще насърчаваме сътрудничеството в областта на туризма.

Нашето посолство и България ще са съорганизатори на серия от събития, посветени на 10-ата годишнина на инициативата „Един пояс, един път“, включително семинари, мащабни инвестиционни форуми, срещи за установяване на сътрудничество и обмен на местно ниво, както и младежки форуми. Надяваме се, че с общи усилия ще внесем нова жизненост в отношенията между Китай и България и в сътрудничеството в рамките на тази инициатива.

Очаквате ли Китай да пренасочи част от износа си към европейските пазари, включително България, заради високите американски мита върху китайски стоки? Какви възможности и предизвикателства ще донесе това?

Напоследък се говори за „отклоняване на търговията“ от Китай към Европа, но подобни опасения са преувеличени. От 2017 до 2024 г. износът на Китай за САЩ намаля с 4.3%, докато износът за ЕС нарасна само с 0.5%. През същия период делът на ЕС в износа за САЩ се увеличи значително – от 16% на 20.5%, което е увеличение с 5.5 процентни пункта. Това компенсира загубата на пазарен дял на Китай в САЩ и надмина страната ни, превръщайки го в най-големия вносител в САЩ. В продължение на много години Китай се стреми да диверсифицира износа си и активно проучва развиващите се пазари. Страните от региона АСЕАН се превърнаха в най-големия експортен пазар на Китай, а развиващите се икономики в момента съставляват повече от половината от китайския износ.

От януари до юни тази година износът на Китай за САЩ е спаднал с 9.9% и е достигнал малко над 20 млрд. долара. Това не е довело до рязко увеличение на износа за ЕС. Според оценки на СТО износът на Китай за региони извън Северна Америка се е увеличил само с 2-3%, предимно за Латинска Америка и Югоизточна Азия, с много малък растеж за ЕС. Неотдавнашно проучване на Търговската камара на Европейския съюз в Китай показа, че търговските проблеми между Китай и САЩ създават структурни възможности за европейските компании в Китай – 19% от анкетираните компании вече са поели поръчки, които преди това са били изпълнявани от американски производители и доставчици, а други 36% очакват да се възползват от вакуума, създаден от оттеглянето на американския внос от китайския пазар.

Източник: Капитал

Отбранителното споразумение може да ускори икономическото сътрудничество в стратегически сектори, по-специално енергетика и инфраструктура. Участието на Пакистан в китайската инициатива „Един пояс, един път“, в съчетание със засиленото партньорство със Саудитска Арабия позиционира Исламабад като потенциален мост между китайските и саудитските икономически интереси. Тази триангулация става особено актуална, тъй като САЩ насърчават икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (IMEC), който изключва Пакистан, но включва Индия и Израел чрез Саудитска Арабия и който за момента е паузиран заради войната на Израел в Газа и нестабилността в Южна Сирия.

Икономическите последици се простират и до трансфера на ядрена технология. Саудитска Арабия се стреми да придобие граждански ядрени способности, а отношенията на кралството с Пакистан биха могли да улеснят обмена на знания в областта на ядрената технология, което потенциално би ускорило развитието на ядрената програма на Саудитска Арабия. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) изрази загриженост относно рисковете от разпространение, като директорът Рафаел Гроси предупреди за възможността „двадесет или двадесет и пет страни да се въоръжат с ядрени оръжия“.

Стратегически последици за регионалните сили

За Индия отбранителният пакт между Саудитска Арабия и Пакистан представлява значително стратегическо предизвикателство. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф изрично потвърди, че Саудитска Арабия ще защити Пакистан „в случай че Индия обяви война“, като направи пряк паралел с разпоредбите за колективна отбрана на НАТО. Тази формализация на саудитската подкрепа за Пакистан може да окуражи пакистанските политици в бъдещи конфронтации с Индия, особено по отношение на спорни територии като Кашмир.

Споразумението също така усложнява отношенията на Индия със Саудитска Арабия, където Ню Делхи е инвестирала значителен дипломатически капитал през последните години. Индия остава вторият по големина търговски партньор на Саудитска Арабия, като двустранната търговия достига 42.98 млрд. долара през 2023 г. Кралството трябва сега да балансира тези икономически интереси с официалните си ангажименти за отбрана към Пакистан, което потенциално ограничава способността на Саудитска Арабия да поддържа равноотдалечени отношения между южноазиатските съперници.

Източник: Капитал

Миналата година Berkshire Hathaway намали дела си в китайския лидер в производството на електромобили до 5%, което освободи борсата в Хонконг от задължението да съобщава за последвали продажби от страна на американската компания.

Идеолог на инвестицията в китайската компания е дългогодишният партньор на Бъфет – Чарли Мънгър, който му я препоръчва. По време на годишна среща на акционерите през 2008 г. Мънгър споделя пред тях, че може да изглежда сякаш той и Уорън са „полудели“, но той вижда компанията и изпълнителния ѝ директор Уан Чуанфу като „чудо“.

Въпреки че липсва официална детайлна позиция относно причината за продажбата на акциите от страна на Бъфет, не изглежда сякаш отношенията му с китайската автомобилна компания да са се влошили. През 2023 г. той коментира пред CNBC, че BYD е „невероятна компания“, ръководена от „невероятен човек“, като споделя убеждението си, че ще намери приложение на средствата, за което „ще се чувства по-добре“.

Генералният мениджър на BYD за брандинг и връзки с обществеността Ли Юнфей определи продажбата на акциите като „нормална практика“ на борсата и се отблагодари на Мънгър и Бъфет за „17 години инвестиции, подкрепа и партньорство“.

Източник: Капитал