Геополитическите промени

Отвореността на някои страни в Европа към Китай отразява новата геополитическа реалност, докато Тръмп налага мита върху ЕС. Въпреки че е рано за окончателни заключения, китайските компании вероятно ще засилят усилията си да укрепят позициите си на европейския пазар, след като ефективно са изключени от САЩ.

„Митата могат да обърнат ситуацията“, казва Александър Мюлер, старши партньор в консултантска фирма Roland Berger, който работи по преструктуриране на компании. „От пазара знаем, че китайските компании активно търсят да провеждат стратегия за локализация в Европа.“

За няколко години китайските автомобилни производители се издигнаха от странични участници на собствения си пазар до доминиращи и сега предлагат по-евтини и по-елегантни електромобили („EVs“) по целия свят. По подобие на японски и корейски фирми, те строят, или планират да строят, заводи зад граница, както за да са по-близо до клиентите си, така и за да избягват мита като тези, които ЕС налага.

Страните в Централна Европа се нуждаят от малко убеждение относно предимствата на Китай. Volvo Cars, собственост на китайската Geely Holding, строи завод за електромобили за 1.2 млрд. евро в Кошице, Словакия, докато Gotion High-Tech е в партньорство със словашката компания InoBat за съвместно предприятие за завод за батерии.

Източник: Капитал

Отбранителното споразумение може да ускори икономическото сътрудничество в стратегически сектори, по-специално енергетика и инфраструктура. Участието на Пакистан в китайската инициатива „Един пояс, един път“, в съчетание със засиленото партньорство със Саудитска Арабия позиционира Исламабад като потенциален мост между китайските и саудитските икономически интереси. Тази триангулация става особено актуална, тъй като САЩ насърчават икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (IMEC), който изключва Пакистан, но включва Индия и Израел чрез Саудитска Арабия и който за момента е паузиран заради войната на Израел в Газа и нестабилността в Южна Сирия.

Икономическите последици се простират и до трансфера на ядрена технология. Саудитска Арабия се стреми да придобие граждански ядрени способности, а отношенията на кралството с Пакистан биха могли да улеснят обмена на знания в областта на ядрената технология, което потенциално би ускорило развитието на ядрената програма на Саудитска Арабия. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) изрази загриженост относно рисковете от разпространение, като директорът Рафаел Гроси предупреди за възможността „двадесет или двадесет и пет страни да се въоръжат с ядрени оръжия“.

Стратегически последици за регионалните сили

За Индия отбранителният пакт между Саудитска Арабия и Пакистан представлява значително стратегическо предизвикателство. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф изрично потвърди, че Саудитска Арабия ще защити Пакистан „в случай че Индия обяви война“, като направи пряк паралел с разпоредбите за колективна отбрана на НАТО. Тази формализация на саудитската подкрепа за Пакистан може да окуражи пакистанските политици в бъдещи конфронтации с Индия, особено по отношение на спорни територии като Кашмир.

Споразумението също така усложнява отношенията на Индия със Саудитска Арабия, където Ню Делхи е инвестирала значителен дипломатически капитал през последните години. Индия остава вторият по големина търговски партньор на Саудитска Арабия, като двустранната търговия достига 42.98 млрд. долара през 2023 г. Кралството трябва сега да балансира тези икономически интереси с официалните си ангажименти за отбрана към Пакистан, което потенциално ограничава способността на Саудитска Арабия да поддържа равноотдалечени отношения между южноазиатските съперници.

Източник: Капитал

Миналата година Berkshire Hathaway намали дела си в китайския лидер в производството на електромобили до 5%, което освободи борсата в Хонконг от задължението да съобщава за последвали продажби от страна на американската компания.

Идеолог на инвестицията в китайската компания е дългогодишният партньор на Бъфет – Чарли Мънгър, който му я препоръчва. По време на годишна среща на акционерите през 2008 г. Мънгър споделя пред тях, че може да изглежда сякаш той и Уорън са „полудели“, но той вижда компанията и изпълнителния ѝ директор Уан Чуанфу като „чудо“.

Въпреки че липсва официална детайлна позиция относно причината за продажбата на акциите от страна на Бъфет, не изглежда сякаш отношенията му с китайската автомобилна компания да са се влошили. През 2023 г. той коментира пред CNBC, че BYD е „невероятна компания“, ръководена от „невероятен човек“, като споделя убеждението си, че ще намери приложение на средствата, за което „ще се чувства по-добре“.

Генералният мениджър на BYD за брандинг и връзки с обществеността Ли Юнфей определи продажбата на акциите като „нормална практика“ на борсата и се отблагодари на Мънгър и Бъфет за „17 години инвестиции, подкрепа и партньорство“.

Източник: Капитал