Достойната месечна заплата в Хърватия трябва да бъде 2025 евро нето, за да покрие разходите от храна до социален живот, каза днес Марио Ивекович, лидер на Новия синдикат, по случай Деня на достойната заплата, предаде хърватската агенция ХИНА.

Достойната заплата гарантира покриване на разходите за живот, включително храна, жилище, транспорт, здравеопазване и образование на децата, обясни Ивекович на пресконференция на Хърватската коалиция за достойна заплата.

Той добави, че се работи по подобряване на методологията за изчисляване и изрази надежда, че Хърватия – единствената страна членка на ЕС с конституционно установена достойна работна заплата – скоро ще има официално обявен размер на достойната заплата. Настоящото изчисление на съюза е ориентировъчно и не е обвързващо.

Ивекович отбеляза напредък: съотношението между минималната работна заплата и достойната заплата се е увеличило от 27% преди седем-осем години до почти 40% днес, като се очаква по-нататъшен растеж. За сравнение, съседните страни остават на 25-30%, дори тези, които се присъединиха към ЕС преди Хърватия.

Той похвали продължаващите усилия на правителството за повишаване на заплатите и изрази надежда, че то ще изпълни предизборното си обещание за минимална брутна заплата от 1250 евро до края на мандата си.

Марина Палчич, председател на Независимия съюз на хърватските работници, отбеляза, че достойното заплащане се отнася за пълно работно време, осигурява нормални резултати от труда и позволява на работещите социален живот и почивка, което често се пренебрегва.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА

Процесът на присъединяване на Северна Македония към ЕС е възпрепятстван от 20 години, ”но не въз основа на обективните критерии от Копенхаген, а по субективни, националистически причини”, като последното условие на ЕС за започване на преговори е „нова, наложена промяна на конституцията на страната“, заяви по време на словото си на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк президентът на Северна Македония Гордана Силяновска.

„Конституцията като lex superior и обществен договор между гражданите, в смисъла на думите на Русо, е най-вътрешният въпрос на всяка държава. Нашата конституция предвижда четири вносители на промени – президентът, правителството, най-малко 30 членове на парламента и 150 000 граждани. Ясно е, че упълномощен вносител на изменения не може да бъде нашият съсед, нито ЕС. Посочвам, че обуславянето на началото на преговорите с нови конституционни промени отваря отново въпросите за историята, културата и езика, за които бяхме убеждавани, че са затворени с Преспанското споразумение с Гърция. Постоянно ни предупреждават, че споразуменията трябва да се спазват: Pacta sunt servanda. Съгласна съм, но отбелязвам, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България не съдържа никакви разпоредби за конституционни изменения. Накрая, с учредителните актове ЕС се определя като „единство на многообразието“ и се ангажира да зачита „културното и езиково многообразие“, „националната и културна идентичност“, „достойнството и почтеността“. Как е възможно тогава да се изисква от нас да обсъждаме и преговаряме със съсед за нашата история, култура и език”, казва в изказването си, разпространено от кабинета й, Силяновска. 

Пред Общото събрание на ООН президентът на Северна Македония казва още, че държавата не иска спорове със съседите си, че желае интеграция в ЕС, но „без допълнителни и специални условия и със запазено национално достойнство”.

„Трябва ли да сме в дневния ред на Съвета за сигурност, за да може ЕС да деблокира разширяването ни? Ако Европейският съюз иска да бъде геополитически съюз, той не трябва да оставя Западните Балкани в геополитически вакуум”, заявява в изказването си Силяновска.

По думите й в света започва „нова геополитическа ера”, но „вместо единен международен ред, сякаш се появяват паралелни порядки, всеки със свои собствени правила, ценности и интереси, които често са насочени един срещу друг”.

Тя изразява силна загриженост за неотдавнашните нарушения на въздушното пространство на Полша, Румъния и Естония, заявява убеденост и че устойчивият мир в Близкия изток трябва да бъде постигнат само чрез диалог и дипломация, в съответствие с международното право. 

„За да бъде една ефективна Организация на обединените нации, Съветът за сигурност трябва да бъде реформиран, за да бъде по-приобщаващ, ангажиран и отговорен за поддържането на международния мир и сигурност. Общото събрание трябва да се превърне в представителен орган за политики, а не в дискусионен клуб. Реформата е необходима не само заради стари, но и заради нови предизвикателства. Изкуственият интелект носи огромни възможности, но и неизчислими рискове за нашата цивилизация. Това не е просто технологичен скок. Неговото въздействие може да е по-голямо от индустриалната и дигиталната революция. Осъзнавайки това, моята страна и аз подкрепяме предложението изкуственият интелект да стане един от приоритетите на 80-ата сесия”, заявява в словото си Силяновска.

Източник: БТА